Определение № 361 от 08.08.2012 г. на ВКС по гр. д. № 826/2012 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на Т. Т. Д. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. П. П., против въззивното решение № 82 от 2 април 2012 г., постановено по в.гр.д. № 122 по описа на окръжния съд в гр. Хасково за 2012 г., с което е обезсилено решение № 847 от 21 декември 2011 г., постановено по гр.д. № 1564 по описа на районния съд в гр. Хасково за 2011 г. поради недопустимост на иска и производството по делото е прекратено. В жалбата се сочат касационните основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на атакуваното решение, а в изложение на основанията за допускане на касационното обжалване към касационната жалба по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят въпросите: по задължението на съда да изготви доклад по делото, да съобщи същия на страните, както и да укаже задълженията им по чл. 146, ал. 2 и 3 ГПК; когато въззивната инстанция прецени, че правната квалификация на иска, дадена от първоинстанционния съд, е неправилна и следва да бъде променена, следва ли задължение за въззивния съд да изготви нов доклад, в който да се съдържат въпросите по чл. 146, ал. 1, 2 и 3 ГПК. Ответницата П. С. Ч. от [населено място] не представя отговор на касационната жалба по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК. Касационният съд в настоящия си състав приема, че жалбата на Т. Д. е недопустима предвид правилото на чл. 280, ал. 2 ГПК. Касационната жалба е постъпила във въззивния съд на 7 май 2012 г. – след влизането в сила на изменението на чл. 280, ал. 2 ГПК, според което не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лева. В случая са предявени отрицателни установителни искове за недължимост на суми по изпълнителен лист – 2500 лева неизплатена сума по договор от 9 февруари 2009 г. за предоставени продукти, ведно със законната лихва от 31 март 2010 г., и разноски по делото общо от 550 лева. Цената на исковете в случая се определя според правилото на чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК – това е търсената сума. Тъй като в случая дори общия сбор на сочените суми не надхвърля сумата от 5000 лева, то е явно, че цената на предявените искове е под предвидения праг за допустимост на касационното обжалване и въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение