Определение № 93 от 11.02.2021 г. на ВКС по т. д. № 27/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Био Милк България“ ЕООД /н./, [населено място], общ. Генерал Тошево против определение № 297 от 11.06.2020 г. по ч. т. д. № 224/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Добрички окръжен съд определение № 37 от 20.01.2020 г. по т. д. № 63/2019 г. С първоинстанционния акт е върната като нередовна подадената от „Био Милк България“ ЕООД /н./ срещу „Пол Аграр Кампани“ АД, [населено място] искова молба и е прекратено производството по образуваното въз основа на нея дело. Частният касатор моли за отмяна на атакуваното определение като неправилно. Изразява несъгласие с извода за нередовност на исковата молба с твърдението, че решаващият състав не е съобразил извършеното уточнение на същата – изложените конкретни факти и обстоятелства в последваща уточнителна молба, като по този начин е препятствал правото му на защита и всъщност е предрешил спора още на етап администриране на исковата молба. Като обосноваващи допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „ 1. При констатирана от съда липса на твърдения от страна на ищеца по отношение на всички или част от елементите на правоотношението, от което произтича исковата претенция, би ли могъл съдът да продължи съдопроизводствените действия, при все, че във всеки момент от развитието на процеса той би могъл да изясни някои от фактите дори в хода на съдебното дирене, чрез събиране на доказателства; 2. Непреодолима за разглеждане на спора ли е липсата на яснота относно основанието за предявяване на иска или тя би могла да бъде преодоляна чрез събиране на данни в тази насока в последващия етап от процеса, включая и с данни от ответника по иска, в т. ч. и в неговите счетоводни записвания“. Ответникът – „Пол Аграр Кампани“ АД, [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на частната касационна жалба без уважение като неоснователна, по съображения в писмен отговор от 02.11.2020 г. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е взел предвид, че: Производството пред окръжния съд е образувано по искова молба на „Био Милк България“ ЕООД /н./ срещу „Пол Аграр Кампани“ АД, за заплащане на сумата от 122 400 лв., дължима по данъчна фактура № 156 от 25.07.2017 г.; С определение № 330 от 18.07.2019 г., след осъществената двойна размяна и възраженията на ответника в депозираните отговори, производството по делото е оставено без движение с указания да се уточнят обстоятелствата на иска – вида на сделката, представляваща основанието на исковата претенция, съответно вида на стоката, продукта или услугата, количеството и цената им, включени в съдържанието на фактурата, за които се претендира плащане; С определение № 408 от 09.09.2019 г. производството по делото е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК; С определение № 833 от 03.12.2019 г. по ч. т. д. № 740/2019 г. на Варненски апелативен съд определението за прекратяване е отменено, като след връщането му на първоинстанционния съд, с разпореждане № 1407 от 09.12.2019 г. производството отново е оставено без движение за отстраняване нередовностите на исковата молба, съгласно указанията в определение № 330 от 18.07.2019 г. С молба от 17.01.2020 г. е уточнил, че основанието на претенцията е сключен между страните договор за наем на селскостопанска, аграрна техника и съоръжения, както и такива за животновъдство, за срок от една година, считано от 25.07.2017 г. /датата на издаване на фактурата/ до 25.07.2018 г. За да потвърди първоинстанционното определение за връщане на подадената от настоящия частен касатор искова молба, въззивният съд е приел, че указанията във връзка с редовността на същата не са били изпълнени. Според съдебния състав, в депозираните молби липсват въведени твърдения по останалите съществени елементи на правоотношението, за посочване на които на страната са дадени подробни указания, а именно: вида на предоставената техника, наемната цена, начина на формиране на вземането – договорения наем за целия период или част от него, което препятства възможността на ответника да организира защитата си. Посочил е, че неуточняването на основанието на иска води до липса на изискуем реквизит на исковата молба и представлява основание за прекратяване на производството по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК. Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. По отношение на формулираните в изложението процесуалноправни въпроси не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК да са обуславящи изхода на делото по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод произтича от факта, че въпросите са поставени теоретично, без да са били предмет на обсъждане от въззивния съд. Отделно от това, по отношение на тези въпроси не би могло да се прецени за осъществено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Освен, че е заявено бланкетно – с цитиране само на законовия текст и без да са аргументирани формиращите го две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са указанията в т. 4 от цитирания тълкувателен акт, това основание не е налице. По въпроса за редовността на исковата молба и за задължението на съда да следи за нея служебно, е налице многобройна и непротиворечива съдебна практика, поради което не може да се счете, че разрешаването на този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поради изложените съображения въззивното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение