Определение № 1935 от 24.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 608/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е по съвместна касационна жалба на Д. М. У. и Р. Р. У. (действаща със съгласието на своята майка Д. М. У.), чрез процесуален представител, против Решение № 449 от 11.12.2024 г. по в. т. д. № 353/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която след частична отмяна на Решение № 200 от 26.04.2024 г. по т. д. № 692/2021г. на Окръжен съд – Пловдив, са отхвърлени предявените срещу ЗД „Бул Инс“ АД иск на Д. М. У. за разликата над 95 000 лв. до 180 000 лв. и иск на Р. Р. У. за разликата над 95 000 лв. до 190 000лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния съпруг, съответно баща - Р. Р. Усков, настъпила при ПТП на 02.05.2021г., причинено виновно от водача на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5М“, с рег. [рег.номер на МПС] И. А. Д., за който автомобил е била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Бул Инс“ АД, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 26.05.2021г. до окончателното изплащане на сумите.

В касационната жалба се поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, с оглед на което се претендира неговата отмяна и уважаване на предявените искове за обжалваните размери. Оплакванията са срещу извода на съда, че починалият е знаел, че пътува в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол, с което е обоснован принос по чл.51, ал.2 ЗЗД.

Допускането на касационното обжалване е основано на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и на самостоятелното основание по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните въпроси, по отношение на които се твърди, че са обусловили правните изводи на въззивния съд в противоречие с практиката на ВС и ВКС:

1. „Кои са предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на претендираното с иска по чл.432, ал.1 КЗ обезщетение за вреди при наведено възражение за принос на пострадалия, пътувал в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол и необходимо ли знание от страна на пострадалото лице за това обстоятелство ?“;

2. „Длъжен ли е съдът да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти и върху закона ?“;

3. „Допустимо ли е съдът да постановява решението си въз основа на несъществуващи доказателства, чрез тяхното допълване и изопачаване и изменение ?“;

По поставените въпроси се твърди противоречие с практиката на ВС и ВКС, обективирана в: по въпрос № 1 - т. 7 от ППВС № 17/1963 г.; Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1 на ОСТК на ВКС; Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т. д. № 1858/2013 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 99 от 08.10.2013 г. по т. д. № 44/2012 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 54 от 22.05.2012 г. по т. д. № 316/2011 г. на ВКС, II т. о. и Решение № 33 от 04.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, II т. о.; по въпроси № 2 и № 3 – ППВС № 1/1953 г.; Решение № 470 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1318/2010 г. на ВКС, IV г. о. и Решение № 127 от 09.06.2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на ВКС, IV г. о.

Ответникът – ЗД „Бул Инс“ АД, в срока по чл.287, ал.1 ГПК представя отговор, с който изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на направените разноски пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – изхожда от надлежни страни, подадена е в срока по чл. 283 ГПК и е насочена срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

За да достигне до обжалвания резултат, Апелативен съд – Пловдив е приел, че с влязлата в законна сила на 20.04.2023г. присъда на Пловдивския окръжен съд подсъдимият И. А. Д. е признат за виновен в това, че на 02.05.2021 г., на Главен път 11-86 км.9+400 (пътя [населено място] - [населено място]), при управление на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5“, нарушил правилата за движение по пътищата - чл.42, ал.2, т.2 ЗДвП, като при изпреварване навлязъл в насрещната пътна лента, предназначена за насрещно движение, при което създал пречка за насрещно движещия се лек автомобил марка „БМВ“, модел „730 Д“, и чл.43, т.4 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. И. И., Г. А. К. и Р. Р. Усков, като деянието било извършено в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта 2,17 промила, от което деяние настъпила смърт на повече от едно лице. Въззивната инстанция е приела за безспорно установено по делото, че настъпилата смърт на Р. Р. Усков, който е пътувал като пътник на задната лява седалка на лек автомобил марка „БМВ“, модел „Х5М“, се намира в пряка причинно-следствена връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил И. А. Д.. След подробно обсъждане на събраните по делото доказателства досежно търпяните от ищците болки и страдания, решаващият съд е приел, че сумата от 190 000 лв. за всяка от ищците се явява справедлив размер на причинените им неимуществени вреди.

По спорния по делото въпрос за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Р. Р. Усков и по-конкретно дали е съзнавал, че водачът на автомобила И. А. Д. е употребил алкохол, позовавайки се на заключението по неоспорената от страните КСМАТЕ Апелативен съд – Пловдив е приел за установено, че при настъпване на процесното ПТП водачът на автомобила И. А. Д. е бил с 2,17 промила концентрация на алкохол в кръвта и се е намирал в средна степен на алкохолно опиване, която се характеризира със значително нарушение на мисловната дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията на движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, сърдечносъдови разстройства, признаци на значително потискане на централната нервна система с понижение на чувствителността за болка. От свидетелските показания на водача И. Д. съдът е установил, че в същия ден, свидетелят е бил на вилата си в [населено място], заедно с цялото си семейство, празнували В., като гости му били Р. Усков, с когото бил приятел отдавна, и В. П.; И двамата с Р. Усков употребили алкохол, като пострадалият Усков е знаел, че И. Д. управлява автомобила след употреба на алкохол, защото пили заедно през деня.

Въз основа на тези факти и след съобразяване със задължителните разрешения, дадени с т.7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, решаващият въззивен състав е приел за основателно възражението на застрахователното дружество за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Р. Усков за настъпилото на 02.05.2021г. ПТП, тъй като се е съгласил да се качи и пътува в автомобил, управляван от пиян водач, с концентрация на алкохол в кръвта над законоустановения минимум, като количественият израз на съпричиняването на вредоносния резултат е определен на 50 %. Изложено е също така, че ПТП-то е настъпило вследствие неправилното изпреварване, предприето от пияния водач И. Д., довело до фаталния сблъсък с насрещно движещия се автомобил. След редуциране с приетия процент на съпричиняване, Апелативен съд – Пловдив е приел исковете за основателни за сумата от по 95 000 лв. за всяка от ищците.

Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване.

Всички въпроси от изложението са насочени срещу извода на съда за доказан принос от страна на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат с оглед съгласието му да пътува в автомобил, управляван от водач, за който знае, че е употребил алкохол.

По отношение на първия въпрос от изложението, дори и условно да се приеме, че отговоря на общото основание на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото е общ и принципен, не се установява допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Обжалваното решение не е постановено в отклонение с посочената от касатора практика на ВС и ВКС, включително и на задължителната такава. Видно от мотивите към решението, въззивният съд изрично се е позовал на разясненията на т.7 от ТР №1/2015г. по тълк.д. № 1/2014г. на ОСТК на ВКС, съгласно които съпричиняване на вредата е налице, когато пострадалото лице е пътувало в автомобил, управляван от водач, употребил алкохол над законоустановения минимум, ако този факт му е бил известен. В съответствие с посочените задължителни указания на тълкувателния акт досежно предпоставките за принос по чл.51,ал.2 ЗЗД в случай на установено алкохолно повлияване у водача на превозното средство, съставът на Апелативен съд – Пловдив е обсъдил относимите към спора доказателства и е установил наличието на знание у пострадалия, че делинквентът е употребил алкохол над законоустановения минимум. Несъгласието на касаторите с изводите на въззивния съд е по правилността на обжалваното решение, която не се проверява в стадия по селекция на касационната жалба.

Вторият въпрос от изложението е процесуалноправен и е относим към задължението на въззивния съд да прецени всички доказателства по делото и да основе решението си върху приетите за установени факти, поради което е от принципно значение за решаване на всеки спор. Трайно установена е съдебната практика, вкл. и цитираната от касаторите, че за да даде защита и санкция на спорните права съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото, като това задължение произтича от чл.235 и чл.236 ГПК. Според разясненията по т.1 и 2 от ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност, като същата преценка е ограничена от посочените във въззивната жалба и отговора й доводи.

Въпросът обаче не изпълнява изискванията към допълнителното основание за селекция на касационната жалба по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Доводите на касаторите, в контекста на които е зададен въпросът, са предпоставени от несъгласието с извода на въззивния съд за знание на пострадалия досежно обстоятелството, че водачът на превозното средство е употребил алкохол. Конкретно въпросът е обоснован с пропуск на въззивния съд да обсъди част от експертното заключение, в която са изложени принципни съображения за индивидуалното влияние на алкохола с оглед количеството и системността на приема му от съответния човек, както и поради необсъждане показанията на свидетеля П., който не бил видял водачът Д. да консумира алкохол в присъствието на пострадалия Усков. Водещи в преценката на въззивния съд са изнесените от другия свидетел факти и посоченото от експертите досежно проявите при средна степен на алкохолно опиване, в каквото се намира човек при 2.17% промила, обсъдени в съвкупност. Следователно, пропускът на съда е несъществен, тъй като обсъждането на посочените от касатора доказателства не би се отразило на изхода от спора.

Последният трети въпрос няма характеристиката на правен съгласно задължителните постановки на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, а именно да е от значение за конкретното дело, за формиране решаващата правна воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът е продължение на предходния въпрос и обективира несъгласието на касатора с решаващия за приетия от съда принос на пострадалия извод, че е знаел за употребата на алкохол от водача на превозното средство. Същият обаче съдържа изцяло квалификации по отношение решаващата дейност на съда по обсъждане на доказателствата, поради което не удовлетворява общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК съгласно задължителните указания на посоченото тълкувателно решение.

Допълнителните критерии по чл.280, ал.1,т.3 и ал.2, предл. трето ГПК са посочени бланкетно. Освен това, по въпросите има изобилна практика на ВКС, включително и задължителна такава, което е несъвместимо с първото от основанията. За изчерпателност на изложението следва да се посочи, че касационно обжалване не би могло да се допусне и на поддържаното самостоятелно основание по чл.280, ал.2,пр.3 ГПК. От съдържанието на решението не се констатира превратно прилагане на закона, или прилагане на отменена/изменена правна норма. Не е налице и явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК