Определение № 14 от 11.01.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2854/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на С. В. И.-Д. от [населено място] срещу въззивно решение № 140 от 03.06.2020г., постановено по в.гр.д.№ 593/2019г на Врачанския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 189 от 16.07.2019г. по гр.д. № 202/2019г. на Козлодуйския районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен предявения от касатора против М. Г. С. и С. Л. Д. иск за делба на сънаследствен недвижим имот, представляващ двуетажна масивна жилищна сграда, изградена в УПИ *, кв.72 по плана на [населено място], В. област, както и искането ѝ по чл.344, ал.2 ГПК. По делото е установено, че с страните по делото са наследници по закон на Г. П. Д., починал на 17.04.1999г., като ищцата в пъроинстанционното производство и втората ответница са преживяла съпруга и дъщеря на починалия на 13.01.2018г. негов син Л. Г. Д., а първата ответница е дъщеря на общия наследодател. С договор от 04.08.1993г., обективиран в нотариален акт №155/1993г., Г. П. Д. е прехвърлил на дъщеря си М. Г. С. първия етаж от жилищната сграда и двете северни стаи от втория етаж срещу задължение за гледане и издръжка. Първият етаж от жилищната сграда отговаря на посочените в чл.40 ЗУТ и чл.110 от Наредба № 7/2003г. за правила и норми за устройство на отделните видове територии и устройствени зони изисквания за самостоятелно жилище, а двете северни стаи от втория етаж, респ. двете южни стаи от него, както и етажът като цяло не отговаря на тези изисквания, тъй като няма санитарен възел, ВиК инсталация и самостоятелен вход. При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че между сраните не е възникнала съсобственост върху процесната сграда по силата на наследственото правоприемство, тъй като общият наследодател на страните се е разпоредил валидно с правото си на собственост върху нея в полза на своята дъщеря и не е бил неин собственик към момента на смъртта си. По отношение на двете южни стаи от втория етаж на сграда е прието, че по силата на чл.97 ЗС те също са станали собственост на първата ответница. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторката сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Дали при прехвърляне на част от недвижим имот, който е неподеляем, чрез подробно посочване на помещения, предмет на сделката, и изрично изключване на други, сме изправени пред хипотезата на действителна сделка с предмет идеални части от имота; дали предмет на сделката е целият имот или става въпрос за нищожна сделка поради “невъзможен предмет” при хипотезата на чл.26, ал.2 ЗЗД и 2. Допустимо ли е приложението на чл.97 ЗС, за да бъде преодолян порок при изповядването на една разпоредителна сделка с неподеляем имот, при който страните се договарят предмет на същата да включва само част от помещенията, като прехвърлителят си запазва правата на собственост върху конкретно описани стаи. Ответникът по жалбата не взема становище по нея. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал.1 на чл.280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл.280, ал.2 ГПК/. Поставеният от касатора правен въпрос определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба с оглед допускането ѝ до касационно разглеждане и следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства /ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС/. В случая посочените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице, тъй като поставените от касатора въпроси не кореспондират на съображенията на съда за постановяване на обжалваното решение, а именно, че първата ответница е придобила по силата на преъхвърлителната сделка самостоятелен обект на правото на собственост /жилище/, находящ се на първия етаж на жилищната сграда, а частта от несамостоятелния втори етаж на сградата, предмет на алеаторния договор /двете северни стаи/, и останалата част от етажа също са станали нейна собственост по силата на разпоредбата на чл.97 ЗС. Ето защо тези въпроси не могат да обусловят допустимостта на касационното обжалване. Не са изложени и никакви доводи за наличието на посочените в т.4 на посоченото тълкувателно решение предпоставки, а именно за значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, предпоставено от необходимост за разглеждането им от касационната инстанция, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването ѝ. Тези предпоставки в случая не са налице, тъй като разпоредбите на чл.26, ал.2, предл.1 и ал.4 ЗЗД и чл.97 ЗС не са неясни и не предполагат двусмислено тълкуване, а по тяхното приложение е налице богата съдебна практика, която не следва да бъда променяна, и с която въззивното решение е съобразено. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 ГПК и те не се ралевират от касаторката. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.