Определение № 4263 от 22.12.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1289/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на П. Т. П. срещу определение № 115 от 03.02.2023 г. по ч.в.гр.д.№ 944 от 2022 г. на Софийския окръжен съд, I въззивен състав, с което по същество е потвърдено определение № 909 от 08.11.2022 г. на Ботевградския районен съд, V-ти гр.състав за прекратяване на гр.д.№ 1880 от 2022 г. на основание чл.299, ал.2 ГПК.

В жалбата се поддържа, че определението на Софийския окръжен съд е постановено при съществени нарушения на процесуалния и материалния закон- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и чл.280, ал.2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на решението. Поставят се следните правни въпроси:

1. Налице ли е тъждество на две дела и кога се разпростира силата на пресъдено нещо и забраната за пререшаване на установителния иск за собственост, предявен след приключил ревандикационен иск ?

2. Налице ли е тъждество между две дела, когато петитумът по двата иска е различен, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти ?

3. Налице ли е тъждество между две дела, когато диспозитивът на влязлото в сила решение, прието като основание по чл.299, ал.2 ГПК, е спрямо друго лице, а не ищеца по настоящото дело, дори да имат за предмет един и същ имот и същите юридически факти ?

4. Представлява ли основание по чл.23, ал.3 във връзка с чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдебния състав и целия съд обстоятелството, че същият състав, както и всички състави от Софийския окръжен съд, са се произнесли по аналогичен правен спор между ищеца и ответниците и има подадена жалба срещу съдиите пред В. ?

По първите три въпроса се сочи противоречие на решението със следната практика на ВКС: решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 1924 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о., решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр.д.№ 296 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 142 от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 1471 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о., решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр.д.№ 850 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о. и решение № 33 от 22.03.2005 г. по т.д.№ 284 от 2004 г. на ВКС, ТК, II т.о.

По четвъртия въпрос се сочи противоречие с решение № 50 от 29.04.2022 г. по гр.д.№ 3559 2021 г. на ВКС, ГК, I г.о. и решение № 73 от 11.07.2019 г. по гр.д.№ 2069 от 2018 г. на ВКС, ГК, IV г.о.

С определение № 623 от 04.04.2023 г. настоящият състав на ВКС е спрял производството по делото по приключване на тълкувателно дело № 1 от 2023 г. на ОСГТК на ВКС.

Тъй като горепосоченото тълкувателно дело вече е приключило /постановено е Тълкувателно решение № 1 от 21.11.2023 г. за отклоняване на питането/, настоящото делото следва да бъде възобновено и ВКС следва да се произнесе по основателността на подадената частна касационна жалба.

За да постанови определението си за потвърждаване на първоинстанционното определение за прекратяване на гр.д.№ 1880 от 2022 г. на Ботевградския районен съд, въззивният съд е приел, че предявеният по делото от П. Т. П. срещу Д. Г. З. и Г. М. М. установителен иск за собственост по давност на ПИ с идентификатор ...... по кадастралната карта на [населено място] от 2011 г. с площ от 1622 кв.м., е недопустим на основание чл.299, ал.1 ГПК- поради наличие на влязло в сила решение по гр.д.№ 525 от 2018 г. на Софийския окръжен съд, постановено по въззивна жалба срещу решението по гр.д.№ 340 от 2017 г. на Ботевградския районен съд, между същите страни, със същия предмет и на същото основание. С това решение е бил уважен предявеният от ответниците по настоящото дело Д. Г. З. и Г. М. М. и от още едно лице /Г. Г. З./ срещу М. П. К. ревандикационен иск по чл.108 ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху имота, предмет на настоящото дело. Съдът е приел, че е налице субективен идентитет между двете дела, тъй като решението по гр.д.№ 525 от 2018 г. има сила на пресъдено нещо и по отношение на ищеца по настоящото дело П. Т. П., който е участвал в това предходно дело като трето лице- помагач на ответницата М. П. К. /като неин праводател по нотариален акт № .... от 2016 г./. Налице било и обективно тъждество между делата, тъй като техен предмет било правото на собственост върху един и същ имот и по настоящото дело ищецът П. П. не се позовава на новонастъпили обстоятелства, съставляващи основание за придобиване на собствеността върху имота след датата на формираната сила на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 525 от 2018 г.: по това дело М. П. К. се е защитавала с твърдение, че преди прехвърлянето му през 2016 г. процесният имот е бил придобит по давност от нейния праводател П. П., а по настоящото дело П. П. е заявил същото основание за собственост- давностно владение.

С оглед тези мотиви на съда в обжалваното определение не са налице сочените от касатора основания на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението, поради следното:

В първото посочено от касатора решение № 299 от 13.12.2013 г. по гр.д.№ 1924 от 2013 г. на ВКС, ГК, I г.о. е прието, че в разглеждания по това дело случай не е налице основанието на чл.299, ал.1 ГПК за прекратяване на второ заведено дело по чл.108 ЗС, въпреки че е налице влязло в сила решение по иск по чл.108 ЗС между същите страни и за същия имот, тъй като по второто дело са заявени нововъзникнали за ищците основания за придобиване на правото на собственост- делба и завещание. В обжалваното по настоящото дело определение не е прието нещо различно: с него е потвърдено определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото на основание чл.299, ал.1 ГПК, тъй като е налице пълен обективен и субективен идентитет между страните, предмета и основанието на гр.д.№ 525 от 2018 г. и настоящото дело и тъй като по новозаведеното дело ищецът не се основава на нови факти и обстоятелства, съставляващи основание за придобиване на собствеността върху имота след датата на формираната сила на пресъдено нещо на решението по гр.д.№ 525 от 2018 г.

В решение № 142 от 30.05.2011 г. по гр.д.№ 1471 от 2010 г. на ВКС, ГК, II г.о. е прието, че липсва пълен идентитет между дело по предявен от наследодател установителен иск за собственост и последващо заведено от наследниците дело по чл.108 ЗС, тъй като е налице разлика в петитума на двата иска: по първия се иска само установяване на правото на собственост, а по втория и осъждане на ответниците да предадат имота. Приетото в това решение няма отношение към настоящото дело, по което първото заведено дело е по иск с правно основание чл.108 ЗС, а второто дело- по установителен иск за собственост и то такъв, който не е заведен от ищците по първото дело, а срещу тях.

В решение № 878 от 16.10.2008 г. по гр.д.№ 850 от 2008 г. на ВКС, ГК, III г.о., е прието, че няма тъждество между дело по предявен установителен иск за собственост и предходно водено от ответниците по второто дело срещу ищците по второто дело ревандикационен иск, който е бил отхвърлен, тъй като с решението по предходното дело за отхвърляне на ревандикационния иск със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че ответниците по второто дело не са собственици на процесния имот, а по второто дело се претендира за установяване, че ищците са собственици на същия имот. Приетото в това решение на ВКС също няма отношение към настоящото дело, по което решението по първия заведен между страните иск по чл.108 ЗС е за уважаване на този иск, с което със сила на пресъдено нещо между страните е установено, че ответниците по настоящото дело /ищци по предходно заведеното дело/ са собственици на имота, тоест, че ищецът по настоящото дело не е собственик на този имот.

Посоченото решение № 134 от 03.02.2020 г. по гр.д.№ 296 от 2019 г. на ВКС, ГК, II г.о. няма отношение към настоящото дело, доколкото в него няма произнасяне по въпроса за силата на пресъдено нещо на решение по предходно водено между същите страни и за същия имот дело.

Що се отнася до посоченото в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решение № 33 от 22.03.2005 г. по т.д.№ 284 от 2004 г. на ВКС, ТК, II т.о., такова решение не само че не е приложено към частната жалба, но и не се намира в информационните масиви на съда.

Поради всичко гореизложено не е налице основанието на чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението на Софийския окръжен съд.

Не е налице и основанието на чл.280, ал., т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване на определението, тъй като по поставените въпроси е налице ясна и пълна правна уредба /чл.298 и чл.223 ГПК/ и практика на ВКС, на която обжалваното определение не противоречи и която не се налага да бъде променяна предвид настъпили промени в законодателството или в обществените условия. Напълно в съответствие с практиката на ВКС по приложението на чл.298, ал.1 ГПК и чл.223, ал.1 ГПК е приетото от съда, че тъй като ищецът по настоящото дело П. П. е участвал в предходното дело като трето лице- помагач на ответницата М. К., то постановеното решение по това предходно дело има сила на пресъдено нещо в отношенията между ищците по предходното дело /ответници по настоящото дело/ и П. П. /ищец по настоящото дело/.

Четвъртият поставен въпрос /Представлява ли основание по чл.23, ал.3 във връзка с чл.22, ал.1, т.6 ГПК за отвод на съдебния състав и целия съд обстоятелството, че същият състав, както и всички състави от Софийския окръжен съд, са се произнесли по аналогичен правен спор между ищеца и ответниците и има подадена жалба срещу съдиите пред В. ?/ не може да обуслови допускането на касационно обжалване на определението от 03.02.2023 г., тъй като не е от значение за конкретното дело, по което няма произнасяне на други състави на Софийския окръжен съд по аналогичен правен спор. Това е така, тъй като спорът, по който се е произнесъл съставът на Софийския окръжен съд с обжалваното определение, е процесуален /налице ли е основанието на чл.299, ал.1 ГПК за прекратяване на гр.д.№ 1880 от 2022 г. на Ботевградския районен съд/, докато произнасянето на съставите на Софийския окръжен съд по другите посочени от жалбоподателя дела касае други спорове: по иск за собственост върху процесния имот, по иск за нищожност на решението по воденото дело за собственост, по жалби срещу отказ да бъдат наложени обезпечителни мерки по отношение на този имот. Същевременно по делото липсват доказателства за подадени жалби във В. срещу съдиите, постановили обжалваното определение.

Не е налице и соченото основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК- очевидна неправилност на определението. За да е налице очевидна неправилност на съдебен акт, като предпоставка за допускане до касационен контрол по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК, е необходимо неправилността на този акт да е дотолкова съществена, че да може да бъде констатирана от съда само при простия прочит на акта, без да е необходимо запознаване с и анализ на доказателствата по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона- материален или процесуален или явна необоснованост. В случая, обжалваното определение не е очевидно неправилно: То не е постановено нито в явно нарушение на материалния или процесуалния закони /такова нарушение, което да е довело до приложение на законите в техния обратен, противоположен смисъл/, нито извън тези закони /въз основа на несъществуваща или несъмнено отменена правна норма/, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. За да постави определението си, съдът е приложил относимите към спора разпоредби на ГПК в приложимите към спора редакции на тези разпоредби и съобразно с техния точен смисъл. Изводите, до които е достигнал съдът, не са в противоречие с правилата на формалната логика и в този смисъл не са явно необосновани.

Не са налице и другите основания по чл.280, ал.2 ГПК за служебно допускане на касационното обжалване на определението: Няма вероятност то да е нищожно или недопустимо, тъй като е постановено от съд в надлежен състав; в пределите на правораздавателната власт на съда; изготвено е в писмен вид и е подписано; изразява волята на съда по начин, от който може да се изведе нейното съдържание; постановено е по редовна въззивна жалба, без да са били налице процесуални пречки за разглеждането на тази жалба.

Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо отделение