Определение № 776 от 29.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 787/2009 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частната касационна жалба на “Ю”АД срещу О. № 544 от 20.08.2009 год. по ч.гр.д. № 467/09 год. на Л. окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 30.05.2009 год. по гр.д. № 701/2009 год. на Л. районен съд. С това разпореждане първоинстанционният съд е оставил без уважение (отхвърлил) искането на банката за издаване на основание чл.417 т.2 ГПК на заповед за изпълнение в нейна полза срещу кредитополучателя М. Г. Г.. П. се е на несъответствие между твърдяната предсрочна изискуемост на кредита по смисъла на чл.60 ал.2 ЗКИ и материализиращото я извлечение от сметка, както и на това, че представеното извлечение от сметка не съставлява годен счетоводен документ, редовен от външна страна, удостоверяващ изискуемостта и ликвидността на заявеното вземане. Частната жалба е депозирана в срока по чл.275 ГПК срещу определение, даващо разрешение по същество на друго производство и по отношение на него съгласно чл.274 ал.3 ГПК намира приложение чл.280 ал.1 ГПК. При преценката относно допустимостта на касационното обжалване, съдебният състав приема следното: В представеното изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК частният жалбоподател “Ю”АД се позовава на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Приложил е О. № 264/2009 год. по ч.т.д. № 210/2009 год. на І т.о. Настоящият съдебен състав счита, че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, тъй като освен с цитираното определение по ч.т.д. № 210/2009 год., ВКС е имал случай да се произнесе при действието на ГПК-2007 и с други свои съдебни актове по същия въпрос - какъв е обсегът на съдебната проверка относно предпоставките по чл.417 т.2 ГПК. Договорът за потребителски кредит е сключен на 23.08.2006 год. при действието на Закона за банките (отм.). Видно от чл.15 на договора, страните са постигнали съгласие, че при непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита, или при неизпълнение на каквото и да е друго задължение по договора, вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло изискуемо без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните. Позовавайки се на чл.15 от договора, кредиторът “Ю”АД е поискал издаване на заповед за изпълнение, представяйки извлечение от сметката на Г. С цитиранато по-горе задължителна практика, ВКС е приел, че доколкото ЗСч не дефинира задължителните реквизити на извлечението от сметка, то в случай, че съдилищата се позовават на нередовност/непълнота на извлечението, би следвало да свържат констатациите за неспазване изискванията на ЗСч. с конкретни законови разпоредби. В случай, че съдът не е посочил кои разпоредби от ЗСч счита за нарушени, то изводите му неи могат да бъдат проверени по реда на инстанционния контрол. Произнасянето на Л. окръжен съд по посочения обуславящ материалноправен и процесуалноправен въпрос противоречи на задължителната практика на ВКС, поради което ще следва да бъде касирано. Представеният от “Ю”АД съдържа данни за договора за кредит – дата на сключване, размер, кредитополучател, както и данни за усвояването му, размерът на просроченото задължение по главницата, договорните и наказателните лихви. Носи подписите на длъжностни лица на банката и е подпечатан с нейния печат. Т.е. документът е редовен от външна страна, като нито в ЗСч нито в МСС се съдържат специфични изисквания към съдържанието и реквизитите на извлечението от сметка. Ще следва да бъде допуснато издаването на заповед за изпълнение, като съставянето на самата заповед е от компетентността на Л. районен съд. Предвид на горното, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.