Определение № 1250 от 12.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 652/2025 г.

Производството е по чл. 288 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Община – Пловдив срещу решение № 216 от 22. 11. 2024 г. по гр. д. № 348/2024 г. на Пловдивския апелативен съд, потвърждаващо решение № 674 от 26. 05. 2024 г. по гр. д. № 1417/2022 г. на ОС – Пловдив, с което е признато за установено, по предявения от „УМБАЛ-Пловдив“ АД против Община – Пловдив положителен установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК, че „Университетска многопрофилна болница за активно лечение – Пловдив“ АД е собственик, на основание чл. 104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения, на поземлен имот с идентификатор *, с площ от 88278 кв.м., поземлен имот с идентификатор *, с площ от 579 кв.м., и поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 667 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], адрес на поземлените имоти [населено място], район „С.“, [улица], и общината е осъдена да заплати на дружеството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 24000 лв. с ДДС разноски за адвокатско възнаграждение. Сочат се основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси. Иска се допускането му до касационно обжалване, отмяната му и отхвърляне на предявените срещу общината искове. Претендират се и разноски, направени при разглеждане на делото пред трите инстанции.

Подаден е отговор на касационната жалба от „УМБАЛ – Пловдив“ АД, гр. Пловдив, чрез адв. В. В. и адв. Е. П.-А., с който са развити съображения за липса на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Претендират се разноски, направени при разглеждане на делото пред касационната инстанция.

Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, при извършване на преценка за наличие на основания по чл. 280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, съобрази следното:

Въззивният съд е приел, че предявеният положителен установителен иск на собственост е основан на чл. 104, ал. 1 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ), а ответната община е оспорила исковете по съображения, че не е доказано процесните имоти да са били предоставени за стопанисване на Районна болница – Пловдив, представляваща публично здравно заведение, както и към 31. 12. 1999 г. да са били заведени в баланса на болницата, преобразувана в „УМБАЛ Пловдив“ АД през 2000 г. Твърди се, също, че придобиването на собствеността върху имотите от Община Пловдив на основание пар. 7, ал 1, т. 6 ЗМСМА е пречка за включване на имотите в капитала на акционерното дружество и придобиването им от последното.

От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че Районна болница-Пловдив е била със статут на публично здравно заведение за болнична помощ по смисъла на чл.101, ал.1, предл.1 ЗЛЗ.

Прието е за установено, че процесният имот е бил държавна собственост. Със заповед №343/19.4.1961 година на зам.председателя на ГНС, издадена на основание § 58 и § 60 ППЗПИНМ /отм/, е одобрен регулационен план, по силата на който процесният терен, с площ от 92 584 кв.м., е предвиден за изграждане на обект „Окръжна болница” в гр.Пловдив, според червените и сините черти на приложената към заповедта скица. Отреденият със заповед №343/19.04.1961 г. парцел за нова окръжна болница е претърпял малки промени в границите си през годините, но е идентичен с отредените за терена, в следващите регулационни планове от 1977 и 2007 г., урегулирани поземлени имоти. Така, със заповед № 344/08.09.1977 г. за процесният имот е отреден УПИ * -Окръжна болница, кв. *, като границите му съответстват на границите на парцела, отреден през 1961г. за изграждане на нова окръжна болница. При действие на РП от 1977 г. е съставен АДС №15/01.10.1997 г за процесния имот и сградите в него. Със заповед № РД 02-14-1366/30.10.1998 г е одобрен кадастрален план в който процесният имот е нанесен в граници, съответстващи на парцела по РП от 1961 г. и на парцела по РП от 1977г. С кадастралния план от 1998 г за първи път са заснети имотни граници на процесния имот с пл. № *с площ 91383 кв.м и сградите в него. Със заповед № ОА-1433/13.10.2000 г на кмета на Община Пловдив е одобрен проект за изменение на ЗРП в частта му касаеща парцел* -Окръжна болница, кв. *, по силата на който този парцел се разделя на три урегулирани поземлени имота: УПИ * - Окръжна болница, УПИ *-обществена дейност и УПИ *-трафопост, кв. *, а по следващия РП, одобрен с решение № 377 по протокол № 16/05.09.2007 г на ОбС-Пловдив, за процесния имот са отредени УПИ * - за Окръжна болница, УПИ *– 62, 9518- за ТП и УПИ *за ТП, кв. *. Имотът, отреден за окръжна болница със заповедта от 1961 г., съответства на УПИ * -за Окръжна болница, УПИ *, *- за ТП и УПИ * за ТП, кв.* по РП от 2007 г.

С писмо изх.№ 415/5.IV.1972 г. от зам. министър при Министерство на народното здраве е уведомен председателят на ИК на ГНС – Пловдив, че във връзка с извършване на строителството на обект „Окръжна болница – Пловдив“ е необходимо отреденият за болница терен да се прехвърли безвъзмездно на Окръжния народен съвет, респективно на Окръжна болница.

На 14.04.1972г. е съставен АДС № 9301, на основание заповед № 343/19.4.1961 г. на председателя на ИК на ГНС Пловдив и писмо изх.№ 415 от 5.IV. 1972 г. на МНЗ, за процесния имот – незастроено място от 92 584 кв.м. В акта е записано, че имотът се предоставя за ползване на „ОНС - Пловдив, респ. Окръжна болница Пловдив”.

Със заповед №661/19.04.1972г. на Председателя на ГНС - Пловдив, издадена на основание чл.15 от Правилника за държавните имоти, е разпоредено сектор „Държавни имоти“, отдел „Финанси“ да предаде безвъзмездно на ОНС - Пловдив, респ. Окръжна болница Пловдив, държавното празно място, находящо се на Пазарджишко шосе, цялото от 92 584 кв.м., отредено за построяване на Окръжна болница. Със заповедта е разпоредено приемането и предаването на имота да се извърши с протокол - опис, от датата на който сектор „Държавни имоти“ да направи необходимите отметки по книжата, а Окръжна болница да заприходи мястото като основно средство.

Представен е по делото и приемо-предавателен протокол от 09.05.1972г., съставен на основание горепосочената Заповед №661/19.04.1972г. и подписан от представител на сектор „Държавни имоти“ - И. К., технически инспектор и представител на Окръжна болница-Пловдив - д-р Б. Д., заместник-главен лекар, като последният е приел държавното празно място с площ от 92 584 кв.м, отредено за построяване на Окръжна болница с протокол №17 на ГНС от 15.04.1961г. В протокола е записано също, че от датата на съставянето му Окръжна болница-Пловдив заприходява мястото като основно средство, а в сектор „Държавни имоти“ са направени необходимите отметки по книгите.

С АДС № 2127/03.05.1996г., т.19, са актувани като държавна собственост сградите в парцел *** - Окръжна болница, като в същия раздел е отбелязано, че дворното място е актувано с предходен АДС №9301/1972г. и е общо застроено и незастроено 92 584 кв.м. В т.21 от акта е отразено, че имотът е предоставен за оперативно управление на Община Пловдив - Обединена районна болница, без да се прави разграничение на парцела от сградите, т.е. като съвкупност.

Окръжна болница-Пловдив е преименувана на Обединена районна болница - гр.Пловдив, която с ПМС №103/31.05.1999г. е преобразувана чрез разделяне на Районна болница-Пловдив и Амбулаторно поликлинично здравно заведение - Пловдив. Със заповед №РД 19- 04/18.08.2000г. на министъра на здравеопазването, Районна болница-Пловдив е преобразувана в „Многопрофилна болница за активно лечение-Пловдив“АД, което поема активите на Районна болница-Пловдив към 31.12.1999г.

Въз основа на заключението на съдебносчетоводната експертиза е прието за установено, че процесният имот е бил включен в баланса на Районната болница – Пловдив към 31. 12. 1999 г. и след преобразуването й през 2000 г. в търговско дружество е включен в капитала на „УМБАЛ-Пловдив“- АД. Този извод е направен след запознаване н доказателствата по делото и със следните счетоводни документи: баланс на бюджетното предприятие Районна болница Пловдив към 31.12.1999 г.; баланс на „МБАЛ- Пловдив“- АД към 31.08.2000 г. - преобразуване и справка за дълготрайните активи към 31.08.2000 г. - преобразуване; счетоводни баланси на „МБАЛ- Пловдив“- АД към 31.12.2000г., 31.12.2001г., 31.12.2003 г., 31.12.2005 г., 31.12.2006 г., 31.12.2007 г„ 31.12.2008 г., 31.12.2016 г., 31.12.2017 г., 31.12.2018 г., 31.12.2019 г., 31.12.2020 г. и 31.12.2021 г.; отчети за финансовото състояние на „ МБАЛ-Пловдив“ АД към: 31.12.2009 г., 31.12.2010 г., 31.12.2011 г., 31.12.2012 г., 31.12.2013 г., 31.12.2014 г. и 31.12.2015 г.; счетоводна справка- преоценка на земята към м.декември 2003г, съгласно изискванията на ЗС от 31.12.2003г., м.декември 2000г., м.декември 2001 г., м.декември 2004г., м.декември 2005г., м.декември 2008г., м.декември 2009г., м.декември 2012г., м.декември 2013г., м.декември 2016г., м.декември 2017г., м.декември 2018г., м.декември 2019г., м.декември 2020г., м.декември 2021г. и от м. март 2022 г.; журнали по счетоводна сметка 201 “ Земи, гори и трайни насаждения“ за: 2000г„ 2001г., 2002г., 2003г., 2004г., 2005г., 2006г., 2007г., 2008г„ 2009г., 2010г., 2011 г., 2012г., 2013г., 2014г., 2015г., 2016г., 2017г., 2018г„ 2019г., 2020г. и 2021г.; инвентарна книга за счетоводна сметка 201 “ Земи (терени) от м. март 2022г.“ Направен е извод, че от 1999 г. до 2022 г. процесният имот се води, без прекъсване, по баланса на Районна болница – Пловдив и ищцовото дружество, в което болницата е преобразувана, включително и към преобразуването на болницата в търговско дружество със заповедта от 18. 08. 2000 г. - към този момент имотът е бил заведен в баланса на бюджетното предприятие Районна болница към 31.12.1999 г. по счетоводна сметка 201: “Земя ” с балансова стойност 731,85 лв. и ” Сграден Фонд ” с балансова стойност 772 464 лв., като общата балансова стойност е формирана от стойността на фигуриращите в актива на баланса сгради, земи, гори и трайния насаждения е 773 000 лв. Пояснява се, че трите компонента, които показват, че имотът фигурира в капитала на дружеството са вписването в баланса, в инвентарната книга и по счетоводната сметка 201. Заключението на вещото лице е кредитирано като компетентно и обосновано, съответно на останалите доказателства и установените с тях факти. Съдът е подчертал, че същото не е било оспорено от ответника в заседанието, в което е прието, нито е поискано допускане на повторна или допълнителна съдебносчетоводна експертиза.

Процесният имот е актуван за публична общинска собственост с АОС № 15/01.10.1997г., съставен на основание чл.2, ал.1, т.6 във вр. с пар.7, т.6 от ПЗР на ЗМСМА. По т.6 „Съставени по-рано актове“ са посочени АДС №9301/14.04.1972г. и АДС №2127/03.05.1996г. В т.10 на акта е посочено, че имотът се стопанисва от Община Пловдив – Общинска районна болница. В т. 17 „Забележка“ е записано с дата 16.05.2001г., че със заповед №РД-19-0418.08.2000г. на Министъра на здравеопазването, Районна болница -Пловдив е преобразувана в лечебно заведение с наименование „Многофункционална болница за активно лечение - Пловдив“ АД, като лечебното заведение поема активите и пасивите на Районна болница - Пловдив по баланса й към 31.12.1999г., в това число и актувания с този акт имот. На основание чл.179, ал.1 ГПК, като издаден от длъжностно лице при община Пловдив, в кръга на службата му, по установените форма и ред, актът съставлява доказателство за изявленията за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия и съдържа признание на обстоятелството, че имотът е бил заведен в баланса на районната болница към преобразуването й в търговско дружество.

Във връзка с възраженията във въззивната жалба въззивният съд е приел за неоснователен доводът за невъзможност за придобиване на собствеността върху имота от ищцовото дружество, тъй като още преди преобразуване на болничното заведение в търговско дружество процесният имот е станал общинска собственост на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА. Съгласно нормата на чл.104, ал.1 ЗЛЗ, приета с приемането на ЗЛЗ (Обн. ДВ. бр.62 от 9 Юли 1999г.), с преобразуването на публичните здравни заведения по чл. 101, 102 и 103, предоставеното за стопанисване и управление движимо и недвижимо имущество - държавна или общинска собственост, включено в балансите на здравните заведения, въз основа на които се преобразуват, преминава в собственост на дружествата. Тоест, дори процесните имоти да са станали общинска собственост ex lege, на основание пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР ЗМСМА, няма пречка те да преминат в собственост на търговското дружество, в което е преобразувано публичното здравно заведение Районна болница Пловдив. В случая има основания да се счита, че Районна болница Пловдив е обект на общинската инфраструктура с местно значение, предназначен за здравно обслужване на общините, тъй като няма данни по делото и дори твърдения, че същата е представлявала лечебно заведение за задоволяване на потребности от национално значение, вкл. с оглед самото му наименование (първоначално Окръжна болница - Пловдив, а впоследствие Районна болница - Пловдив), но трансформирането на собствеността от държавна в общинска не е пречка за прилагане на чл.104, ал.1 от ЗЛЗ - след извършеното преобразуване активите по баланса й към 31.12.1999г. са поети от новосъздаденото търговско дружество и са станали негова собственост. В тази връзка въззивният съд е съобразил мотивите по т.4 от Решение № 11 от 21.05.2001 г. на КС на РБ по конст. д. № 18/2000 г., образувано в връзка с искането за обявяване на противоконституционност на чл.104, ал.1 ЗЛЗ, според които преобразуването в търговски дружества е свързано с промени в собствеността. Държавата или общината губи собствеността върху веществения състав на имуществото, включено в балансите на здравните заведения. Правото на собственост се преобразува в право на собственост върху капитала на търговските дружества. Притежателят на капитала придобива освен това управленчески и контролни права. Носител на всички вещни права е търговското дружество като самостоятелен правен субект, а не собственикът на капитала на дружеството. Носителите на правото на собственост върху имуществото на преобразуваните публични здравни заведения стават носители на правото на собственост върху капитала на създадените търговски дружества. По тези съображения е прието, че не е налице конкуренция между нормата на пар. 7, ал. 1, т. 6 от ПЗР ЗМСМА и приетата по-късно норма на чл.104, ал.1 ЗЛЗ, както неправилно се поддържа от общината.

За несъответни на събраните по делото доказателства и установените с тях факти са приети и възраженията на общината за липса на доказателства, установяващи, че процесният имот е бил предоставен за стопанисване и управление на преобразуващата се Районна болница- Пловдив и включен в баланса й към 31. 12. 1999 г., че при разделянето на Обединена районна болница - Пловдив на Районна болница - Пловдив и Амбулаторно-поликлинично здравно заведение - Пловдив, процесните имоти са преминали в патримониума именно на Районна болница - Пловдив.

От правна страна въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.104, ал.1 ЗЛЗ за придобиване на собствеността върху имотите от ищцовото дружество, а именно: да се касае за публично здравно заведение по чл. 101, 102 или 103 ЗЛЗ, на което ищецът да се явява правоприемник, както и за имущество - държавна или общинска собственост, което да е било предоставено за стопанисване и управление на публичното здравно заведение и да е било включено в баланса му, по който е извършено преобразуването на публичното болнично заведение в търговско дружество.

В случая процесните имоти, държавна собственост, са били предоставени за стопанисване и управление на публично болнично заведение Районна болница - Пловдив, на което ищецът се явява правоприемник. След предвиждането на терена за изграждане на окръжна болница, държавата недвусмислено е манифестирала волята си процесният терен да се ползва от Окръжна болница-Пловдив, която да заприходи мястото като такова, за което в сектор „Държавни имоти“ са направени необходимите отметки по книгите. Налице е и фактическо предаване на имота на представител на Окръжна болница- Пловдив (заместник гл.лекар) съгласно предавателно-приемателен протокол от 09.05.1972г., както и заприходяване на имота като основно средство от Окръжна болница -Пловдив. Процесните имоти са били заведени по баланса на Районна болница – Пловдив към 31. 12. 1999 г., по който баланс е станало и преобразуването на болницата в търговско дружество.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени следните въпроси:

1. Задължен ли е въззивният съд за изложи точни, ясни и убедителни мотиви при постановяване на решението си, в които да посочи конкретно, ясно и точно какво приема за установено и въз основа на кои доказателства приема за доказани релевантните за спора факти.

2. Следва ли да се приеме, че при липса на протокол-опис, съставен по реда на чл. 20 ПДИ /отм./, е налице предаване на имот по смисъла на чл. 15 от цитирания правилник, съответно предоставяне на имот за стопанисване и управление по смисъла на чл. 104 ЗЛЗ.

3. За да се приеме, че е налице предоставянето на един имот за оперативно управление по ПДИ /отм./ и НДИ /отм./, необходим ли е изричен правен акт или е достатъчно фактическо предаване на имота.

4. Терминът „предаването на държавни имоти“, употребен в нормата на чл. 15 ПДИ /отм./, идентичен ли е по съдържание с правото на стопанисване и управление върху имота по смисъла на чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ.

5. Кога и при какви условия, при преобразуване на публично лечебно заведение в търговско дружество, имуществото включено в баланса на публичното лечебно заведение преминава в собственост на търговското дружество. Постановено ли е такова преминаване под условие, в зависимост от характера на общинската собственост на имота преди преобразуването – частна или публична.

6. С влизане в сила на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА става ли общинска собственост държавното имущество, включено в баланса на публичното здравно заведение.

7. Следва ли съдът да извърши преценка на заключението на вещото лице, съпоставяйки го с всички събрани по делото доказателства и да изложи самостоятелни мотиви защо приема изводите на вещото лице за правилни.

8. Задължителна предпоставка за прилагане на разпоредбата на чл. 183 ГПК ли е страната, направила искането, да е оспорила документа по реда на чл. 193 ГПК.

9. Длъжна ли е страната да доказва отрицателен факт, когато има интерес от това.

Четвърти, пети и осми въпрос се поставят във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а останалите въпроси – във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Първият и седмият въпрос не са решени в противоречие с цитираната от касатора практика на ВКС. Въззивният съд е изложил ясни, пълни и убедителни мотиви, в които е посочил кои са релевантните за спорното право факти и е аргументирал кои факти е приел за установени и въз основа на кои доказателства, на кои доказателства дава вяра и защо. Развил е подробни съображения за причините, поради които кредитира заключението на съдебносчетоводната експертиза и е съпоставил изводите на вещото лице с всички останалите доказателства по делото и установените с тях факти. В този смисъл, действията на съда не противоречат, а съответстват напълно на посочената от касатора практика – решение № 317 от 12. 02. 2019 г. по т.д. № 796/2018 г. на ВКС. Несъгласието на касатора с фактическите и правни изводи на съда не е основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.

Втори, трети и четвърти въпрос не покриват критериите на общо основание за селектиране на касационните жалби по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като представляват преформулирани оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост на извода на въззивния съд, че процесните имоти са били предоставени за стопанисване и управление на Районна болница – Пловдив. Изводът на въззивния съд за доказан правопораждащ собствеността факт – предаване на имота за стопанисване и управление на Районна болница - Пловдив е базиран на следните доказателства: а/. АДС от 14. 04. 1972 г., в който е посочено, че имотът се отстъпва за ползване на „ОНС-Пловдив, респ. Окръжна болница Пловдив“; б/. заповед №661/19.04.1972г. на председателя на ГНС - Пловдив, издадена на основание чл.15 от Правилника за държавните имоти, с която е разпоредено сектор „Държавни имоти“, отдел „Финанси“ да предаде безвъзмездно на „ОНС – Пловдив, респ. Окръжна болница Пловдив“, държавното празно място, находящо се на Пазарджишко шосе, цялото от 92 584 кв.м., отредено за построяване на нова Окръжна болница, като приемането и предаването на имота да се извърши с протокол - опис, от датата на който сектор „Държавни имоти“ да направи необходимите отметки по книжата, а Окръжна болница да заприходи мястото като основно средство; в/. предавателно-приемателен протокол от 9. 05. 1972 г., съставен на основание цитираната заповед, подписан между служител в сектор „Държавни имоти“, отдел „Финанси“ при ГНС – Пловдив и д-р Д., зам.главен лекар на Окръжна болница – Пловдив; г/. заприходяването на имота от Окръжна болница – Пловдив като основно средство; д/. доказателства за правоприемство между Окръжна болница – Пловдив и Обединена районна болница – гр. Пловдив; г/. преобразуване на Обединена районна болница – гр. Пловдив в „МБАЛ – Пловдив“ ЕАД; д/. удостовереното в АДС от 3. 05. 1996 г. обстоятелство, че процесният имот и сгради е предоставен за оперативно управление на „Община Пловдив – Обединена районна болница“; е/ завеждане на имота по баланса на Районна болница – Пловдив към 31. 12. 1999 г. и на „МБАЛ – Пловдив“ ЕАД и включването им в капитала на търговското. С поставените въпроси всъщност се прави оплакване, че посочените доказателства са недостатъчни, за да обосноват извод за предаване на процесните имоти за стопанисване и управление на праводател на ответното дружество. Отговорът на същите поражда необходимост от преценка правилността на въззивното решение – обосноваността на фактическите и правни изводи, каквато преценка е недопустима в производството по чл. 288 ГПК.

Обсъждането на пети и шести въпрос не би повлияло на изхода на делото, тъй като тези въпроси не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. Въззивният съд е приел, че е без значение дали с влизане в сила на пар. 7, ал. 1, т. 6 ПЗР ЗМСМА собствеността върху процесния имот е трансформирана в общинска или е останала държавна собственост, тъй като и в двата случая придобивното основание по чл. 104, ал. 1 ЗЛЗ предвижда преминаване на собствеността от държавата/общината върху преобразуваното в търговско дружество публично държавно заведение.

Не са от решаващо значение за изхода на делото и осми и девети въпрос – истинността на представения по делото инвентарен опис към декември 2000 г., в който е отразена и земя 87210 кв.м., неоспорен от насрещната страна по реда на чл. 193 ГПК, е едно допълнително доказателство в подкрепа на извода на въззивния съд, че процесните имоти са били заведени в баланса на Районна болница – Пловдив към 31. 12. 1999 г., основан и на други писмени доказателства и заключение на съдебносчетоводна експертиза. Тоест, изключването на този документ от доказателствата по делото не би довело до извода, че процесният имот не е бил предоставен за стопанисване и управление на праводател на ответното дружество. Аналогични са съображенията и във връзка с деветия въпрос. Фактът, че при разделянето на Обединена районна болница – Пловдив на Районна болница – Пловдив и Амбулаторно-поликлинично заведение – Пловдив, процесният имот е преминал в патримониума на Районна болница – Пловдив, е приет за установен от съвкупната преценка на множество събрани по делото доказателства.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,