Определение № 73 от 07.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1/2011 г.

Производството е образувано по частна жалба на [фирма],[населено място], срещу разпореждане №7008 от 07.07.2010 г. по гр. дело №862/2010 г. на В. окръжен съд, с което е върната касационната му жалба срещу решение №696 от 31.05.2010 г. по гр. дело №862/2010 г. на В. окръжен съд. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на определението. Твърди, че въззивният съд няма правомощия да връща касационни жалби още повече и след като в самото обжалвано решение е указано, че може да се подаде касационна жалба. Цената на иска се определя като сбор на всички обективно съединени искове и като такава тя е над 1 000 лв. Ответницата по частната жалба И. Н. Д.,[населено място], не е заявила становище. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Неправилен е изводът на въззивния съд, че съобразно разпоредбата на чл.239, ал.4 ГПК решението на въззивния съд по чл.240, ал.1 ГПК, с което е оставена без уважение молбата за отмяна на неприсъственото решение, не подлежи на касационно обжалване. Според тази разпоредба единствено самото първоинстанционно неприсъствено решение не подлежи на обжалване, а в чл.240, ал.1 ГПК не се съдържа изрична забрана за обжалване на решението по отмяната. От касационен контрол са изключени според чл.280, ал.2 ГПК / в редакцията до ДВ, бр.100 от 2010 г./ само решенията с обжалваем интерес до 1 000 лв. Правилен е обаче изводът, направен от въззивния съд, че решението не подлежи на касационно обжалване, тъй като обжалваемият интерес по делото е до 1000 лв. Предявените искове са за парични вземания в размер до 1 000 лв. на всяко едно от тях. Дори общият сбор от цената на всички обективно съединени искове да надхвърля тази сума, то решението не подлежи на касационно обжалване. Всеки един от така предявените искове е отделен – със самостоятелно правно основание и размер. Възможността за обективното съединяване и наличието на връзка между исковете е без значение за допустимостта на касационното обжалване, която се преценява за всеки един иск с оглед неговия обжалваем интерес. Съобразно изричната разпоредба на чл.286, ал.1, т.3 ГПК въззивният съд е компетентен да върне подадената касационна жалба когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК. Само обстоятелството, че в обжалваното решение погрешно е посочена възможност за касационно обжалване не може да обоснове допустимост на такова. По тази причина правилно частната касационна жалба е върната. Ето защо обжалваното разпореждане трябва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.