Определение № 3149 от 10.11.2025 г. на ВКС по т. д. № 1027/2025 г.

взе предвид следното.

Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ответника „ДЗИ - Животозастраховане“ ЕАД срещу въззивно решение на Пернишки окръжен съд.

Ищцата И. Т. оспорва жалбата. Съищецът „Обединена българска банка“ АД не изразява становище.

По реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното.

Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваните от ответника части, с които на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП е обявена за нищожна като неравноправна клауза от общите условия към групов застрахователен договор „Защита на кредита“ и на основание чл. 383, ал. 1 вр. ал. 4 вр. чл. 134, ал. 1 ЗЗД ответникът е осъден да заплати на „ОББ“ АД остатъка от задълженията по сключения между банката и наследодателя на ищцата договор за банков кредит.

Допускане на касационното обжалване се иска във връзка с въпросите:

• допустимо ли е уговарянето на ограничения в отговорността на застрахователя по застрахователната полица относно конкретни рискове на основание чл. 449, ал. 2 КЗ извън хипотезата на чл. 362 КЗ, стига същите ограничения да не противоречат на императивни правни норми - на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК;

• налице ли е неравноправна клауза съобразно чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП и по-специално оставено ли е само на субективната преценка на застрахователя наличието на изключен риск по застраховки „Живот“ за обезпечение на банков кредит при условие, че застрахователят въз основа на относими официални медицински документи е изследвал причинно-следствената връзка между определено поведение на застрахования и настъпване на застрахователно събитие, определено от договорилите се страни за изключен риск именно поради наличието на тази причинно-следствена връзка - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и

• ако се приеме, че само част от формулировката на процесната клауза е неясна и попада в приложното поле на чл. 143 ЗЗП, то тази неяснота влече ли след себе си нищожност на цялата клауза от общите условия към застрахователната полица или само на частта от нея, която е неясна - на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Извода си за неравноправност на спорната клауза, според която не се покрива от застраховката не се покрива от застраховката всеки случай на смърт, настъпила като следствие, пряко или косвено, изцяло или отчасти, на хроничен алкохолизъм или зависимост от наркотици, или злоупотреба с алкохол, въззивният съд е основал върху съображенията, че преценката относно здравния статус на застрахования като обстоятелство от съществено значение за риска следва да се основава на информация, събрана по реда на чл. 362 КЗ, поради което е недопустимо тези обстоятелства да бъдат включени в клауза за изключен застрахователен риск, както и че с оглед използваните критерии „косвено“ и „отчасти“ спорната клауза се явява неясна, позволявайки на застрахователя да се позове на изключен риск по своя преценка при всеки случай на смърт, независимо от причината.

Така изложените от въззивния съд съображения са в съответствие с установената по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (т. д. № 351/2020 г. на I т. о.), съгласно която клауза в застрахователен договор, в която обстоятелствата от значение за покритите рискове „Смърт”, „Пълна трайна нетрудоспособност (неработоспособност)“ и „Временна нетрудоспособност (неработоспособност)“ са формулирани общо в хипотезата на липса на поставени въпроси по чл. 362 КЗ е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 6 ЗЗП, поради което основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК (във връзка с първия въпрос) не е налице.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК и по трите въпроса, доколкото не е обосновано наличието на специалната предпоставка за допускане на касационно обжалване на това основание.

Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена.

В разглеждания случай не се поддържа горепосочената практика на ВКС да е неправилна, поради което следва да бъде изоставена, нито да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяването ѝ. Предвид липсата на конкретни аргументи в тази насока наличието на такава практика, с която въззивното решение е съобразено, изключва възможността касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. Въз основа на направеното искане и представените писмени доказателства и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ищцата направените за касационното производство разноски в размер на 1200 лв. - заплатено възнаграждение за един адвокат.

С тези мотиви съдът