Определение № 432 от 21.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 6794/2013 г.

Производството е по чл.288 вр.чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Н. С. П., подадена чрез пълномощника му адв.С. Д. срещу решение № 71/ 28.05.2013 г. по гр.д.№ 62/ 2013 г. на Разградския окръжен съд. Ответникът по касационната жалба А. М. П. не взема становище по нея. По допускането на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав ВКС на РБ, ІІІ г.о. констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие. Въззивният съд е потвърдил решение № 109/ 20.12.2012 г. по гр.д.№ 124/ 2012 г. на Разградския районен съд в частта, с която в производство за прекратяване на брака с развод, родителските права върху детето М. Н. П. са предоставени на майката А. М. П. и е определено местоживеенето му при нея. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че майката отговаря в по-голяма степен на интересите на детето да полага грижи за него. Намерил е, че по значителен брой критерии възможностите на страните са равни, но че то е в ранна детска възраст, в която нуждата от майчини грижи е по-голяма в сравнение с грижите, полагани от бащата. Направил е извод,че майката се грижи самостоятелно за него от началото на 2012 г. и то е силно привързано към нея .Приел е, че следва да бъдат съобразени задължителните указания, дадени с ППВС № 1/1974 г., според които разделеното живеене на децата се допуска само когато са налице сериозни причини за това и че значим аргумент против разделянето на децата в случая е привързаността помежду им. Същевременно е направил изводи, че разликата във възрастта им е голяма- 9 години, те са поставени в това положение от родителите си и че за момента в интерес на М. е да остане в средата си, в която се чувства спокоен, щастлив и обичан. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът поддържа основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с ППВС № 1/1974 г. и че възразява срещу извода, че е в интерес на децата да бъдат разделени. Намира, че като сериозни причини за разделянето им могат да се преценят липсата на привързаност и взаимни интереси, продължително разделно живеене, напластена омраза спрямо единия родители и пр., каквито в случая липсват.Поддържа и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Счита, че в СК няма разпоредба, която да регламентира разделянето на децата и че това е въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Настоящият състав на ВКС, ІІІ г.о. намира,че обжалваното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване. Според разрешенията в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д.№1/2009 г. ОСГТК, за да бъде селектирана касационната жалба, е необходимо да бъде обосновано наличието на общо и допълнително основание за допускане на касационното обжалване. Общо основание е поставянето на материалноправен или процесуално правен въпрос, от значение за изхода на делото, включен в неговия предмет и обуславящ правните изводи на въззивния съд. Той не трябва да е свързан с правилността на решението и направените фактически изводи, както и с обсъждането на доказателствата по делото. Съдържащите се в изложението аргументи имат характер на оплаквания за неправилност на обжалваното решение. Касационният съд не може да формулира въпрос въз основа на оплакванията и възраженията на касатора, това е негово задължение.В противен случай би било нарушено диспозитивното начало. Оплакванията за неправилност не могат да бъдат обсъждани в производство по чл.288 ГПК, те са предмет на разглеждане в производството по чл.290 ГПК, ако касационната жалба бъде селектирана.При неформулиране на общо основание за допускане на касационно обжалване не може да бъде обосновано и допълнително такова. За да е налице основанието по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, след поставянето на правния въпрос, касаторът следва да аргументира в каква хипотеза той се проявява- дали липсва съдебна практика, или ако е налице, дали тя е неправилна или несъобразена с промените в закондателството. Касаторът не е изложил доводи, защо съдебната практика е неправилна или защо трябва да бъде променена в поддържана от него насока.При липса на съдебна практика трябва да посочи в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречивостта на конкретните норми. В случая очевидно тези хипотези не са налице, тъй като е създадена задължителна съдебна практика, на която сам касаторът се позовава. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение,