Определение № 50623 от 22.11.2022 г. на ВКС по т. д. № 1397/2022 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано е по подадената чрез адв.Елена Х. съвместна касационна жалба на Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Транс-Е. И.“ срещу решение № 54 от 04.04.2022г. по възз.гр.д. № 4/2022г. на Апелативен съд - Бургас.С него е потвърдено решение № 122/25.11.2021г. по гр.д.№ 50/2021г. на ОС - Сливен в обжалваните части, с които по предявения по реда на чл.422 ГПК иск на „Уникредит Булбанк“ АД против Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Транс-Е. И.“ е прието за установено, че „Уникредит Булбанк“ АД има парично вземане по отношение на солидарните длъжници Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Транс-Е. И.“, произтичащо от договор за банков ипотечен кредит на физическо лице № 296/27.10.2008г., за главница в размер на 43 298.22лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.10.2020г. до окончателното изплащане, за възнаградителна лихва за периода 20.02.-14.05.2020г. в размер на 875.40лв., за лихва за забава за периода 14.05.-13.10.2020г. в размер на 1840.32лв. и за разходи за уведомяване в размер на 32.40лв., за което парично вземане е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 791/2020г. на РС - Нова Загора, и са присъдени разноски в тежест на касаторите в производството по чл.422 ГПК. Основано на оплаквания за процесуална незаконосъобразност и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.3, предл. 2 и 3 ГПК, искането е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго за отхвърляне на иска и за присъждане на разноски. В изложението по чл.284, ал.1 т.3 ГПК касаторите се позовават формално на основанията за допускане на касационно обжалване по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК и на решения, постановени по чл.290 ГПК, които прилагат, но не формулират правни въпроси. В подадения чрез адв.И. С. И. писмен отговор ответникът „Уникредит Булбанк“ АД оспорва касационната жалба.Поддържа, че липсва основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол и въвежда доводи за правилността му. Съставът на I т.о., в изпълнение на правомощията по чл.288 ГПК, след като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Въззивният съд е приел за безспорно и установено, че на 27.08.2008г.между „Уникредит Булбанк“ АД и, от друга страна - Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Транс-Е. И.“ е сключен договор за банков кредит на физическо лице № 296/27.10.2008г., обезпечен с договорна ипотека, по силата на който е предоставена и усвоена сума в размер на 69 000лв., а уговореният краен срок за издължаване е 19.10.2028г.Установил е, че с влязло в сила решение по гр.д.№ 791/2020г. на ОС - Сливен е бил отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ГПК иск от „Уникредит Булбанк“ АД против солидарните длъжници Е. К. И., Н. К. И. и ЕТ „Е. Транс-Е. И.“ за признаване за установено съществуването на оспореното вземане на „Уникредит Булбанк“ АД, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 697/2015г. на РС - Нова Загора, произтичащо от договор за банков кредит № 296/27.10.2008г. за главница в размер на 62 517.14лв., лихва в размер на 7925.43лв. за периода 20.02.2015г.-29.10.2015г. и законна лихва от 02.11.2015г. до изплащане на вземането. Въз основа на заключението на СИЕ по делото въззивният съд е приел за установено, че към 19.07.2017г. по процесния договор за банков кредит е била надвнесена сума в размер на 17 664.04лв., която е определена според първоначалния размер на възнаградителната лихва към момента на сключване на договора за кредит - 13.68% и въз основа на първоначалния погасителен план.Установил е, че длъжникът Е.И. е уведомен за наличие на надвнесена сума и е поканен да посочи банкова сметка, както и да подпише нов погасителен план, но не го е направил и от остатъчната сума банката е започнала регулярно погасяване на дължимите ежемесечни плащания, тъй като през процесния период не са извършвани нови плащания.Въззивният съд е приел за установено, че към 20.03.2020г. е налице неизпълнение на договорното задължение за заплащане на дължимите месечни вноски и длъжниците са изпаднали в забава, за което са били уведомени от банката на 20.03.2020г. и са поканени да се издължат в 14 -дневен срок от получаване на поканата.Изведени са решаващи мотиви за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита към 14.05.2020г., за което въззивната инстанция е възприела изводите на първоинстанционния съд и е препратила към тях, на осн. чл.272 ГПК.От заключението на вещото лице по делото решаващият въззивен състав е приел за установено, че към 14.05.2020г. непогасеният остатък от главницата възлиза на 43 298.22лв. Приел е за неоснователен поддържания от длъжниците довод, че първоначално договореният ГЛП от 13.68% годишно е следвало да бъде намаляван с намаляване на индекса SOFIBOR.В тази връзка са изложени мотиви, че липсва клауза в общите условия на договора, предвиждаща автоматично намаляване на ГЛП, а в тях е уговорено единствено автоматичното увеличаване на ГЛП, което в случая е без значение, тъй като размерът на дълга е определен според първоначално уговорения ГЛП от 13.68% и съгласно първоначалния погасителен план. Относно размера на дължимата възнаградителна лихва, дължимата лихва за забава и разноските за връчване на нотариалната покана въззивният съд е възприел и е препратил, на осн. чл.272 ГПК, към изводите на първоинстанционния съд, както и се е позовал на заключенията на вещите лица и представените по делото писмени доказателства.Посочил е, че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем се прилага правилото на Тълкувателно решение № 3/27.03.2019г. по тълк.д.№ 3/2017г. ОСГТК на ВКС и върху неиздължената главница се начислява само лихвата за забава.Формирани са и мотиви за неоснователност на довода за нищожност на разпоредбите на чл.9.1., 9.2.1. и 9.4 от общите условия към договора за кредит Допускането на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и за който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. В мотивите към т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009г.по тълк.д.№ 1/2009г. на ОСГТК на ВКС относно общото основание за селектиране на касационните жалби е посочено следното: Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело.Посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби.Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба.ВКС може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение да изхода по конкретното дело.Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.Обвързаността на допускането на касационното обжалване от посочените от касатора основания не се отнася до валидността и допустимостта на въззивното решение.Ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, ВКС е длъжен да го допусне до касационен контрол, а преценката за валидността и допустимостта ще се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. Настоящият състав намира, че искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.В случая касаторите не са формулирали правни въпроси, отговарящи на характеристиките, очертани в чл.280, ал.1 ГПК, а, както се посочи, касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба, а може от обстоятелствената част на изложението само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от начение да изхода по конкретното дело. Липсата на общата предпоставка за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 ГПК, сама по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Поради изложеното и тъй като при дължимата служебната проверка не се констатира вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, не се допуска касационно обжалване. Тъй като ответникът по касация не е заявил искане за разноски, такива не се присъждат. Мотивиран от горното, съставът на I т.о.: