Определение № 176 от 08.03.2012 г. на ВКС по т. д. № 122/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК. Обжалвано е определение №3091 от 15.11.2011г., постановено по ч.гр.дело №2975/2011г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено определение на Пловдивския районен съд от 7.09.2011г. за връщане на исковата молба на ЗК “Пробуда” – [населено място], Пловдивска област и прекратяване на производството по гр.дело №10468/2011г. Жалбоподателката иска отмяна на определението, като излага оплаквания за незаконосъобразност. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът по частната касационна жалба Напоителни системи ЕАД- София в писмен отговор изразява становище за отсъствие на основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 2000 лв. на основание чл.7, ал.3, т.1 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната касационна жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Настоящият състав намира обаче, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК, приложима с оглед препращането по чл. 274, ал. 3 ГПК по отношение и на частните жалби срещу определения, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото /какъвто характер има и настоящото определение/, касационното обжалване е допустимо при наличието на точно определени условия. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл.280, ал.1, т.1 - т.3 изисквания, а именно - въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая частният касатор не е посочил процесуалноправния въпрос обусловил решаващия извод на съда за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото, съгласно изискването на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС. Посочения в Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК процесуален въпрос – “имали указания за отстраняване на нередовности на предявения иск, когато те са шаблонно дадени и за страната няма яснота какво точно трябва да отстрани” не отговаря на критерия по чл.280, ал.1 ГПК тъй като не е от значение за изхода на делото. В случая за да потвърди определението на първоинстанционния съд за връщане на исковата молба, Пловдивският окръжен съд е съобразил, че ищецът не изпълнил разпореждането на районния съд от 15.07.2011г., в което са дадени указания на ищеца за отстраняване на нередовностите на исковата молба по предявените на основание чл.45 ЗЗД във връзка с чл. 441 ГПК искове срещу ответниците [фирма] и ЧСИ В. А. – П., вкл. и след като е уважил молбата на ищеца за продължаване на срока. Указанията на първоинстанционния съд са дадени в осем пункта за уточняване на обстоятелствената част и петитума на исковата молба по отношение на всеки един от ответниците по делото. Указанията са ясни, конкретни и съобразени както с правната същност на предявените искове, така и с обстоятелството, че се претендират вреди от двама ответници, без да е разграничена тяхната отговорност. Чл.129, ал.3 ГПК задължава съда да върне исковата молба когато ищецът не отстрани нередовностите й в дадения му срок. Съгласно приетото в т.1 от цитираното ТР на ВКС непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед на изхода на касационното обжалване ответникът има право на разноски на осн. чл.78, ал.3 и чл.8 ГПК, чийто размер е съобразен с чл. 7, ал.2, т.4, чл.9, ал.1 и параграф1 и 2 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.