Определение № 143 от 21.04.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4032/2014 г.

Постъпила е молба с правно основание чл. 248 ал.1 ГПК от [фирма] [населено място], касатор по приключило с определение №306 от 14.11.2014г съдебно производство по гр.д 4032/2014г на ІІІ г.о, с което касационната му жалба е оставена без разглеждане на основание чл. 280 ал.2 ГПК ,а на ответниците по касазционната жалба В. Ц. Д. и П. Д. е присъдена сумата 1200 лева разноски по настоящето дело, която сума е част от заявените за присъждане с отговора разноски по списък. В молбата се изтъква ,че разноски не са били и дължими на ответната страна ,щом производството пред ВКС не е допустимо. На касатора е била указана обжалваемост на въззивното решение при неговото постановяване, затова е подадена и касационната жалба. В този случай не следва касаторът да бъде санкциониран с разноски .Изтъква се също така ,че присъдените пред касационната инстанция разноски в този размер са прекомерни, след като цената на иска е предопределила недопускане на касационната жалба до разглеждане. Съгласно Наредба №1 от 09.07.2004г на Висш АС минималния размер на възнаграждението е 300 лева ,той е надхвърлен четирикратно. Постъпил е отговор по чл. 248 ал.2 ГПК от адв. С. С. ,като пълномощник на ответниците в касационната производсто. Оспорва се присъдената сума от 1200 лв разноски да е прекомерна като адвокатско възнаграждение .По цитираната наредба нминимумът е 580 лв, при това без да се отчита характерът на касационното производство .Касационната жалба е обемна, както и изложението на касатора по чл. 280 ал.1 ГПК .Запознаването с нея и приложената практика е отнело 20 работни часа ,за който труд според наредбата се следва минимум по 60 лева на час. В отговора ,постъпил на 29.01.2015г се иска присъждане на разноски както по приключилото производство, така и във връзка с настоящето производство по реда на чл. 248 ал.1 ГПК, като е представен списък за сумата 2500 лева .За част от заявеното по списъка адвокатско възнаграждение е представен договор за правна помощ за сумата 300 лева, конкретно във връзка със становището в производството по чл. 284 ал.1 ГПК. Искането на [фирма] [населено място] по реда на чл. 248 ГПК за изменение на определението в частта за разноските е допустимо, по същество е неоснователно. Както е посочено и в определение №306 от 14.11.2014г, разноски се дължат на на тези ответници,които според обжалваната част от решението се явяват страни при касационното му обжалване. Поради изричното правило на чл. 78 ал.4 ГПК, последните имат право на разноски независимо от приетото ,че касационната жалба не подлежи на разглеждане съгласно чл. 280 ал.2 ГПК, а от значение за обстоятелствата по чл.78 ал.5 ГПК е и това ,че редът за защита чрез отговор на касационната жалба предпоставя изтъкването на всички обстоятелства, от значение за тази защита: по допустимостта на жалбата - при условията на чл. 280 ал.2 ГПК включително; по допустимостта до касационно обжалване съгласно критериите на чл. 280 ал.1 ГПК във връзка с поставените от касатора правни въпроси, както и защита по основателността на жалбата. С огговора ответниците са упражнили защитата си в този обем. На следващо място, цената на иска ,когато същият е оценяем под размера на чл.280 ал.2 ГПК, представлява критерии за определянето на минималните адвокатски възнаграждения при касационно обжалване включително,но не всяко надхвърлящо този минимално определен размер адвокатско възнаграждение следва да се третира като прекомерно. Както е посочено и в определение №306 от 14.11.2014г, чието изменение касаторът изисква, предмет произнесения по настоящето дело иск е развалянето на сделка за прехвърляне на 25,375 кв. м. ид. части от недвижим имот, срещу поето насрещно задължение да се построи сграда и макар последното да няма определяща за цената парична оценка и относимо установявана по делото стойност съгл. чл.69 ал.1, т.4, предл. първо ГПК, касае се за значителен интерес с оглед правните последици от развалянето на договора и при защитата на този интерес страните са навели доводи и доказателства, обусловили фактическа и правна сложност на делото. Затова съответен на обема защита в случая са приетите от съда разноски в размер на 1200 лева. Настоящият съд не приема съображенията на касатора, че надхвърлянето на минималният размер на адвокатското възнаграждение по Наредба № 1 от 09.07.2004г води до извод ,че същото е прекомерно В отговора на насрещната страна, депозиран по реда на чл. 248 ал.2 ГПК, настоящият съд взема предвид само тези възражения, касаещи предмета на настоящето производство по реда на чл. 248 ГПК. Производството по този ред има за предмет само тези заявени и осъществени разноски, които са били, или е следвало да бъдат предмет на присъждане по вече преключилото в съответната инстнация дело. С определението, в който по реда на чл.248 ГПК съдът изменява, или отказва да измени акта си в частта за разноските, ново присъждане на разноски по смисъла на чл.81 ГПК, във връка с чл.78 ГПК не се постановява. Това е така ,доколкото не се касае за акт с който делото прикючва, а за определение по специалния ред на чл.248 ГПК, еднократно и по изключение допускащ изменение на вече постановен съдебен акт в частта за разноските. Затова и в своя отговор по реда на чл. 248 ал.2 ГПК, ответната страна по молба с правно основание чл. 248 ал.1 ГПК не може да очаква пререшаване на въпроса за разноските по начин, който да включи и присъждане на заявени негови разноски в това производство, нито в отговор тази страна може да поставя свои искания по вече произнесените разноски, ако за нея е пропуснат преклузивния срок по чл. 248 ал.1 ГПК. Предвид гореизложеното, ВКС ІІІ г.о.