Определение № 423 от 17.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2655/2015 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от Б. Л. М., чрез адв. А. Г. от АК София, срещу въззивно определение № 1199/19.01.2015 г., постановено от Софийски градски съд по ч.гр.д. № 19026/2015 г. С него е потвърдено определение на Софийския районен съд за прекратяване на производството по делото поради неотстраняване в срок нередовности на исковата молба. Частната жалба е редовна, като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 275, ал. 2, вр. чл. 260 и 261 ГПК. Касаторът Б. М. излага съображения за неправилност на обжалваното определение. Представя изложение с основания за допускане на касационното обжалване по см. чл. 280, ал. 1 ГПК. Насрещната страна П. М. М., чрез особен представител адв. М. от АК София, е отговорил, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Адв. М. моли да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Съставът на Върховния касационен съд намира, че в случая не намира приложение хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, с която се обосновава касатора и частната жалба не следва да бъде допускана до разглеждане. Първостепенният съд оставил без движение исковата молба с множество указания за отстраняване на констатирани нередовности. Указанията са съобщени на ищеца Б. Л. М. по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК на 28.07.2014 г.. В разписката–съобщение е удостоверено от длъжностното лице по призоваването, че адресът за връчване е посетен на 27.06.2014 г., 16.07.2014 г. и 28.07.2014 г.. Отбелязано е, че лицето не е открито и по сведения на съседи – те не са го виждали скоро. На 04.09.2014 г. производството пред Софийски районен съд е прекратено поради неотстраняване на нередовностите на исковата молба. Определението на първостепенния съд е потвърдено от състав на Софийски градски съд. Въззивната инстанция, като изследвала данните по делото, приела, че исковата молба е била нередовна и правилно е била оставена без движение; указанието по чл. 129, ал. 2 ГПК е било редовно съобщено на ищеца при точно спазване разпоредбите на чл. 41 ГПК. Не е последвало в срок изпълнение и правилно, в съответствие с чл. 129, ал. 3 ГПК исковата молба е била върната и производството – прекратено. В изложението касаторът преповтаря оплакванията от първоначалната и допълнителна частна касационна жалба и се обосновава с допускане на касационно обжалване „по въпроса, свързан с редовността на връчването по чл. 47, ал. 1, ГПК”. Развива съображения, че връчването чрез залепване, за да е редовно, в съобщението трябва да са посочени конкретно обстоятелствата, които са обусловили прилагането на такова връчване. По отношение разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ГПК, за да е налице редовно връчване следва да е установено отсъствие на страната за повече от един месец от адреса. Счита, че са налице хипотезите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като цитира определение № 400/20.09.2011 г. по ч.гр.д. № 425/201 г. на ВКС, ІІ г.о. и решение № 488/06.06.2010 г. по гр.д. № 539/2010 г. на ВКС, ІV г.о. Въпросът, свързан с приложението на чл. 47, ал. 1 ГПК е неотносим, защото в случая е от значение дали на Б. М. е връчено съобщение с указанията на съда по чл. 129, ал. 2 ГПК по правилата на чл. 41, ал. 2 ГПК. Ако се приеме, че страната е поставила и въпрос във връзка с цитираната разпоредба (уточнен от съда) – трябва ли да е установено отсъствието на адресата за повече от месец от адреса, на който е вече веднъж призован, то той е от значение за постановения резултат. Разрешението на въззивния съд не е в противоречие с цитираните от касатора съдебни актове. В случая длъжностното лице е отразило по надлежен начин, че лицето отсъства за повече от месец от адреса – от 27.06. до 28.07.2014 г. В заключение, въззивното определение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. П. М. М. е представляван в производството пред настоящата инстанция от особен представител - адв. В. С. М., която е изготвила мотивиран отговор на частната жалба. На същата следва да бъде определено и изплатено адвокатско възнаграждение за инстанцията в размер на 200 лв. съобразен с Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както е разяснено в ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, платимо от бюджета на съда. Предвид резултата по частната жалба, Б. М. следва да внесе посочената сума по сметка на Върховния касационен съд. Мотивиран от горното, съдът