Определение № 1908 от 25.06.2026 г. на ВКС по т. д. № 841/2026 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Застрахователно акционерно дружество „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, срещу въззивното решение № 312/06.11.2025г., постановено по в.т.д. № 389/2025г. на Апелативен съд – Пловдив, в частта му, с която е отменено частично решение № 125 от 22.04.2025 г., постановено по т. д. № 485/ 2023г. на Окръжен съд Стара Загора, като касаторът е осъден да заплати на И. Д. В. сумата от 28 000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от смъртта на съпругата му - Н. Николова В., вследствие на ПТП, настъпило на 07.09.2020г., ведно със законната лихва и разноски. Касационният жалбоподател поддържа, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. В жалбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил обезщетение за неимуществени вреди, тъй като по делото било установено, че ищецът не е поддържал никакви отношения с починалата, бил създал друго семейство, в друго населено място. Излага, че е доказана фактическата раздяла и брачната връзка е била изцяло формална. Сочи се и, че определеното обезщетение в размер на 40 000 лв. е несъответно на критериите по чл. 52 ЗЗД. По подробно изложените доводи касаторът претендира допускане до касационно обжалване на въззивното решение, неговата отмяна в обжалваната му част и отхвърляне на иска. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, се сочат основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като се поставят следните въпроси: 1. „Кои са конкретно съществуващите обстоятелства, които съдът следва да вземе предвид при определяне на справедливо обезщетение за неимуществени вреди на основание чл. 52 ЗЗД при предявен иск срещу застрахователя?“; 2. „При довод във въззивната жалба за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на фактическите констатации на първоинстанционния съд относно възприетия за справедлив размер на обезщетение от 40 000 лв. в полза на ищеца, въззивният съд длъжен ли е да обсъди въз основа на въведения спорен предмет на делото всички твърдения и доказателства и всички събрани относими и релевирани доказателства по делото от двете съдебни инстанции съгласно чл. 236, ал.2 ГПК, във връзка с чл. 235, ал. 2 и ал. 3 ГПК, и самостоятелно да установи фактическата обстановка и да определи справедлив размер на обезщетението, към които да приложи относимите материалноправни норми?“. Касационният жалбоподател твърди, че въззивното решение по първия въпрос е постановено в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в т. 11 от ППВС № 4/1968г., решение № 749/05.12.2008г. по т.д. № 387/2008г. на 2 т.о., решение № 95/24.10.2012г. по т.д. №916/2011г., 1 т.о., решение № 103/02.11.2020г. по т.д. №2181/2019г., 1 т.о., решение №240/15.01.2019г. по т.д. №518/2019г., 1 т.о., а по втория – в противоречие с решение №157/11.02.2016г. по т.д.№ 3638/2014г., 1 т.о., решение №42 по гр.д. №5488/2013г., 4 г.о., решение № 36 по т.д.№ 2366/2013г., 2 т.о., решение №197 по гр.д.№7364/2013г., 3 г.о., решение № 217 по гр.д. №761/2010г., 4 г.о., решение №146 по т.д. №2687/2014г., 2 т.о. и др. Ответникът по касационната жалба – И. Д. В. я оспорва по съображения, подробно изложени в писмен отговор от 09.01.2026г. чрез процесуалния си представител – адв. К.. Претендира да не бъде допускано касационно обжалване на въззивното решение и присъждане на разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите по чл. 280, ал. 1 ГПК и данните по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в предвидения по чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, изложени са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, поради което е процесуално допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че с присъда по НОХД № 31/22г. на ОС - Хасково водачът Е. В. П. е признат за виновен за ПТП, настъпило на 07.09.2020г. на АМ „М.“, км. 67 + 280, при управление на лек автомобил, марка „Нисан“ модел „Терано“, с рег. № СТ 0312 РА, като поради нарушение на чл. 20 ЗДвП по непредпазливост причинил смъртта на Н. Николова В.. Апелативният съд е изложил, че към момента на настъпването на деликта по отношение на автомобила е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответното дружество. Въззивният съд е посочил, че съгласно т. 3 на ППВС № 4/1961г. нямат право на обезщетение за неимуществени вреди близките на починалия при непозволено увреждане, които са били с него в лоши лични отношения - родители, изоставили децата си, съпрузи, живеещи в дълга фактическа раздяла и др., защото е явно, че те не понасят никакви неимуществени вреди. АС – Пловдив е изтъкнал, че не е достатъчно да бъде установено, че съпрузите приживе са били във фактическа раздяла, за да се приеме неоснователност на иска, а във всеки конкретен случай съдът би следвало да установи наличието или липсата на неимуществени вреди. Съдът е изложил, че ищецът и починалата Н. В. били във фактическа раздяла, но кредитирайки показанията на свидетелите Х. Х., зет на двамата, и на М. И., съседка на ищеца, е счел, че съпрузите са запазили близки отношения помежду си, празнували са заедно семейни празници. Според кредитираните показания на свидетеля П., който живеел на семейни начала с починалата преди ПТП, той и Н. В. постоянно ходили при И. В., помагали му при ремонти. Въз основа на събраните доказателства апелативният съд е счел, че между ищеца и починалата са съществували отношения на близост, емоционална привързаност, взаимопомощ и подкрепа, характерни за брачната връзка, въпреки липсата на непрекъснато съвместно съжителство, а обстоятелството, че е имало фактическа раздяла и тя е живеела с друг следвало да бъде отчетено при определяне на справедливия размер на обезщетението. Изтъквайки критериите по чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е посочил, че обезщетението следва да бъде редуцирано в сравнение с обичайните размери, присъждани от съдилищата на преживял съпруг, тъй като въпреки близостта им, е налице известно отчуждаване и връзката е била повече в руслото на приятелските отношения. Предвид горното за справедлив паричен еквивалент на претърпените болки и страдания на ищеца съдът е приел сумата от 40 000 лв. По направеното възражение за съпричиняване на вредите от страна на починалата поради липсата на поставен предпазен колан, въззивният съд е изложил, че при ПТП на 07.09.2020 г. Н. В. е получила черепно - мозъчна травма и другите подробно описани увреждания, довели до смъртта й. Съдът е кредитирал заключението на експертизата, че към момента на ПТП пострадалата В. не е била с поставен обезопасителен колан, тъй като тялото й е осъществявало свободни движения в купето на автомобила след удара и преди изпадането й от колата, като основните увреждания са получени в резултат на съприкосновението с асфалта. Съдът е приел, че при поставен обезопасителен колан, починалата би останала в автомобила, поради което посочените травми вследствие на изпадането от колата не биха настъпили. Апелативният съд след съпоставка на поведението на пострадалата и това на виновния водач, е намерил, че дължимото обезщетение следва да се намали с 30 %. Предвид горното е приел, че обезщетението, което следва да бъде присъдено, е 28 000 лева. С тези мотиви частично е отменил първоинстанционното решение, присъдил е горепосочената сума, ведно с лихва, и е потвърдил решението в останалата му част за отхвърляне на частично предявения иск за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв., в която част въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Настоящият съдебен състав намира, че са налице предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по следните съображения: Не е налице вероятност обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, поради което няма основание за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, предл. 1 и предл. 2 ГПК. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Както се приема в тълкувателното решение, касаторът е длъжен да изложи точна и ясна формулировка на значимия правен въпрос, а не е задължение на съда да го изведе от изложението към касационната жалба, като ВКС може само да го конкретизира и доуточни. Първият поставен от касатора въпрос е относно обстоятелствата и критериите за определяне на справедливо обезщетение по чл. 52 ЗЗД и удовлетворява общия селективен критерий по чл. 280, ал. 1 ГПК, като е налице и допълнителното селективно основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По въпроса са налице задължителните разрешения, дадени в ППВС № 4/23.12.1968г. и ППВС № 4/1961г., които са намерили отражение и в редица решения на съдебни състави на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК – решение №151/12.11.2013г. по т.д. №486/2012г. на ВКС, II т.о., решение №88/17.06.2014г. по т.д. №2974/2014г. на ВКС, II т.о., решение №93/23.06.2011г. по т.д. №566/2010г. на ВКС, II т.о., №349/12.06.2024г. по гр.д. №3632/2023г. на 4 г.о. на ВКС и други, включително посочени от касатора. За преценка на съответствието на разрешението, дадено от въззивния съд с горепосочената практика следва да бъде допуснато касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следния обобщен и уточнен въз основа на поставения от касатора въпрос – „За приложението на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД по предявен иск срещу застрахователя за обезщетение за неимуществени вреди“. Останалите въпроси и доводи по жалбата съставляват оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила от страна на въззивния съд по чл. 281, т. 3 ГПК и по тях съдът ще се произнесе с решението по чл. 290 ГПК. На основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, касационният жалбоподател следва да представи документ за внесена държавна такса в размер на 286,32 евро / с левова равностойност 560 лв./ по сметка на ВКС в едноседмичен срок, като му се съобщят и последиците от неизпълнение на указанието. След евентуално внасяне на държавната такса, делото следва да се докладва за насрочване в открито съдебно заседание, с призоваване на страните, като по отношение на застрахователното дружество се съобрази решение №374-03/09.06.2026г. на КФН и се уведоми чрез квесторите. Воден от горното, Върховният касационен съд, Първо търговско отделение