Определение № 247 от 04.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 1039/2011 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника ПК [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Л. И. И. срещу решение № 130/07.06.2011г. по гр. дело № 223/2011г. на Видински окръжен съд, гражданска колегия, с което е потвърдено решение № 41, том І, стр. 117 от 02.02.2011г. по гр. дело № 1179/2010г. на Видински районен съд, гражданска колегия, с което ПК „Сила”, [населено място] е осъдена да заплати на ищеца Кооперация „Областен кооперативен съюз”, [населено място] сумата 8 888 лв. - заплатена цена по обявен за нищожен с решение по гр. дело № 1061/2007г. на Районен съд Видин договор за покупко-продажба на недвижим имот, със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, сумата 803,32 лв. – разноски по делото и е отхвърлено възражението за прихващане със сумата 7 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот за определен период. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение в обжалваната част поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационно обжалване е обосновано с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Ответникът Кооперация „Областен кооперативен съюз”, [населено място] не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Касационната жалба е процесуално недопустима съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК /изм. ДВ, бр. 100/21.12.2010г., в сила от 21.12.2010г./. С посочената императивна разпоредба е въведен нов обективен критерий за ограничаване достъпа до касационно обжалване - не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 10 000 лв. за търговски дела. В конкретния случай е обжалвано въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционно решение, с което е уважен иск за сумата 8 888 лв., представляваща заплатена цена по обявен за нищожен с влязло в сила съдебно решение за покупко-продажба на недвижим имот, и е отхвърлено възражението за прихващане със сумата 7 000 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на процесния недвижим имот. Касае се за търговско дело, тъй като заявената претенция произтича от обявена за нищожна търговска сделка – покупко-продажба на недвижим имот – 630/1800 ид. части от поземлен имот с разположените на първия етаж в построената в имота двуетажна жилищна сграда два магазина, мазе, склад и идеални части от сградата, която сделка е търговска по смисъла на чл. 286, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 ТЗ. Предявеният иск е под определения минимален размер за касационно обжалване - 10 000 лв. и касационната жалба е подадена на 18.07.2011г., поради което не се прилага старият процесуален ред, предвиден в § 25 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ, бр. 100/2010г./ за касационни жалби, постъпили до 21.12.2010г. Въз основа на изложените съображения се налага извод за недопустимост на касационния контрол върху постановеното въззивно решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение