Определение № 3536 от 07.07.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3846/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

С решение № 783 от 01.07.2024 г. по в. гр. д. № 2971/2023 г. на Софийския апелативен съд е потвърдено решение № 480 от 15.09.2023 г. по гр. д. № 305/2022 г. на Софийския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от ЕТ „С. Т. Г.“ против [община] положителен установителен иск за собственост на основание чл.79, ал.1 ЗС върху самостоятелни обекти, описани в молба вх. № 4958/12.06.2023 г., в триетажна масивна сграда с идентификатор 67372.300.2193.1 с обществени функции, находяща се в [населено място], ул.“К. А. I Б.“ № 2, със ЗП общо 625 кв. м., съставляващи 37.87 % от застроената площ, ведно със съответните идеални части от правото на собственост върху имота, върху който е построена сградата - УПИ [№]-за битов комбинат, кв. 107а по ПУП на [населено място], поземлен имот с идентификатор [№].

Въззивният съд е приел, че предмет на делото са следните обекти в сграда с идентификатор [№] по КККР на [населено място]: 1. самостоятелен обект в северната част на втория етаж с вход откъм централните стълбища на сградата, с обща площ от 384 кв. м, включващ кафе-клуб, офис на управителя, офис счетоводство, фоайе-приемна, лекарски кабинет, тераса към кафе клуб, тераса; 2. стол-ресторант, заедно със сервизни и складови помещения с обща площ 286.60 кв. м, в западната част на сутерена със самостоятелно стълбище и вход към него от североизточната част на сградата, включващ: фоайе, гардеробна посетители, склад, склад-инвентар, стая за почивка, гардеробна персонал, санитарен възел, умивалня посетители, санитарни възли, коридор-складова част кухня, коридор-стопанска част, които обекти се намират в северната част на втория етаж на сградата и в западната част на мазето на сградата. Ищецът твърди, че е придобил собствеността чрез давностно владение в периода от м. януари 1992 г. до момента. Допълнително е заявил, че е владял имотите за периодите 01.06.1996 г. до 31.05.2006 г. и от 07.03.2022 г. до 08.03.2022 г.

Прието е, че процесните имоти са актувани с АОС № 81 от 10.07.2003 г., съставен за УПИ [№] в кв. 106 в [населено място], целият с площ 1240 кв. м, застроен с масивна триетажна ДП от 530 кв. м., с административен адрес [населено място], ул. „К. Ал. I Б.“, в който като бивш собственик на имота е посочено „Държавно предприятие за услуги“ /с преустановена дейност/ и АЧОС № 263 от 08.02.2010 г. относно УПИ [№]-за битов комбинат, кв. 107а, целият от 1240 кв. м, ведно с построената в него масивна триетажна сграда с мазе ЗП 530 кв. м. и РЗП 1880 кв. м. на ул. „К. А. I Б.“ № 2, в който е отбелязано, че няма предишни съставени актове за общинска собственост и няма съсобственици.

Във връзка с твърденията на ищеца за придобиване по давност на спорните имоти съдът е обсъдил следните доказателства:

1. Архитектурен проект от май 1995 г. с инвеститор ЕТ „С. Г.“; становище от 10.12.2004 г. на ХЕИ за продажба на алкохол и тютюневи изделия в кафе-клуб на [улица] на името на ЕТ „С. Г.“; наказателно постановление, издадено на С. Т. Г. като физическо лице № 17/07.05.1996 г. с което Г. е санкциониран като физическо лице за извършване на реконструкция в битовия комбинат на [населено място], в приземния етаж, без одобрени строителни книжа;

2. Договор от 01.10.2007 г. между „Калцит“ ЕООД като възложител и „ЗС СОТ С.-Драгоман“ ООД като изпълнител, относно денонощна охрана на „офис“ в [населено място], ул. „К. Ал. I Б.“ № 2-без описание на помещението; удостоверение за регистрация в ХЕИ за ресторант „Ю.“ на бул. „1300 г. България“ № 2 от 10.12.2004 г. и удостоверение за регистрация за кафе-клуб на [улица] от 22.12.2004 г., издадени на ЕТ „С. Г.“; санитарно разрешение № 7131/18.12.1995 г. за въвеждане в експлоатация на ресторант на ул. „1300 г. България“ № 2, издадено на ЕТ „С. Г.“.

3. Приемателно-предавателен протокол от 06.11.2006 г., с който е предадено владението от името на ЕТ „С. Г.“ и „Калцит“ ЕООД на [община] на обекти: бивше ателие „мъжки шивачи“, стая от 25 кв. м. на втория етаж в битовия комбинат и столова в приземния етаж; а в констативен акт на общината от 18.05.2017 г. е отразено, че процесните имоти се ползват от „Калцит“ ЕООД;

4. Заповед № 66-26/17.01.2018 г. на кмета на [община], с която е разпоредено изземване на помещение № 6 - зала на сутерена, и помещения № 10, 11, 12, 13 и ненаименувано /4 офиса, кафене и тоалетна/ във връзка с проведената ревандикация срещу ТПК „В. Левски“;

5. Решение № 43/26.09.2005 г. по гр. д. № 155/2005 г. на СлРС, с което ЕТ „С. Г.“ е осъден да върне на ТПК „В. Левски“ [населено място] на основание чл.233, ал.1 изр.1 от ЗЗД стая с площ 25 кв. м. на втория етаж на битовия комбинат, която била отдадена под наем от кооперацията с договор от 04.01.2002 г., трансформирал се в безсрочен след 21.12.2004 г.;

6. Решение № 699/08.01.2010 г. по гр. д. № 691/2009 г. ВКС, II ГО, с което е отменено решение № 725/25.11.2008 г. на СОС по гр. д. № 565/2008 г. и е осъдена ТПК „В. Левски“ [населено място] да предаде на осн. чл. 108 ЗС на [община] владението върху дворно място с площ 1240 кв. м, находящо се в [населено място], ул. „К. А. I Б.“ № 2, съставляващо УПИ [№] в кв. 106 по плана на С., ведно с построената в имота масивна триетажна сграда с обслужващо предназначение Битов комбинат, със ЗП 530 кв. м.

7. Искова молба вх. № 1480/10.05.2012 г. на „Калцит-Г“ ЕООД против [община], с която е бил предявен отрицателен установителен иск за собственост на процесните обекти, които дружеството владеело от регистрирането му на 13.11.2006 г. със седалище и адрес на управление на административния адрес на имота, до момента на предявяване на иска. С решение № 79/15.10.2018 г. по гр. д. № 285/2017 г. по описа на РС-Сливница искът е бил отхвърлен, като решението е било потвърдено от въззивната инстанция с решение № 211/11.06.2019 г. по описа на СОС по в. гр. д. № 15/2019 г. и не е било допуснато до касационно обжалване с определение № 132/3.04.2020 г. по гр. д. № 872/2019 г. по описа на ВКС, II-ро г. о.

8. Заключението по приетата съдебно-техническа експертиза, според което описаните в исковата молба, в АЧОС № 263 от 08.02.2010 г., в изготвения през 1995 г. архитектурен проект и в изготвения от общината работен проект от 29.03.2012 г. обекти са идентични, като разликата в измерената от вещото лице квадратура се дължи на разлика между калкулирането на светли площи и застроени площи-вещото лице е включило прилежащи части, стени, шахти.

9. Свидетелски показания:

• И. И. - работил в полицията в [населено място]; знае, че ищецът е ползвал имоти, находящи се в дясно на втори етаж на бившето ДПУ- С., като е бил под наем и е извършил ремонт на сладкарница „Теменуга“, където е работила съпругата му. Изградил е ново стълбище, офиси, сменил е дограмата;

• Т. -бивш главен архитект през периода 1994-1997 г., според която ищецът Г. е извършил в битовия комбинат на бившето ДПУ незаконно преустройство, поради което са му съставили два акта;

• Д.Д. – директор на банка в [населено място], на която ищецът е бил клиент. Виждал е, че ищецът е извършил преустройство на имота, имало е ресторант от 1993 до 1998 г, не е виждал документ за собственост, не знае на какво основание са владени помещенията, последно е посещавал имота преди 5-6 години и до момента ищецът непрекъснато манифестирал пред цялата общественост, че е собственик на обектите в бившия битов комбинат;

• П. П. – технически ръководител във „В и К“ – С., според който обектите са експлоатирани като търговски от Г.; заверявал е документи за преустройството на помещенията; ищецът е бил ползвател към 1995 г.

При тези данни въззивният съд е приел, че предявеният иск за собственост е неоснователен.

Прието е, че за да настъпи промяна в основанието на държането с едностранни действия, необходимо е държателят да извърши действия, с които да прояви активност, която по смисъл и съдържание отрича владението на владелеца, да престане да държи вещта за другиго и да започне да я държи за себе си - към фактическата власт, която упражнява да прибави и намерение да свои вещта, да извърши действия, с които да демонстрира промяната в основанието спрямо трети лица. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на собственика или трети лица.

Прието е, че ищецът е бил наемател на имота по договор за наем, сключен с ТПК, което обуславя извод, че е бил ползвател, а не владелец. При държането фактическата власт се установява въз основа на правна сделка, по силата на която и с оглед поето по нея договорно задължение собственикът или владелецът на вещта предава временно или безсрочно ползването на вещта, съответно държателят придобива противопоставимо на съконтрахента си облигационно право да ползва вещта съобразно условията на сделката, по която се уреждат отношенията между съконтрахентите. Ищецът е бил осъден да върне на ТПК „В. Левски“–гр. С. на основание чл.233, ал. 1 ЗЗД стая с площ от 25 кв. м. на втория етаж на битовия комбинат, която била отдадена под наем с договор от 4.01.2002 г, от което се установява, че е препятствано осъществяваното от него държане на имота, а съответно и не е владял необезпокоявано. От представения протокол от 6.11.2006 г. също се установява, че ищецът е предал част от имота-шивашко ателие на втори етаж на сградата и столова, находяща се в приземния етаж на битовия комбинат, което също установява, че е прекъснато твърдяното владение върху процесните имоти. От ангажираните по делото свидетелски показания се установява, че ищецът е ползвал процесния имот, извършвал е в него подобрения и преустройства, но същите не установяват промяна на намерението на ищеца от ползвател да се превърне във владелец и да демонстрира намерението да владее имота като свой, поради което възраженията във въззивната жалба са неоснователни. Относно ремонтни дейности и преустройства в имота от страна на ищеца, за които се установи, че са извършвани въз основа на свидетелските показания и представените проекти, следва да се съобразят решение № 302 от 24.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2010 г., I г. о., и решение № 110/20.03.2012 г. по гр. д. № 870/2011 г. на ВКС, II-ро г.о., в които се приема, че действия по извършване на ремонти и подобряване на имота могат да се възприемат и като действия по поддръжка вещ и не са достатъчни за установяване на владение върху несобствени части от имота. Само ако ремонтите са съчетани с извършване на други действия /каквито не са доказани по делото/, които да обективират намерението за своене на подобрителя за себе си и да отричат правата на собственика, тогава същите имат значение за доказване на владението. В случая извършването на ремонти следва да се приравни на обикновено ползване, служене с вещта и поддържането й в добро състояние, а не манифестиране на намерение, че се владее за себе си. Допълнително следва да се посочи, че ответната страна се е противопоставяла на извършването на тези дейности от ищеца със санкционирането му като физическо лице за извършване на реконструкция в битовия комбинат на С., в приземния етаж, без одобрени строителни книжа. Допълнителен довод, че ищецът не е осъществявал владение през процесния период е и обстоятелството, че като управител на друго дружество-„Калцит-Г“ ЕООД, в исково производство е предявил иск за собственост срещу [община] въз основа на давностно владение, което изключва възможността и двете дружества да са владели процесния имот през един и същи период. При липса на ангажирани доказателства за осъществено фактическо владение върху конкретния процесен имот, то не следва да се обсъждат наведените доводи за периодите на изтекла придобивна давност и наложения мораториум за придобиване на имоти-държавна и общинска собственост.

Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от ищеца ЕТ „С. Т. Г.“.

Жалбоподателят счита, че въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, като не обявил нищожността на първоинстанционното решение, мотивите на което били противоречиви и неясни; не се произнесъл по всички оплаквания и възражения във въззивната жалба и не обсъдил при условията на чл.175 ГПК съдържащите се в отговора на исковата молба множество признания на ответника; не обсъдил всички доказателства в тяхната взаимна връзка и не извършил дължимата оценъчно-аналитична дейност. Неправилно бил приложен материалният закон – чл.79, ал.1 ЗС. Излага подробни доводи в подкрепа на виждането си, че е осъществявал владение върху процесния имот в срока по чл.79, ал.1 ЗС.

В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1 и чл.280, ал.2, предл.3 ГПК /очевидна неправилност/. Поставят се следните въпроси:

1. Следва ли въззивният съд да прогласи за нищожно решение, чиито мотиви са противоречиви и неясни.

2. За задължението въззивният съд да се произнесе по всички оплаквания /възражения/, посочени във въззивната жалба;

3. За задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, както и във връзка с възраженията и доводите на страните;

4. В периода от 31.05.2006 г. до 06.11.2006 г. било ли е възможно осъществяването на давностно владение върху имоти, частна общинска собственост, респ. прекъсването на такова владение;

5. За фактическия състав на придобивната давност по чл.79, ал.1 ЗС и по-специално – представляват ли действия на владелец по смисъла на чл.79, ал.1 ЗС действията по лично ползване, стопанисване, облагородяване, застрояване за свои нужди и опазване на недвижим имот.

Ответникът в производството – [община], оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането й до разглеждане по същество от ВКС.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение по иск за собственост, което е в обхвата на касационния контрол независимо от цената на иска – чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

Въпрос № 1 в изложението към касационната жалба не отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, разяснена в т.1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, и затова по него не може да се допусне касационно обжалване. Въпросът произтича от субективното виждане на жалбоподателя, че първоинстанционното решение е нищожно, тъй като е неясно и противоречиво. Това субективно виждане обаче не съответства на данните по делото, тъй като в случая първоинстанционният съд е изложил ясни мотиви защо според него предявеният положителен установителен иск за собственост е неоснователен. Мотивите се свеждат до това, че ищецът не е придобил по давност спорния имот, тъй като в качеството си на едноличен търговец е прекъснал владението на имота на 06.11.2006 г., преди изтичане на 10-годишната давност вследствие наложения през м. май 2006 г. мораториум. Прието е, че след тази дата фактическа власт върху имота е установило „Калцит“ ООД, което, независимо че има за едноличен собственик на капитала С. Т. Г., е титуляр на имущество, отделно от имуществото на ЕТ С. Т. Г.. Съдът се е позовал и на признанието на С. Т. Г. в отговора на исковата молба по гр. д. № 665/2010 г. на Сливнишкия районен съд, че упражнява фактическа власт не като едноличен търговец, а от името и за сметка на „Калцит“ ЕООД. Посочено е още, че това твърдение е в унисон и с доказателствата за охраната на обекта и електроснабдяването му. Изложени са и съображения, че еднолично дружество не може да присъединява владение на едноличен търговец, защото търговецът не му е праводател. Тези мотиви на първоинстанционния съд са ясни и безпротиворечиви и въззивният съд не е имал основание да прогласява нищожност на това решение.

Касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпрос № 3. Въпросът отговаря на общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК, както и на специалната предпоставка по т.1 на същия текст. Той е свързан с оплакването в касационната жалба, че съдът не е обсъдил в тяхната взаимна връзка всички доказателства по делото и по-конкретно доказателствата за извършени от жалбоподателя промяна в предназначението и преустройства в части от процесната сграда, както и издадени на негово име на разрешителни за осъществяване на търговска дейност. Следва да се прецени значението на тези доказателства и връзката им с други доказателства по делото, при съобразяване на практиката на ВКС по чл.235, ал.2 ГПК.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение