Определение № 12717 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11368/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от АПК. Образувано е по частна жалба на Д. Д. Д., В. Д. Д. и Д. Н. Я., подадена чрез адвокат Д. Димова против Определение № 7852/27.10.2025 г., постановено по административно дело № 1662/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. С това определение е оставен без разглеждане иск на оспорващите срещу бездействие на Кмета на Община Хасково, изразяващо се в неизпълнение на задължението му, разписано в чл. 135, ал. 3 ЗУТ да се произнесе по заявление за издаване на заповед за разрешаване изработване на проект за изменение на ПУП относно поземлени имоти с номера 77195.723.71, 77195.723.72 и 77195.723.74, кв. 302 по плана на гр. Хасково, и е прекратено производството по делото. В частната жалба се съдържат доводи за неправилност на съдебния акт, поради което се иска неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответната страна Кмет на Община Хасково посредством писмен отговор, изготвен от процесуален представител с юридическо образование оспорва частната жалба и моли определението да остане в сила, както и се присъдят разноски. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита частната жалба за допустима, като подадена в срок и от надлежни страни. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Правилни са изводите на първостепенния съд за това, че от страна на Д. Д. Д., В. Д. Д. и Д. Н. Я. е инициирано административно производство по реда на чл. 135, ал. 3 ЗУТ, при което същите в качеството си на заинтересувани лица са поискали да им бъде разрешено изработването на проект за изменение на подробен устройствен план. Съгласно посочената разпоредба, кметът на Община Хасково, който е компетентен да се произнесе по подаденото заявление, в едномесечен срок от постъпването му със заповед разрешава или отказва да се изработи проект за изменение на плана. Заявителите са избрали като път на защита срещу непроизнасянето от страна на административния орган редът по чл. 256 АПК, като са поискали от съда да признае незаконосъобразно бездействие на кмета на общината да се произнесе в срока по чл. 135, ал. 3 АПК, като същият бъде осъден в определен срок да извърши дължимото действие – да издаде заповед, с която да допусне изработване на проект за изменение на ПУП или заповед за отказ да го допусне. За да остави без разглеждане този иск и прекрати производството по делото, съдът е развил мотиви за това, че издаването на заповед по чл. 135, ал. 3 АПК не е задължение за извършване на фактическо действие, а се касае за правно действие - волеизявление за издаване на административен акт, поради което защитата по чл. 256 АПК е процесуално недопустима. Алтернативно е приел, че дори да се приеме, че оспорването е насочено срещу мълчалив отказ, то същото се явява просрочено, тъй като заявлението, по повод на което е формиран такъв отказ е депозирано на 29.12.2021 г. Възприетите от съдебния състав на Административен съд – Хасково правни изводи се споделят от настоящия съд. Редът на търсената защита се определя от изрично заявената воля на лицата, сезирали съда, която е ясно изразена в случая като защита по реда на чл. 256 АПК срещу бездействие на административен орган да извърши свое задължение произтичащо пряко от нормативен акт. Защитата срещу неоснователни бездействия на административен орган за извършване на фактически действия е уредена в раздел II, глава ХV на АПК, в две хипотези, които се различават по това, че при първата задължението за извършване на фактическите действия произтича пряко от нормативен акт – чл. 256, ал. 1 АПК, а при втората хипотеза органът следва да бъде сезиран с искане да извърши фактически действия, които е длъжен да извърши по силата закона – ал. 2 на същата разпоредба. Законосъобразен е изводът на съда, с оглед формулирания от жалбоподателя петитум, че не е налице бездействие на административния орган, което да е годен предмет на обжалване по чл. 256 АПК. Бездействие, съгласно посочената разпоредба, е налице само в случаите, в които органът дължи фактическо действие по конкретно задължение изпълнението, на което произтича пряко от нормативен акт, какъвто в случая не е налице. По посочения ред не са предмет на защита задълженията за волеизявления, тоест за издаване на административни актове. В тази връзка правилно съдът е приел, че неизпълнението на задължението за издаване на заповед по чл. 135, ал. 3 ЗУТ, която представлява административен акт не е бездействие, чиято защита може да се търси по на чл. 256 АПК, поради което и търсената защита по този ред е недопустима. По подаденото от оспорващите заявление е бил формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, чието оспорване обаче също се явява недопустимо, тъй като не е било осъществено в законоустановения срок. Съдебното определение е правилно, като постановено в съответствие с установените по делото факти и с приложимия закон, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателно е искането на ответника за присъждане в полза на Община Хасково на юрисконсултско възнаграждение, което следва да бъде определено в размера, посочен в чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за плащането на правната помощ от 120 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение