Определение № 50353 от 23.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1795/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца Застрахователно акционерно дружество „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД срещу решение № 712 от 19.11.2021г. по в.т.д.№ 122/2021г. на Софийски апелативен съд, ТК, 3 състав, с което е потвърдено решение № № 260278от 04.11.2020г. на Софийски градски съд по т.д.№ 718/2019г. за отхвърляне на предявения срещу Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ иск с правно основание чл.55,ал.1, предложение първо ЗЗД за сумата 548 710 лв. (частична претенция от 902 836.37лв.) представляваща платена такса „обработка на щети” за периода 08.01.2018г.-21.12.2018г. въз основа на решение на УС на НББАЗ от 03.11.2015г., допълнено с решение от 31.05.2018г., ведно с обезщетение за забава по чл.86,ал.1 ЗЗД за периода 20.12.2018г.-19.04.2019г.

В касационната жалба е въведен довод за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Искането е за отмяната му и уважаване на предявения иск за връщане на получените без основание от НББАЗ суми за такси, ведно със законните последици.

Твърденията са, че решението на УС на сдружението с нестопанска цел НББАЗ, послужило като основание за заплащане на таксите, е нищожно, тъй като дейността по събиране на таксата, която носи приходи, е извън предмета на дейност на сдружението. Дейността на НББАЗ като гарантиращо бюро, което обработва искане на чуждестранно бюро за възстановяване на платено обезщетение на пострадали лица не представлява стопанска дейност по смисъла на Устава на НББАЗ и не може да бъде източник на средства за сдружението. Поддържа се, че УС не е компетентен да вземе решение за начисляване и събиране на процесните такси. Твърди се и, че ответникът освен че няма основание за начисляването им като гарантиращо бюро, не е и извършил в пълен обем действията, за които твърди, че му се дължат таксите.

В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на обжалването при твърдение, че са „налице предвидените в чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК касационни основания“ по въпросите:

1/ „Разполага ли управителният съвет на ответника - сдружение с нестопанска цел с компетентност за определяне и възлагане на дължими от членовете на сдружението вноски, такси или парични задължения?“

2/ „При липса на компетентност на УС на сдружението за определяне и възлагане на дължими от членовете на сдужението вноски, такси или парични задължения, нищожно ли е решението на УС?“

3/ „Представляват ли процесните такси приходи от извършвана дейност по предмета на Устава на сдружението с нестопанска цел предвид разпоредбата на чл.39 от Устава му?“

4/ „Приходите от извършена дейност по предмета на Устава в чл.39 следва ли да се разбират ограничително и само като приходи от стопанска дейност, които, заедно с членския внос и с имуществените вноски, са единствените позволени от закона и устава приходи на сдружението с нестопанска цел?“

5/ „Представлява ли дейността на НББАЗ по обработка на искане на чуждестранно обработващо (разследващо) бюро за възстановяване на платено от последното обезщетение на пострадали лица, стопанска дейност по смисъла на чл.39 и чл.40в от Устава?“

6/ „Установеното по делото връщане от НББАЗ на сумата 27 016.79лв. в полза на застрахователя, представлява ли действие с характер на признание от страна на НББАЗ, че процесните такси не се дължат?“

Въведено е и, че е налице предпоставката на чл.280,ал.2,предложение трето ГПК.

В писмен отговор сдружение „НББАЗ“ оспорва обосноваването на основанията за допускане на касационното обжалване. Оспорва се и основателността на касационната жалба и изложените в нея доводи.

За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:

Въззивната инстанция е приела за безспорно установено, че:

• по протокол № 182 от 03.11.2015г. управителният съвет на НББАЗ е взел решение за претенции, отправени към застрахователните компании-членове на сдружението след 01.10.2015г., да се начислява такса за обработка върху цялата изплатена от НББАЗ сума в размера, предвиден във Вътрешните правила.

• с решение по протокол № 225 от 13.02.2018г. управителният съвет е определил за всички членове на НББАЗ дължимата такса в размер на 15% от размера на платеното застрахователно обезщетение на увредените лица, произтичащо от едно застрахователно събитие, но не по-малко от 200 евро и не повече от 3 500 евро, без включен ДДС. Таксата е дължима от всеки застраховател - член на НББАЗ, който е издал застрахователна полица на водач, предизвикал застрахователно събитие, настъпило извън територията на Република България в държава, членуваща в системата "Зелена карта“ ако бъде ангажирана отговорността на НББАЗ в качеството му на гарантиращо бюро, на основание вътрешните правила на Съвета на бюрата, и при алтернативното наличие на изрично очертани хипотези.

• на 12.12.2017г. УС на НББАЗ е взел решение бюрото да работи директно, вместо „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, с всички национални бюра, пред които са предявени претенции по повод на застрахователни полици, издадени от този застраховател и по всички запитвания по тях да предоставя автоматично и информация за „normally based". Прието е, след изплащане на застрахователни обезщетения, чуждестранните обработващи бюра да отправят директно към НББАЗ претенциите си за възстановяване, като оформят и всички отчетни документи и фактури за възстановяване към НББАЗ, както и на основание чл. 5 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата, НББАЗ да провери и изплати на съответното бюро тези претенции за възстановяване в двумесечен срок, а след извършване на плащането да отправя искане за възстановяване на платените суми от "ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД. Причините за това решение са посочени в мотивите към него - застрахователят не отговаря на запитванията на чуждестранните национални бюра с искане за покритие по „normally based" в сроковете по Вътрешните правила, както и че отказва да възстанови дължимите суми на обработващото бюро, което е платило обезщетения, като обявява, че е налице застрахователна измама по съответната застрахователна полица, или че полицата е недействителна (нищожна или унищожаема), за установяване на което е завел дело в българския граждански съд, а в някои случаи - че с влязло в сила съдебно решение е прогласена недействителността на полицата; че по своя преценка застрахователят дава „условно" покритие, като си запазва правото, впоследствие да откаже да възстанови плащанията на съответното обработващо национално бюро. Посочено е, че по тези причини Съветът на бюрата е отправил искане към НББАЗ по всяко запитване за покритие към ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве"АД да дава отговор и за „normally based", за да има увереност у обработващите институции, че ще им бъдат възстановени сумите по извършените от тях плащания.

Въззивната инстанция е приела за безспорно, че застрахователното дружество е заплатило на бюрото като негов член, исковата сума, чието връщане претендира по предявения частичен иск като такса за обработка на щети през процесния период 01.01.2018г. - 31.12.2018г. въз основа на решения на управителния съвет на сдружението.

Като спорни въззивната инстанция е отделила въпросите: за наличие на основание за заплащане на исковата сума, с оглед инвокираните от ищеца доводи за недействителност на решенията на управителния съвет от 03.11.2015г. и от 13.02.2018г., а оттам и за липсата на валидно възникнало от тях право на НББАЗ за нейното получаване; за допустимостта на инцидентното произнасяне на съда по твърдяната нищожност на решенията на УС, като преюдициален по предявения осъдителен иск за връщане на заплатените въз основа на тях суми при начална липса на основание за имуществено разместване, без да е предявен инцидентен установителен иск по чл. 121 от ГПК. По последния спорен проблем при анализиране на дадените с ТР №1/2002г. на ОСГК на ВКС разрешения относно хипотезите за нищожност на решенията на органите на дружество, е прието, че процесните решения на управителния съвет на НББАЗ от 03.11.2015г. и от 13.02.2018г. не са от категорията на тези, от които произтичат подлежащи на вписване обстоятелства, поради което няма пречка за инцидентно установяване на тяхната нищожност в мотивите на съдебния акт, като преюдициален въпрос по предявения осъдителен иск за връщане на заплатените въз основа на тях суми.

По подробно изложени съображения е отречена основателността на твърдението за отсъствие на материална компетентност на управителния съвет на сдружението за приемане на решенията, основан на клаузата на чл. 39 от устава (според която дейностите на бюрото се финансират от членския внос на членовете му, от имуществени вноски и от приходи от извършваната дейност по предмета на устава, откъдето се прави извод за недопустимост на други източници на финансиране на дейността на сдружението) и за нищожност на решенията на управителния съвет, с които е установено задължението за заплащане на процесните такси. Даден е отговор, че с оглед мотивите за приемането им, основанието за тяхното заплащане и начина на формирането им, процесните такси не представляват членски внос или имуществени вноски, а имат санкционен характер, като целят стимулиране на застрахователите - членове на бюрото да извършват своевременно обработка и плащане на застрахователни претенции по събития, настъпили извън територията на България, с оглед ограничаване на нарастващия обем на дейността на НББАЗ като гарантиращо бюро, свързана с ангажиране на финансов ресурс за извършване на плащанията, вместо застрахователите, което лишава бюрото от възможността да инвестира ангажираните за това средства за осигуряване на доходи от тях. Прието е, че процесните такси имат алеаторен характер, доколкото са дължими като процент от сумите, заплатени от бюрото на увредените лица, вместо застрахователя, когато застрахователното събитие е настъпило извън територията на Република България в държава-член на системата „Зелена карта", предизвикано от водач, чиято отговорност е застрахована от него с действаща застрахователна полица, ако бъде ангажирана отговорността на НББАЗ като гарантиращо бюро, на основание Вътрешните правила на Съвета на бюрата. Обосновано е, че процесните вземания не притежават белезите на имуществени вноски, а имат регулаторна функция по отношение практиката на членовете на сдружението като застрахователи, включени в системата „Зелена карта" по ликвидиране на щетите от застрахователни събития, настъпили на територията на друга държава-членка на системата, и цели да стимулира изпълнението на задълженията им по регресните претенции на чуждестранните бюра, обезщетили увредените лица, както и възпирането им от предприемане на действия, които са несъвместими с него, поради което с установяването им управителният съвет не навлиза в компетентността на общото събрание, а упражнява собствени правомощия, свързани с осъществяване дейността на бюрото и с функционирането му като гарантиращо бюро. По съображения, че съгласно Вътрешните правила на Съвета на бюрата, гаранционната отговорност на бюрото е субсидиарна и сукцесивна и възниква при бездействие на застрахователя да изпълни задължението си по отношение на чуждестранното бюро в определения за това срок, е счетено, че управителният съвет на сдружението, в чиято компетентност е организирането на неговата дейност, е да предприеме действия, насочени към стимулиране на неговите членове да изпълняват задълженията си по системата „Зелена карта", респ. да се въздържат от системното им неизпълнение.

За неоснователен е приет и доводът за несъответствие между размера на таксата и обема от дейности, осъществявани от бюрото във връзка с извършване на плащането при условията на решението по протокол № 182/3.11.2015г. или при някоя от хипотезите на чл. 2 от решението от 13.02.2018г. Обосновано е, че това оспорване почива на материалната законосъобразност на решенията, а последната е основание за отмяната им чрез конститутивния иск по чл. 25, ал. 6 от ЗЮЛНЦ и не е свързана с компетентността на управителния съвет, поради което този твърдян порок не подлежи на инцидентен контрол при преюдициален спор за действителността на решенията. Аргументирано е, че инцидентното произнасяне по нищожността на решенията на дружествения орган следва да бъде ограничено в рамките на посочените в тълкувателното решение основания: липсващо (невзето) решение, обективирано като прието в протокол или друг акт на съответния орган; приемането му при липсата на материална компетентност; както и в хипотезите, при които законът изрично квалифицира решението като нищожно, доколкото останалите пороци на решенията обуславят тяхната отменяемост с конститутивни искове по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ, предявени в установените преклузивни срокове от узнаването, респ. от приемането им, което изключва възможността за упражняване на инцидентен контрол.

При отричане на основателността на довода на ищеца-въззивник за нищожност на решенията на управителния съвет, въз основа на които е заплатена исковата сума, е разгледано възражението, че НББАЗ не установява настъпването на обстоятелствата, при които възниква задължението за начисляване на таксите. Обсъдено е, че съгласно решението от 13.02.2018г., таксата се начислява и в случаите, когато обработващо чуждестранно национално бюро информира НББАЗ, че е иззело за обработка претенция по реда на Вътрешните правила на Съвета на бюрата, поради причини за които отговаря застрахователят и е изразило изрично желание да работи само и единствено с НББАЗ, а съгласно решението от 12.12.2017г., управителният съвет на НББАЗ е взел решение бюрото да работи пряко, вместо „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД, с всички национални бюра, пред които са предявени претенции по повод на застрахователни полици, издадени от него и по всички запитвания, свързани с тях да предоставя автоматично информация за „normally based"; в решението е прието след изплащане на застрахователните обезщетения на увредените лица, чуждестранните обработващи бюра да отправят претенциите си за възстановяване направо към НББАЗ, като оформят и всички отчетни документи и фактури за възстановяване, както и на основание чл. 5 от Вътрешните правила на Съвета на бюрата НББАЗ да провери и изплати на съответното бюро тези претенции за възстановяване в двумесечен срок, а след извършване на плащането да отправя искане за възстановяване на платените суми от „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве"АД. Обсъдено е, че това решение е обосновано с поведението на застрахователя по отношение на чуждестранните национални бюра, който системно не отговаря на техните запитвания с искане за покритие по „normally based" в сроковете по Вътрешните правила, и отказва да възстанови сумите, дължими на обработващото бюро, което е платило обезщетения; това решение не е оспорено от ищеца; въз основа на него НББАЗ е изпълнявало пряко функциите на застрахователя - член на сдружението по отношение на чуждестранните бюра по възстановяване на заплатените от тях суми, което покрива фактическия състав на решението, при който се начислява процесната такса.

Даден е отговор на довода на ищеца, че установеното по делото връщане на сумата от 27 016.79 лв., формирана от сумите по кредитни известия съгласно приложен опис, не представлява конклудентно действие с характер на признание от страна на НББАЗ, че процесните такси не се дължат, а само за наличие на основание за връщане на сумата в този размер.

Настоящият състав счита, че искането за допускане на касационното обжалване по поставения в изложението въпрос не следва да бъде уважено.

Формално и немотивирано с нито едно съображение е позоваването на очевидна неправилност като самостоятелно основание за касационен контрол на въззивното решение. Очевидната неправилност подлежи на обстойно и аргументирано обосноваване от касатора, а не на служебно установяване от касационната инстанция. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката по чл.280,ал.1,т.1 ГПК, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите - в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния.

Първият въпрос е общо поставен и извън контекста на подробно изложените от въззивната инстанция правни аргументи, с които е обоснована компетентността на УС на ответното сдружение да вмени в задължение на своите членове заплащането на конкретната процесна такса за обработка на щети. Въззивната инстанция не е изследвала правомощието за определяне и възлагане на членовете изобщо на всякакви вноски, такси и парични задължения. Въпросът не кореспондира на конкретните съображения и изводи на въззивната инстанция за характеристиките на конкретното вменено задължение, за характера на таксата (със стимулираща, санкционна и регулаторна функция, с алеаторен характер, дължима при бездействие на застрахователя да изпълни задължението си по отношение на чуждестранното бюро в определения за това срок), за основанието за заплащане, за причината, поради която УС на бюрото е взело решение НББАЗ да работи директно, вместо ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве”, с всички национални бюра, пред които са предявени претенции по повод на застрахователни полици, издадени от този застраховател и по всички запитвания по тях да предоставя автоматично и информация.

Вторият въпрос е предпоставен от теза на касатора, изрично приета за неоснователна от инстанциите по същество - че УС на сдружението не разполага с компетентност да определя и възлага плащането на процесната такса, поради което е хипотетичен, а не обуславящ решаващите правни аргументи за въззивната инстанция, обусловили отхвърлянето на иска. Тези въпроси, както и трети, четвърти и пети са по съществото на спора, по правилността на решението тъй като предпоставят проверка на правилността на решаващата дейност на въззивната инстанция. Те са неотносими към настоящата фаза на касационното производство пред ВКС.

Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването по петте въпроса е и отсъствието на надлежно въведена допълнителна предпоставка. Касаторът не цитира нито един акт, посочен като допълнителна предпоставка в хипотезата на чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

Основание за недопускане на касационното обжалване в хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е бланкетното позоваване на допълнителната предпоставка по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, без излагане на доводи в какво се изразява значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото в аспекта на разясненията, дадени от ОСГТК на ВКС с Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009г. Допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.3 ГПК не се счита за осъществена с формалното цитиране от касатора на тази разпоредба. Приложното й поле предпоставя обосновка на твърдението, че произнасянето по поставения правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според указанията, дадени в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК ще е налице в хипотези, при които разглеждането на значим за изхода на делото правен въпрос ще допринесе за промяна на дадено в съдебната практика неправилно тълкуване, или за осъвременяването на съществуващата практика, и когато се касае за законодателна непълнота или неяснота. В случая

Неоснователността на искането за допускане на обжалването по последния въпрос произтича от обстоятелството, че съгласно трайноустановената практика на касационната инстанция, частичното плащане на парично задължение не представлява признание на цялото вземане за неплатения остатък от задължението - Решенията по т.д.№ 851/2012 г. на І т.о., по т.д.№ 1171/2014 г. на І т.о.,по т.д.№ 194/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, по т.д.№ 1853/2017г. на І т.о. на ВКС, което принципно разрешение е приложимо и в хипотеза на частично възстановяване от кредитора на надплатена от длъжника сума. Поради това изводите на въззивната инстанция, че връщането на част от внесените такси от бюрото не представлява конклудентно действие с характер на признание от страна на ответника, че процесните такси не се дължат, а следва да се цени единствено като безспорно обстоятелство, че сума в този размер не се дължи и тя следва да бъде върната, са в синхрон с практиката по чл.290 ГПК.

При отсъствие на въпрос, отговарящ на критериите, очертани в т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационната инстанция няма правомощие да извежда включения в предмета на спора и значим за изхода му правен проблем, обусловил решаващите правни аргументи на въззивната инстанция, от оплакванията на касаторите за неправилност на решението, от твърденията по фактите и собствената им преценка за тяхното значение за изхода на спора. Единствено при наличието на изчерпателно изброените от законодателя общо и допълнително основания може да бъде осъществен факултативният касационен контрол, а тези предпоставки в настоящия случай отсъстват.

Касаторът следва да заплати на насрещната страна поисканите и доказани разноски за изготвянето на отговора на касационната жалба - сумата 13 500 лв. по фактура и документ за входящ паричен превод.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.