Определение № 502 от 14.11.2018 г. на ВКС по т. д. № 1175/2018 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. И. П., чрез пълномощника адв.Цв.И. срещу решение № 23/19.01.2018г. по в.т.д. № 563/2017г. на Варненски апелативен съд, с което след частично потвърждаване и частична отмяна на решение № 40/02.08.2017г. по т.д. № 43/2017г. на ОС-Търговище касаторът е осъден да заплати на „Дженерали Застраховане”АД на осн. чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ сумата от 48873,77лв., представляваща изплатено обезщетение от ответника на ЗК„Лев Инс”АД за причинени имуществени вреди на л.а. „Тойота Л. Круизер” с ДК [рег.номер на МПС] в резултат на ПТП на 11.07.2009г., причинено от К. И. П. след употреба на алкохол, при управление на л.а.”Форд Мондео”, застраховано в „Дженерали Затраховане”АД, ведно със законната лихва от 08.07.2016г. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, както и че са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът „Дженерали Застраховане” АД оспорва основателността на касационната жалба и наличието на основания за допускане до касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че между касатора и ответника е бил сключен договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, действащ към датата на ПТП – 11.07.2009г. Апелативният съд, въз основа на одобреното по НОХД № 691/2009г. по описа на ТОС споразумение, е заключил, че застрахованото лице е причинило виновно деянието в пияно състояние. Счел е за доказано сключването на застраховка „Каско“ със ЗК“Лев Инс“АД по отношение на другия участвал в ПТП автомобил. Въз основа на приложените към преписката по щета № 0000-1261-09-29083, образувано от последния застраховател, документи въззивната инстанция е приела за доказани фактите относно причиняването в резултат на инцидента на имуществени вреди за застрахования по имуществена застраховка „Каско“ собственик на МПС в размер на 48 858,77лв., които са му били изплатени от ЗК“Лев Инс“АД. Относно размера на имуществените вреди решаващият съд е изложил съображения, че за определянето им е от значение отразеното във фактурите, издадени от специализирания сервиз за ремонта по възстановяване на автомобила в състоянието преди произшествието. ВнАС е приел, че задължението на „Дженерали Застраховане“АД спрямо ЗК“Лев Инс“АД е погасено чрез прихващане на насрещни вземания. Същото вземане е било включено в съставен от двете застрахователни дружества документ от 31.05.2011г. за установяване на одобрени и готови за заплащане щети по регресни претенции. На 15.06.2011г. ЗК“Лев Инс“АД е отправило писмо до ответника по касацията с изявление за извършване на прихващане на горепосочените вземания. „Дженерали Застраховане“АД е осчетоводило на 08.07.2011г. плащането на определената в ликвидационния акт сума в размер на 48 873,77лв., а на 08.07.2016г. е предявило иска по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./. При тези констации ВнАС е заключил, че регресното вземане на „Дженерали Застраховане“АД по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ спрямо делинквента не е било погасено по давност, тъй като е приел, че обратното действие на прихващането не рефлектира върху началото на давностния срок за погасяване на горепосоченото вземане. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя следните правни въпроси: 1/ Възможно ли е императивната норма на чл.300 ГПК да се тълкува разширително от съдилищата? Присъдата на наказателния съд задължителна ли е за гражданския съд относно гражданскоправните последици, невключени в диспозитива на присъдата?; 2/ Какви са последиците от успешно провеждане на насрещно доказване при частния свидетелстващ документ? Ако се приеме, че част от фактите са неверни, то приема ли се, че целият документ е неверен?; 3/ От кой момент може да се извърши прихващане на две насрещни, еднородни и изискуеми вземания? Трябва ли и двете страни изрично и писмено да се съгласят да се извърши прихващане или този извод може да се изведе и от техни конклудентни действия?; 4/ В кой момент започва да тече погасителната давност, от момента на признаване на вземането или от момента на реалното плащане на това задължение? Оказва ли влияние късното осчетоводяване на плащането на института на погасителната давност? Кой момент е меродавен - на плащането или на осчетоводяването? Въпросите се поставят при позоване на всички допълнителни основания по чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК / и съобразно поддържаното в самата касационна жалба/. Въпроси първи и втори не отговарят на изискването на чл.280, ал.1 ГПК относно общо основание за достъп до касация. Въззивният съд не се е позовал на задължителната за гражданския съд сила на присъдата относно елементи извън състава на конкретното престъпление, а за да приеме причинна връзка между деянието на ответника и настъпването на имуществените вреди за третото лице е обсъдил всички доказателства по делото. Въпросът относно доказателствената сила на частния свидетелстващ документ е неконкретизиран като липсва довод с оглед на какво дадено от въззивната инстанция разрешение се поставя. Настоящият състав на ВКС в съответствие с правомощията му по т.1 от ТР № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС конкретизира свързаните трети и четвърти въпрос в следния смисъл: От кой момент започва да тече погасителната давност за регресно вземане на застрахователя по чл.274, ал.1, т.1 КЗ /отм./ в случай на погасяване чрез прихващане на задължението му да плати обезщетение на третото лице ? Само спрямо този въпрос съдът счита, че е налице общото основание за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1 от ГПК, тъй като така уточненият въпрос е значим за изхода на конкретното дело, доколкото произнасянето на въззивния съд по него е обусловило уважаването на предявения иск. В частта от въпроса за началния момент, от който започва да тече погасителната давност за регресното вземане на застрахователя спрямо застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” на настоящия състав на съда е служебно известно постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 192/14.08.2012г. по т.д. № 768/2010г. на ВКС, II т.о., съобразно което регресното право възниква спрямо застрахования от момента на деликта. Моментът на плащането на обезщетението на третото лице определя не възникването, а изискуемостта на регресното притезание. В частта от правния въпрос относно момента на настъпване на правните последици на прихващането в постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение № 103/01.08.2017г. по гр.д. № 61323/2016г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че направеното изявление за прихващане винаги има действие /двете насрещни вземания се погасяват до размер на по-малкото от тях/ към предвидения в чл.104, ал.2 ЗЗД момент, от деня в който прихващането е могло да се извърши, т.е. прихващането има обратно действие. За проверка съответствието на обжалваното решение с посочената по- горе практика на ВКС следва да се допускане касационно обжалване на същото решение на осн. чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касаторът следва да внесе държавна такса в размер на 977,47 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд