Определение № 5075 от 24.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3381/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 166, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Министерство на външните работи срещу определение № 1586 от 12.02.2024 год. постановено по адм. д. № 1495 по описа за 2024 год. на Административен съд София-град, с което е оставено без уважение искането на министерство на външните работи за спиране на предварителното изпълнение на предписания по т. 4, т.5, т.6 и т. 7 на Протокол № ПР2348213 от 23.01.2024 год. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" дадени на основание чл.404, ал.1, т.1 от КТ. В частната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 166, ал. 2 и ал. 4 от АПК във връзка с чл. 271, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/. Налице било противоречие в мотивите на първоинстанционния съд. Счита, че за Министерство на външните работи ще настъпят значителни и трудно поправими вреди при предварителното изпълнение на предписанията изразяващи се в повторно начисляване и изплащане на трудовите възнаграждения, тъй като същите вече са начислени и изплатени. Частният жалбоподател счита, че след като и двете страни желаят спиране на предварителното изпълнение, то съдът е следвало да се съобрази с това. Представя служебна бележка, съгласно която сумата необходима за изпълнение на предписанията по т. 4, т.5, т.6 и т. 7 на Протокол № ПР2348213 от 23.01.2024 год. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда" е в размер на 13 059, 90 лева. Предвид разпоредбата на чл.271, ал.1 от КТ за министерството ще бъде значително трудно да възстанови тази сума при евентуална отмяна на задължителните предписания. Прави се искане съдът да отмени обжалваното определение и да спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на задължителните предписания по т. 4, т.5, т.6 и т. 7 на Протокол № ПР2348213 от 23.01.2024 год. на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда". Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по частната жалба Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" не изразява становище. При извършената проверка се установи, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна с правен интерес от оспорването на неблагоприятен за нея съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, Върховният административен съд, шесто отделение, я намери за неоснователна. Съображенията за това са следните: Производството пред Административен съд София-град е образувано по жалба на Министерство на външните работи срещу задължителни предписания издадени от главни инспектори в Дирекция "Правно осигуряване на инспекционната дейност" на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ обективирани в т. 4, т.5, т.6 и т. 7 на Протокол № ПР2348213 от 23.01.2024 год., с които на жалбоподателя Министерство на външните работи в качеството на работодател е предписано да начисли в цялост уговореното трудово възнаграждение за конкретно посочени месеци и физически лица съгласно чл.128, т.1 от КТ като е даден срок за това до 29.02.2024 год. С жалбата е отправено искане на основание чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на оспорените принудителни административни мерки по съображения, че към момента на издаване на административния акт предметът на предписанията е изпълнен. Оспорващият твърди, че трудовите възнаграждения са начислени и изплатени в цялост и предварителното изпълнение на предписанията ще доведе до повторно заплащане на тези суми на служителите, което би причинило вреда на бюджета на Министерство на външните работи. С процесното определение административният съд е отхвърлил искането за спиране на предварителното изпълнение. За да постанови акт с процесното съдържание съдът е стигнал до извод, че доводите на жалбоподателя са неоснователни и неаргументирани и не могат да се приемат като основателен аргумент за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесните предписания. Посочено е, че жалбоподателят не е ангажирал доказателства, от които да се направи обоснован извод, че предварителното изпълнение на оспорения акт ще му причини значителни или труднопоправими вреди. Според съдът оспорващият не е ангажирал доказателства и за наличието на нови обстоятелства, които да обосноват основателността на искането за спиране съгласно чл.166, ал.2, изр.второ от АПК. Определението е валидно, допустимо и правилно. Допуснатото по силата на чл. 405, изр. 2 от КТ предварително изпълнение на предписанията е наложено от необходимостта от приоритетна и засилена защита на правата и интересите на работниците и служителите. За да се допусне спиране на разпореденото от закона предварително изпълнение работодателят следва да докаже пред съда наличието на предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК, а именно обоснована вероятност за понасяне на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на невлезлия в сила административен акт. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства - такива, които са се осъществили след издаването на акта. В случая работодателят не е представил пред първата инстанция доказателства, че с предварителното изпълнение на акта ще понесе значителна по своя размер вреда от гледна точка на финансовото му състояние. Налице е само бланкетно твърдение в тази насока. Не е посочен конкретен размер на евентуалните вреди за да се прецени тяхната значителност или труднопоправимост. Не са посочени нови обстоятелства във връзка с искането за спиране на предварителното изпълнение. Доказателствената тежест за установяване предпоставките за спиране на предварителното изпълнение на акта, както и за наличието на нови обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта, е на жалбоподателя. Съдът няма задължение служебно да събира доказателства за установяване на вероятност за настъпване на евентуални вреди или да обосновава тяхната значителност или трудна поправимост. Представената пред настоящата инстанция служебна бележка не обосновава нито значителността на твърдяните вреди, нито представлява ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2 от АПК. Намаляването на имуществото на жалбоподателя не може да бъде аргумент противопоставим на заложения в закона обществен интерес. Предварителното изпълнение е осъществено по силата на закона като с разпоредбата на чл. 405 от КТ законодателят е допуснал активно въздействие чрез актовете на органите на Инспекцията по труда за защитата на засегнатите социални права и с цел реалното прилагане на трудовото законодателство и гарантиране на законните интереси на работниците и служителите. Волята на законодателя е да се въведе бързина при отстраняване на допуснати нарушения по Кодекса на труда, което не нарушава правата на страните, в случай на евентуална неправилна преценка на контролните органи. Воденето на съдебни дела за възстановяване по съдебен ред на изплатената сума не характеризират вредата от предварителното изпълнение като трудно поправима. Разпоредбата на чл. 271, ал. 1 от КТ не ограничава правото на работодателя да търси връщане на сумите за трудово възнаграждение като въпросът за добросъвестността на работника ще бъде разрешен в повдигнатия по общия ред трудов спор. След приключване на съдебния спор по законосъобразността на издадените предписания, ако резултатът от оспорването е благоприятен за жалбоподателя, той може да предприеме защита на интересите си по общия съдебен ред при извършени недължими плащания. Възраженията на частния жалбоподател се възприемат като неоснователни, тъй като не установяват нито една от хипотезите на чл. 166, ал. 2 от АПК. Същият не е доказал, че от предварителното изпълнение на оспорения административен акт за него ще настъпят такива значителни или трудно поправими вреди противопоставими на презумирания с разпоредбата на чл. 404 от КТ обществен интерес. Като е приел, че не е налице основанието по чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на дадените задължителни предписания по чл. 404, ал. 1 от КТ Административен съд София-град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Поради изхода на спора претенцията на частния жалбоподател за присъждане на разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение