Определение № 4 от 07.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 428/2021 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. „Майчин дом“ ЕАД срещу въззивно решение № 4844 / 10.08.2020 г. по гр.д. № 15566 /2019 г. на Софийски градски съд, с което са уважени искове на В. Д. Де Буур срещу С. „Майчин дом“ ЕАД с правно основание чл.49 ЗЗД в размер на 10 000 лева, представляващи обезщетение на неимуществени вреди, причинени на 02.03.2010 г. при пропадане на асансьор в сградата на С. „Майчин дом“ ЕАД, заедно със законната лихва от същата дата и са присъдени разноски по делото. Ответникът по касационната жалба В. Д. Д. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Третото лице - помагач на страната на жалбоподателя „А –МБ-97“ О. не е изразило становище по жалбата. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на ищцата са причинени неимуществени вреди от твърдения инцидент – свободно падане на неизправен товарен асансьор и удар в дъното на шахтата по причина на неизправност на системата срещу свободно падане на кабината, която е развила скорост много над допустимата. В нарушение на изискванията асансьорът не е бил снабден с ограничител на товари и е бил претоварен в резултат на неправилни указания на осигурения от ответника придружител на посетителките – придружаваща акушерка, която е поканила да се качат по-голям брой от допустимия брой лица (12 -13 пътници при допустим брой 6) и с по-голям от максимално допустимото тегло (500 килограма), въпреки, че е имало възможност да се ползват и други асансьори. Затова съдът приема, че отговорността за претоварването е на служител на ответника, а ищцата е спазила стриктно дадените и указания. Съдът е приел също, че в деня на инцидента асансьорът изобщо не е следвало да бъде в движение, поради установен с писмен документ проблем с въжето за ограничител на скоростта, което е постановено да бъде сменено в срок от три месеца, поради което ответникът е бил длъжен да преустанови незабавно ползването на асансьора съгласно задължителното предписание на компетентния проверяващ държавен орган. Въззивният съд е приел извод за наличие на виновно неизпълнение от страна на ответника на задължителните предписания на държавния технически надзор от страна на служителите на болничното заведение, които са натоварени да следят за годността и правилната експлоатация на техническите съоръжения в сградата. За наличие на вина свидетелства и фактът на липса на подмяна на амортизираното въже с ново и годно, което е налагало спиране на асансьора от експлоатация от същите тези служители с достъп до неограничен кръг лица. По делото не са представени доказателства предписаният от държавния технически надзор ремонт да е извършен. Съдът е приел извод, че по делото е безспорно доказано наличието на проявено противоправно поведение на служителя на ответника, натоварен от ответника с обслужването на процесния асансьор, както и на третото лице - помагач, натоварен от ответника с поддържането на процесния асансьор, в резултат на което е настъпила процесната злополука. Като се е позовал на приетото с т.3 на ППВС 17 /1963 г. съдът е приел, че в случая организацията на работата, ръководството и контролът на работата, която е извършвана от работници на третото лице - помагач, е била на ответника, чиято работа се извършва, поради което отговорността за настъпилите неимуществени вреди от настъпилата злополука носи възложителят на договора за абонаментно обслужване – ответникът по иска. Съдът е изложил мотиви за това, че със събраните по делото доказателства са установени неимуществените вреди – физически увреди и психични болки и страдания, както и за размера на дължимото обезщетение, като въз основа на приетото с ППВС 4 /1968 г., на което се е позовал, е съобразил вида, тежестта и броя на уврежданията, възрастта на пострадалата, състоянието, в което се е намирала – ищцата е била бременна в осми месец, обстоятелствата, при които е настъпило увреждането, интензитета на претърпените болки и страдания и тяхната продължителност, продължителността на възстановителния период, отражението върху психическото и състояние, претърпените медицински интервенции и други и така е определил размера на справедливото обезщетение на 10 000 лева. Въззивният съд е изложил съображения и за неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: В представеното изложение за допускане на касационно обжалване по чл.284,ал.3,т.1 ГПК жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване: 1) Чия е отговорността за вреди, настъпили при извършването на работата, когато работата е превъзложена от един на друг правен субект (отделно предприятие) със собствени (на изпълнителя) работници или служители? Кое предприятие е материално-правно легитимирано да отговаря за вреди – възложилото предприятие или това, на което е възложена работата (изпълнителя)? Въпросът е свързан с довод, че не следва да се понася чужда гаранционно- обезпечителна отговорност (на третото лице- помагач, на което е възложена поддръжката на процесния асансьор). Въпросът е основан на част от установеното по делото, но не е обуславящ, тъй като въззивният съд е приел за безспорно установено, че вредата е в резултат на противоправно поведение на служители на ответника. Както беше посочено, въззивният съд е приел, че по делото е безспорно доказано наличието на проявено противоправно поведение на третото лице - помагач, натоварен от ответника с поддържането на процесния асансьор, в резултат на което е настъпила процесната злополука. но в случая организацията на работата, ръководството и контролът на работата са били на ответника. Въззивният съд е приел, че вредата е настъпила поради това, че ответникът не е създал необходимите организация и ръководство и не е упражнил необходимия контрол върху дейността на изпълнителя – продължил е да ползва асансьора без да извърши ремонт, въпреки задължителните предписания на държавния технически надзор, както и е приел, че по делото е безспорно доказано наличието на проявено противоправно поведение на служител на ответника, натоварен от ответника с обслужването на процесния асансьор. Но дори и въззивният съд да беше установил причиняване на вредите от неколцина, правилото на чл.53 ЗЗД предвижда солидарна отговорност, поради което това не би се отразило на извода за основателност на иска. 2) Кои са елементите на фактическия състав на съпричиняването, достатъчно ли е за съпричиняването поведението на дееца и отговарящия за настъпили вреди да представляват част от верижния процес на увреждането, когато е налице един фактически единен в пространствено и времево отношение процес, когато поведението на двамата едновременно е довело до причиняване на резултата (не на вредите). Въпросът е обуславящ, но не е разрешен както се твърди, доколкото както беше посочено, по делото не е установено да има съпричиняване от страна на ищцата (не е установено до вратите за асансьора да е имало табела с указания за максималния брой пътници, нито е установен друг начин на съпричиняване). 3) Задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства, които имат значение за съществуването на спорното право? Въпросът не е обуславящ, въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства за релевантни за спора факти поотделно и в съвкупност и е изложил мотиви за това какви факти и какви правни изводи приема за установени въз основа на тях. 4) Кои са релевантните критерии за определяне на справедливия размер на обезщетението за неимуществени вреди. Допустимо ли е с оглед на понятието „справедливост“ присъждането на по-високо обезщетение при претърпени само психически травми (стрес), в съпоставка с идентичен случай (като фактическа обстановка на деликта), при който освен преживения стрес, са обезщетени и причинени физически страдания? Въпросите са свързани с довод, че на съпруга на ищцата, който е претърпял същия инцидент, при което е получил по-сериозни наранявания, друг състав на СГС по гр.д. № 5406 /2017 г. на СГС е присъдил обезщетение в размер на 9 000 лева (няма данни дали решението е влязло в сила) и по две дела на ВКС - гр.д. № 1716 /2009 г. на III г.о. и гр.д. № 1382 /2010 г. на IV г.о., съдът е определил по-ниско и сходно по размер обезщетения (в размер на 6 500 и 10 500 лева) за по-сериозни телесни увреждания. Първият въпросът е обуславящ, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото с ППВС 4 /23.12.1968 г., на което се е позовал жалбоподателят. Съобразени са всички обстоятелства, за които е прието, че обуславят тези вреди и е обосновано значението им за размера на неимуществените вреди. Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото в посочените решения са установени различни фактически обстоятелства (присъдените от ВКС обезщетения са за претърпени неимуществени вреди от побой по първото дело и от ПТП по второто, при второто е установено и съпричиняване, различни са и установените от двата състава на СГС психически болки и страдания на ищцата и на нейния съпруг от същия инцидент), поради което от сравнението не може да бъде направен извод за различно приложение на правилото на чл.52 ЗЗД по настоящото дело. Жалбоподателят се позовава и на очевидна неправилност на въззивното решение - основание за допускане на касационен контрол по чл.280,ал.2 ГПК. Това е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост. Жалбоподателят не е изложил аргументи за очевидна неправилност, различни от изложените доводи за неправилност по смисъла на чл.281,т.3 ГПК, които не представляват основания за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде констатирана при прочит на решението (на мотивите към него). В конкретния случай при запознаване със съдебното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства). Поради изложеното настоящият състав приема, че не са осъществени основания за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 и ал.2 ГПК. С оглед изхода от спора жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответната страна за присъждането на разноски е основателно и доказано за сумата 1 100 лева за процесуално представителство с представеното пълномощно, в което е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното съдът