Определение № 219 от 21.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 54/2010 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 във вр. с ал.1 т.1 ГПК. Н. Н. Б. от гр. С. обжалва и иска да се отмени ОПРЕДЕЛЕНИЕ от 15.10.2009 година, постановено по ч. гр.д. Nо 5092/ 2009 година на Софийския градски съд, с което е оставена без уважение частна жалба срещу протоколно Определение от 06.02. 2009 година, по гр.д. Nо 22752/2006 год. на Софийския районен съд,51 с. за прекратяване на производството, поради оттегляне на иска. Поддържа се, че обжалваните определения са неправилно, тъй като не е взета предвид представената в оригинал молба от 29.04.2008 година за оттегляне на дадените пълномощия на адв. К. Д. С изложение, допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, тъй като с обжалваните определения съдът се е произнесъл по материално правен и процесуално правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона ,както и за развитие на правото, подобно изложен в обстоятелствената част на жалбата. По делото не е постъпило писмено възражения от ответника В. По подадената частна касационна жалба, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира: Частната касационна жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване на срока по чл. 275 ал.1 ГПК и изискването за обжалваем интерес над 1000 лв. Посоченото определение на СГС е обжалваем съдебен акт от категорията на преграждащите развитието на делото. Основен материално правен и процесуално правен въпрос при прекратяване на съдебното исково производство поради оттегляне на иска е този за валидно изразеното искане от страна на страната –. При преценка за наличие на релевираното основание за допустимост на касационното обжалване, настоящият състав намира, че доколкото / при липсата на изрично формулиран въпрос/ и в настоящия случай релевантният въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК следва да е този за валидно изразеното от пълномощника на страната искане за оттегляне на иска и прекратяване на делото. За да бъде допуснато касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 ГПК, съгласно разясненията на ТР 1/2009 година на ОСГКТК на ВКС, страната жалбоподател следва да обоснове дали посочения материално-правен или процесуално-правен въпрос е разрешен в противоречие със съществуваща задължителна практика на ВС или ВКС/ т./1/, или се разрешава противоречиво от съдилищата, като твърдението се установи с прилагане на влезли в сила съдебни актове в тази насока / т.2./ или се обоснове теза за необходимостта от произнасяне на касационния съд по поставения въпрос с оглед значение за точното прилагане на закона в смисъл на празнота или липса на съдебна практика или за създаване на нова съдебна практика, водеща до развитие на правото. В изложението и частната касационна жалба на жалбоподателя Н. Б. липсват посочени конкретни основания по см. на чл. 280 ал.1 т.1, 2 и/или 3 ГПК, което обстоятелство е пречка да бъде установена основателността и удовлетворено искането за допускане на касационното обжалване, а от тук и за произнасяне по законосъобразността на атакуваните обжалваеми съдебни актове. По изложените съображения и на основание 274 ал.3 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия