Определение № 3671 от 22.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4988/2023 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. К., ЕГН [ЕГН] против решение № 306 от 11.08.2023 г. по гр.д.№ 391/2022 г. Окръжен съд-Кюстендил, с което след отмяна на решение № 385 от 30.05.2022 г., по гр.д. № 1881/2021 г. на РС – Кюстендил е отхвърлен предявеният от касаторката срещу Т. И. В., ЕГН [ЕГН], иск за делба на „ дял I, б.“аа“ от първия жилищен етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], представляващ част от целия първи етаж: самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***по КК на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-96/28.10.2008 год. на Изпълнителният директор на АГКК- София, съгласно Схема № 15-337249-26.08.2015 год на самостоятелен обект в сграда. с административен адрес на имота: [населено място], п.к. 2500, [улица], етаж 1 /първи/, с площ за целия етаж: 84 кв.м., определен в Протокол от 19.06.1961 год., постановен по гр. д. № 2765/1961 год. на КНС, представляващ по съдебен протокол северозападната стая, ведно с верандата до нея, - преустроена веранда в хол, с достроени баня с тоалетна, външно стълбище и тераса, с площ на този в дял от 39.3 кв.м. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с чл. 34, ал.1 ЗС и чл. 69, ал.1 ЗН. Основният довод е, че допуснатото уточнение на имота, предмет на иска е довело до това, че е допусната делба на имота във вид, в който сега съществува, че обектите по делбата от 1961 г. и конкретно описания дял 1 б. „аа“, сега не съществуват, Твърди се, че решението противоречи на принципа на действие на гражданския закон за напред. Твърди се и необоснованост на решението, тъй като изводите на съда не съответстват на събраните доказателства. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанието по чл. 280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2 ГПК. Твърди се противоречие с Решение № 141/ 21.06.2022 г. по гр.д.№ 3701/2021 г. на ВКС, ІІІ гр.о. относно това, че нови строителни правила и норми не могат да се прилагат към съществуващи сгради, защото това би довело до лишаване на правни субекти от правото на собственост и би противоречало на действието на гражданско правните норми по правило само за напред. На основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК се иска допускане до касация по два въпроса: 1. При извършена съдебна делба на част от съществуващ жилищен етаж, може ли по съдебен ред да се отрекат права на съсобственик върху останалата част от жилищния етаж и как този съсобственик, който е лишен по съдебен ред от права върху съществуващ недвижим имот, да легитимира правото си на собственост върху неподелената част от жилищния имот спрямо другия съсобственик, който се е снабдил с констативен нот. акт за целия жилищен етаж без да е съобразена съсобствеността в него? 2. Следва ли съдът да обоснове правните си изводи само на съществуващото положение към момента на завеждане на иска за делба – самостоятелен жилищен етаж, заснет в КК, но съставен от два различни дяла по съдебна делба, извършена 1961 г., които не съществуват като самостоятелни обекти към момента на предявяване на иска за делба сега? Ответницата по касация Т. И. В. не взема становище по касационната жалба. В хода на производството оспорва допустимостта на предявения иск, тъй като счита, че съсобствеността върху целия първи етаж е поделена със сключената спогодба по гр.д.|№ 1871/2015 г. на РС-Кюстендил. Касационната жалба е постъпила в срок и изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване е, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Ищцата П. И. К. и ответницата Т. И. В. са наследници – дъщери на родителите си М. М. В., починала на 19.04.2011 г. и И. П. В., починал на 22.10.2013 г. На 19.09.1961 г. е сключена спогодба по гр.д.№ 2765/1961 г., по което е разделено наследството, останало от К. М. А.. По тази делба са обособени пет дяла. От значение за настоящия спор са два от тях. Дял І включва 1/2 ид.ч. от дворното място, съставляващо п.*** от кв. ***по плана на [населено място], а от построената в него къща, както следва: „аа“- от етажа – северозападната стая и верандата пред нея, б. „бб“ от сутерена – северозападната стая, б. „в“ – лятната кухня от пристройката в югоизточната част на парцела, „г“ половината от дърварника и северозападния клозет и 1/2 ид.ч. от общите части към ид.ч. към описаното жилище. Този дял е получен от Х. М. А., който се задължава да плати на сестра си парична сума. Майката на страните по настоящото дело М. М. А. е получила дял ІІ, включващ другата 1/2 ид.ч. от парцела, а от построената жилищна сграда – североизточната и югоизточната стая от етажа, от сутерена – североизточната стая, целият зимник с югоизточно изложение, 1/2 ид.ч. от дърварника, югозточния клозет, югоизточната половина от кокошарника и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата. Всички съделители са се съгласили в раздел ІІ-ри Х. М. А. да надстрои съществуващата сграда или да я пристрои от изток, като стане собственик на пристроеното или надстроеното, а получилата дял ІІ М. М. А. да стане собственик на получените от него северозападна стая и веранда от първия надсутеренен етаж, /т.е. на целия етаж/, като се задължава да изплати задължението на Х. М. А. към сестра му по същата спогодба. На 21.03.1966 г. М. М. В. /А./ е подписала декларация, с която се е съгласила брат да направи пристройка на съществуващата сграда по одобрения проект. На вещото лице, изготвило СТЕ е представен от страните архитектурен проект, одобрен 24.03.1966 г., който е предвиждал разбиване на южната фасадна стена на „верандата“ и изграждане на нова стена на разстояние 1.50 м. в южна посока от премахнатата стена. В този проект първи етаж е посочен като едно жилище, като в обема на североизточната стая е предвидено изграждане на тоалетна и баня. По гр.д. № 1871/2015 г. на РС-Кюстендил между страните по настоящото дело и съпруга на Т. В. – Н. В. е сключена спогодба на 09.09.2016 г., с която в дял и изключителна собственост на Т. И. В. е поставен 1/2 ид.ч. от ПИ с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица], с площ от 457 кв.м., номер от предходен план - парцел ***от кв.***, и от построената в същия парцел жилищна сграда – дял ІІ от делбата от 1961 г. – североизточната и югоизточната стая от етажа /и следва описание на целия дял от протокола от 1961 г., като е посочено, „представляваща самостоятелен обект с сграда 1 с идентификатор ***…“. Следва описание на целия първи етаж. По същият начин е описан имота, който е допуснат до делба с решение № 288/05.05.2016 г. по същото гр.д.№ 1871/2015 г. на РС-Кюстендил. Въз основа на този делбен протокол, ответницата е призната за собственик на целия самостоятелен обект с идентификатор ***с нот. акт № 109, том III, рег.№ 4236, нот. дело № 421/2017 г., издаден на основание чл. 587, ал.1 ГПК /по документи/ от нотариус Н. М.. Според приетото заключение на СТЕ, към настоящия момент първият етаж от сградата, част от който са помещенията, предмет на настоящия спор по иск за делба, се състои от: три стаи, хол, предверие, баня с тоалетна и тераса, както и стълбище, водещо от сутерена, към надстроените втори етаж и тавански помещения. Описаните в дял I, б. „аа“ от Протокол по гр.д. № 27865/1961 г. помещения - „северозападна стая и веранда до нея“, към настоящия момент не съществуват в този вид. Северозападната стая съществува във вида, в който е била към момента на подписване на протокола, но верандата сега не съществува, а на нейно место съществува хол. Тази промяна е реализирана към момента на надстрояване на сградата, когато е и пристроена, съгласно архитектурния проект, утвърден 24.03.1966 г. Според вещото лице обектите, посочени в дял I, б. „аа“ от протокол по гр.д. № 27865/1961 г. и тези, които са предмет на делбата не са идентични, като непроменена е само северозападната стая, а „верандата е с увеличена ширина и допълнително са изградени баня с тоалетна, предверие и тераса. Според вещото лице, процесните обекти на делба /стаята с преустроената в хол веранда/, не отговарят на изискванията за жилище по чл. 40 от ЗУТ, доколкото не съдържат кухня или кухненски бокс и тоалетна. При тези доказателства, съдът е приел, че не е доказано, че предмет на иска за делба е самостоятелен обект на правото на собственост, защото е поискана делба само на дял I-ви, б. „аа“/, включващ стая с веранда, които помещения не отговарят на изискванията за жилище по §38 от СПНИНМ /отм/, защото не съдържат кухня или кухненски бокс и тоалетна. Допълнено е, че и към настоящият момент не съществуват във вида, който е описан в съдебната спогодба от 1961 г., а фактически те са променени през 1966 г. и са изгубили самостоятелния си характер, поради което не могат да бъдат обект на делбата. Затова иска е отхвърлен. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо. Съдът се е произнесъл по редовни въззивни жалби в обема, в който е сезиран и за имота, така както ищцата го е описала в уточняващата искова молба в хода на въззивното производство. Предявеният иск правилно е приет за допустим предвид нормите на чл. 34, ал.1 ЗС и чл. 69, ал.1 ЗН. Съдебната практика последователно приема, че делба може да се допусне само на обособен обект на правото на собственост, а не на реална част от него предвид основната цел на делбата – да се прекрати съсобствеността и да се обособят самостоятелни обекти на правото на собственост по аргумент от чл. 39, ал.2 ЗС и чл. 201-203 ЗУТ. По иск за делба, въпросът дали предметът на иска е обособен обект на правото на собственост е въпрос по същество, а не на допустимост на иска, т.е. решението, с което е отхвърлен иска за делба на помещения, които не съставляват обособен обект на правото на собственост е допустимо, но неоснователен. Предвид изложеното не се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр.1 и 2 ГПК. Съдът не констатира противоречие с Решение № 141/ 21.06.2022 г. по гр.д.№ 3701/2021 г. на ВКС, ІІІ гр.о. В това решение, съдът се е позовал на ТР № 96/ 16.11.1971 г. ОСГК на ВКС, с което се приема, че отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат да не отговарят на нормите на пар. 38 от Строителните правила и норми, който определя от какви помещения следва да се състои жилището и пар. 39 от същите, който определя каква следва да е площта на жилището в зависимост от броя на стаите, ако са обособени като самостоятелни жилища до 1965 г. В настоящия случай обаче стаята и верандата, на които е поискана делба са част от дял І от спогодбата от 1961 г. /този дял включва и стая от сутерена, тоалетна в двора и т.н./ и е уговорено след пристрояване стаята и верандата да се приобщят към първия етаж. Това условие е изпълнено и към момента на предявяване на иска за делба тези помещения /стаята с верандата/ не съществуват, а са инкорпорирани и съставляват част от жилището на първия етаж, т.е. реализирано е по отношение на тях друго присъединяване на основание /чл. 97 ГПК/ и правото на собственост е преобразувано в право на обезщетяване, съгласно същия текст. Поради това, че фактическата обстановка по двете дела е различна и цитираното решение не е по сходен случай, не е налице противоречие със съдебната практика и наведеното основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Първият формулиран въпрос по наведеното основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК не определя изхода от настоящия спор. Той е относим към последиците от решението по настоящото дело, поради което по него не се допуска касационно обжалване. По следващият въпрос - следва ли съдът да обоснове правните си изводи само на съществуващото положение към момента на завеждане на иска за делба, е налице богата и непротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 235, ал.3 ГПК. Безспорно е, че съдебното решение следва да отразява фактическото положение към момента на приключване на съдебното дирене в последната инстанция по същество, като се съобразят и всички доказани факти, настъпили до този момент. Наличието на съдебна практика изключва приложението на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение е съобразено с тази практика. Съдът е съобразил установеното фактическо положение на първия етаж и факта, че процесната реална част от него не съставлява самостоятелен обект на правото на собственост. По делото е безспорно, че имота, на който ищцата е поискала делба – северозападна стая с веранда, реално не съществува и не съставлява самостоятелен обект на собственост, включително и по правилата към 1961 г. /ищцата е поискала делба на част от Дял І по делбения протокол от 1061 г., а не на целия дял 1/. Делба не може да се допусне защото и към настоящия момент няма такъв обект на правото на собственост, а е извършено пристрояване на част, при което верандата е преобразувана в хол и е изградено антре. Фактическото присъединяване на тази част към останалата и изразената воля в раздел ІІ-ри от спогодбата от 1961 г. имат за последица придобиване на целия първи етаж, като обект на правото на собственост от родителите на страните. По делото от 2015 г., приключило със спогодба, също не е бил предмет на иска за делба целия първи етаж, а само част от него /тази по дял ІІ от делбата от 1961 г./, но при спогодбата е описан целия самостоятелен обект на правото на собственост. Дали е оценен целия етаж и дали уговореното уравнение дела на ищцата съответства на оценката на целия етаж или на част от него, в какъвто смисъл възражения прави ответницата, не е предмет на спора по настоящото дело. В обобщение не са налице наведените основания по чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 и ал.2 ГПК, поради което не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение