Определение № 338 от 03.08.2009 г. на ВКС по гр. д. № 253/2009 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Г. К. С., А. К. М., А. Х. С., М. Х. Р. и Н. Х. С., чрез процесуалния им пълномощник адвокат Д от Адвокатска колегия - Враца, срещу разпореждане от 22.04.2009 г. по в. гр. д. № 651/2008г. на Врачански окръжен съд, с което е върната подадената от същите лица касационна жалба срещу постановеното по делото решение № 1* от 11.11.2008 г. Частните жалбоподатели поддържат, че въззивният съд неправилно е преценил, че обжалваемият интерес на делото е под предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум от 1000 лв., като е взел предвид цената на иска, определена по реда на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./. Поради това, молят за отмяна на атакуваното разпореждане и за връщане на делото на въззивния съд. Ответниците - Д. В. Г. и К. П. Г., двамата от гр. В. не заявяват становище по частната жалба. Върховен касационен съд, състав на ІІ г.о., след като прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни и е процесуално допустима, а разгледана по същество - същата е и основателна. За да върне подадената от Г. К. С., А. К. М., А. Х. С., М. Х. Р. и Н. Х. С. касационна жалба /вх. № 1* от 16.04.2009 г./, Врачански окръжен съд е приел, че с оглед цената на иска, формирана при действието на чл. 55, ал. 1, б. „б” ГПК /отм./, постановеното по делото решение № 1* от 11.11.2008 г. не подлежи на касационно обжалване. Обжалваното разпореждане е неправилно. Изводът на въззивната инстанция, че определяща за допустимостта на касационното обжалване в случая е цената на предявения иск, която е в размер на 915 лв. /1/4 от пазарната цена на имота 3 656.11 лв./, е в противоречие със закона. Съобразно императивната разпоредба на чл. 280, ал. 2 ГПК, единственият критерий за допустимостта на касационния контрол е обжалваемият интерес. При делата, имащи за предмет иск за собственост, какъвто именно е предявеният от частните жалбоподатели иск по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, обжалваемият интерес се определя от данъчната оценка на имота, а при липса на такава - от неговата пазарна цена. Неоснователно е изразеното от решаващия състав становище, че релевантна е цената на иска, формирана при действието на отменения Граждански процесуален кодекс / чл. 55, ал. 1, б. „б”/. Предвид обстоятелството, че касационната жалба е подадена след 01.03.2008 г. и по аргумент от разпоредбата на § 2, ал. 3 от ПЗР на Гражданския процесуално кодекс от 2007 г., разглеждането на същата следва да бъде извършено по новия процесуален ред. Това означава, че допустимостта на касационното обжалване следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл. 280 ГПК, а не с оглед изискванията на чл. 218а, ал. 1, б. „а” ГПК /отм./. В настоящия случай, обжалваемият интерес е в размер на 3 656.11 лв., т. е. над предвидения в чл. 280, ал. 2 ГПК минимум, поради което касационното обжалване на въззивното решение е допустимо. Като е стигнал до извод, различен от посочения, въззивният съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Гражданска колегия, състав на Второ отделение