Определение № 50434 от 27.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 743/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Община Варна, представлявана от кмета на Общината, чрез гл. юрисконсулт Св. Цанева, срещу въззивно решение № 1706 от 16.11.20-21 г. по в.гр.д. № 1472/2021 г. на Окръжен съд Варна, с което, след частична отмяна на решение № 260986 от 18.03.2021 г. по гр.д. № 21165/2019 г. на Варненския районен съд е постановено друго по същество на спора, с което е отхвърлен предявеният от Община Варна против Н. Д. А. и А. П. А. иск за установяване правото на собственост на Община Варна по отношение на следния недвижим имот: 800 кв.м ид. части от поземлен имот с идентификатор ....., находящ се в [населено място], район „П.”, целият с площ 1 562 кв.м, с номер по предходен план ...., предходен идентификатор .....и ..... В касационната жалба подробно са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че при правилно установени факти по делото въззивният съд, в резултат на неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 86 ЗС и на § 1 от ЗДЗС / Дв. бр. 46/2006 г./ е направил незаконосъобразен извод, че в резултат на упражнявано владение в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. ответниците по делото са придобили правото на собственост върху спорния имот по давност. Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по следните въпроси: 1.Длъжен ли е въззивният съд като инстанция по същество да обсъди в съвкупност всички доказателства по делото, доводите и възраженията на страните, при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство. 2. Следва ли при определяне на релевантния за придобиването по давност срок от 10 години съдът да се съобрази с действащите във времето нормативни ограничения в тази насока. 3. Възможно ли е в периода от 01.06.1996 г. до 01.06.2006 г. да се придобие по давност общинска собственост. 4. Допустимо ли е изменение на доказателствената тежест от въззивния съд. В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Д. А. и А. П. А. изразяват чрез своя пълномощник адв. А. К. становище, че не са налице сочените от жалбоподателя предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с нотариален акт № ..... г. Д. Д. Р. е бил признат за собственик на основание давност на недвижим имот, представляващ лозе с площ 1.6 дка в м. „Ф.” в землището на [населено място], при граници: наследници на И. Т. Г. от две страни, дере и Й. Р. И.. С договор за дарение, сключен с нотариален акт № .... г. Д. Р. подарил на внучките си Н. Д. Е. и С. Д. Е. по 600 ид. части от лозето. Със съдебна спогодба по гр.д. № 986/1989 г. на Варненския районен съд, сключена между Д. Р., Н. Е. и А. Г. Х. и Г. А. Х. е извършена делба на този имот. Д. Д. Р. е получил дял І от заключението на вещото лице с площ 800 кв.м в имот пл.№ ....при граници Н. Е., наследници на Т. Ив. Г., път и Й. Р.. Н. Е. е получила в собственост дял ІІ с площ 600 кв.м от пл.№ ....при граници: Д. Р., А. и Г. Х., наследници на Т. И. Г. и Я. Р. И., а А. и Г. Х. са получили дял ІІІ от заключението на вещото лице с площ 600 кв. от имот пл.№ ....при граници: Н. Е., наследници на Т. Г., Й. И. и дере. През 1980 г. е отчужден в полза на държавата недвижим имот, находящ се в м. ”Ф., имот пл.№ ...., собственост на Д. Р.. Отчуждаването е за предвиденото по застроителния и регулационен план мероприятие „Допълнително отчуждаване за експериментален блок секции на[жк]. Собственикът Д. Р. е обезщетен с двустайно жилище в бл. № ...на[жк], състоящо се от две стаи, кухня и сервизно помещение. През 1981 г. е съставен Акт за държавна собственост на недвижим имот с площ 6144.25 кв.м в м.”Ф.”, включващ няколко имота, отчуждени на основание чл. 63 ЗТСУ, в това число и имот пл.№ ...... С решение от 10.06.1993 г. кметът на Община Варна е постановил отказ за възстановяване по реда на ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. на собствеността върху недвижим имот пл.№ ... в м.”Ф.” с площ от 800 кв.м в полза на наследниците на Д. Р. поради това, че мероприятието е изпълнено и бившият собственик е обезщетен с жилище. С нотариален акт № .... г.Н. Д. А. е призната за собственик на 863 кв.м ид. части от поземлен имот с идентификатор ....., целият с площ 1 463 кв.м. След преценка на събраните по делото доказателства, в това число основното и допълнителното заключение на съдебно-техническата експертиза, приета по делото, въззивният съд е приел, че дял І, получен от Д. Д. при делбата, и дял ІІ, получен от неговата внучка Н. Д., са останали обединени в един общ имот, заснет като имот пл.№ ....., а дял ІІІ, получен от А. и Г. Х., е бил заснет със сигнатура ...... Предмет на извършеното през 1980 г. отчуждаване е била само частта на Д. Р. в обема на неговите права от 800 кв.м ид. части от имот пл.№ ...... Притежаваната от Н. Е. част от имота не е била предмет на отчуждаване. Въз основа на така установените факти по делото въззивният съд е приел, че отчужденият от Д. Р. недвижим имот е станал държавна собственост, а с влизане в сила на ЗМСМА на основание § 7, ал.1, т.3 е преминал в собственост на общината. С влизане в сила на ЗОбС на 01.06.1996 г. спорната част е придобила статут на частна общинска собственост. Съобразявайки разпоредбата на чл. 86 ЗС в редакция до изменението в ДВ бр. 31/1990 г., въззивният съд е приел, че за периода от 1980 г. до 01.06.1996 г. в полза на ответниците не е могла да тече придобивна давност предвид забраната за придобиване по давност на вещи, държавна или общинска собственост. След изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33/1996 г. забраната за придобиване по давност е ограничена само по отношение на вещите – публична държавна и общинска собственост, но по силата на § 1 от ЗДЗС /ДВ бр. 46/2006 г./, в сила от 01.06.2006 г., считано от 31.05.2006 г., давността за придобиване на имоти- частна държавна или общинска собственост е спряна първоначално за срок от 7 месеца, впоследствие продължаван с последващи изменения до 31.12.2022 г. Последното удължаване на срока е въведено с § 1 от ЗИЗС/ ДВ.бр.7 от 19.01.2018 г./. Въззивният съд е приел, че на това поредно продължаване на срока не е придадено обратно действие и е направил извод, че след отпадане на мораториума /31.12.2017 г./ към изтеклия срок може да бъде присъединен неизтеклият остатък от него, без да необходимо да тече нов давностен срок. В обобщение е заключил, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния имот на основание придобивна давност. Поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси са обуславящи изхода на делото, но не се установява същите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, поради което по тези въпроси не е налице основанието на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, мотивирано е посочил кои факти, релевантни за спора приема за доказани въз основа на тях и какви правни изводи следват от това. Във връзка с възражението на ответниците за придобиване по давност на спорния имот е проследил нормативната уредба, относима към възможността за придобиване по давност на имоти - държавна и общинска собственост. Отчел е измененията след 1996 г. на чл. 86 ЗС, ограничаващи действието на забраната за придобиване по давност само до имотите и вещите- публична държавна и общинска собственост, както и въведения с § 1 ЗДЗС, считано от 31.05. 2006 г., мораторуим върху придобивната давност за имотите - частна държавна и общинска собственост. Последното по време удължаване на срока на мораторуима до 31.12.2022 г. е прието с § 1 ЗИЗС/ ДВ бр. 7 от 19.01.2018 г./, като в § 2 е посочено, че изменението влиза в сила на 31.12.2017 г., т.е на нормата е придадено обратно действие. С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к.д. № 16/21 г. на Конституционния съд на Република България разпоредбите на § 1, ал. 1 ЗДЗС / обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г./ и на § 2 от заключителните разпоредби на ЗИЗС /ДВ, бр. 7 от 2018 г./ са обявени за противоконституционни. Конкретно по отношение на придаденото с § 2 обратно действие на удължаването на срока до 31.12.2022 г. Конституционния съд е приел, че по този начин се отнема вещноправният ефект на давностното владение, осъществявано в периода от 31.12.2017 г. до 19.01.2018 г., и се засягат вече придобити права - право на собственост, основаващо се на изтекла в периода 31.12.2017 г. - 19.01.2018 г. придобивна давност. До този извод, макар и по други съображения, е достигнал и въззивният съд. При данните по делото, че към момента на влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр. 33/96 г. ответниците са били във владение на процесния имот, което продължава и към момента на предявяване на иска за собственост против тях-31.12.2019 г., при съобразяване на разпоредбата на § 1 ЗДЗС и решението на Конституционния съд, се налага извод, че на 02.01.2018 г. в полза на ответниците е изтекъл необходимият за придобиване по давност 10-годишен срок по чл. 79, ал.1 ЗС, поради което към момента на предявяване на иска за собственост те се легитимират като собственици на спорния имот по давност. Това е така, тъй като за вещите частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС от ДВ, бр. 33 от 1996 г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996 г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на 31.05.2006 г., но с разпоредбата на § 1 ЗДЗС/ ДВ бр. 46/ 2006 г. / давността е спряна в последния ден на срока - 31.05.2006 г., т.е. в този случай за завършване на фактическия състав на чл. 79, ал.1 ЗС към изтеклия до спирането период е необходимо прибавяне на владение от 1 ден след 31.12.2017 г. По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване. С оглед този изход на делото Община Варна следва да бъде осъдена да заплати на основание чл. 78, ал.3 ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 ЗА на адв. А. К. адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба в размер на 1 730 лв., определено по правилото на чл. 9, ал.3 във вр. с чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от гореизложеното съдът