Определение № 160 от 28.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1089/2014 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. М. Н., представляван от адв. Н. М., срещу Определение от 21.02.2013 г. постановено по възз.ч.гр.д. № 16829/2012г. на Софийски градски съд. С атакувания съдебен акт е потвърдено Определение от 10.08.2012г. по гр.д. №22655/2011г. на СРС за прекратяване на производството по предявения от жалбоподателя частичен иск, за присъждане на обезщетение в размер на 2 000 лева, срещу Д., представлявана от М. на ф. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса, но същата е процесуално недопустима. Обжалваното въззивно определение не подлежи на касационен контрол на основание чл. 274 ал. 4 във вр. с чл. 280 ал. 2 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК (в редакцията, обнародвана в ДВ бр. 100/21.12.2010 г. и в сила от същата дата), не подлежат на касационно обжалване въззивните решения, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Според императивното правило на чл. 274 ал. 4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. В настоящия случай се касае за гражданско дело – претенция за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, предявена като частичен иск в размер на 2 000 лева. Поради това, с постановяване на определението от Софийски градски съд е изчерпан инстанционния контрол на първоинстанционния съдебен акт. По изложените съображения, частната касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Мотивиран така, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение