Определение № 206 от 20.04.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4432/2017 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх. № 24013 от 2.08.2017 г. на Я. Д. Н. чрез пълномощника му адвокат М. Г. против решение № 807 от 26.06.2017 г., постановено по гр.д. № 968 по описа за 2017 г. на Окръжен съд-Пловдив, с което е потвърдено решение № 1504 от 4.05.2016 г. по гр.д. № 3731/2006 г. на Районен съд-Пловдив за извършване на съдебна делба между А. С. В., Р. Д. Н., Н. Д. Г. и Я. Д. Н. чрез изнасяне на публична продан на допуснатите до делба поземлен имот с идентификатор 56784.533.20, урбанизиран с площ от 1669 кв.м. ведно с построената в него едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор 56784.533.20.3; поземлен имот с идентификатор 56784.533.21, урбанизиран с площ 707 кв.м. и поземлен имот с идентификатор 56784.533.433, земеделски с площ 5136 кв.м.. А. С. В., Р. Д. Н. и Н. Д. Г. не са подали писмен отговор по реда и в срока по чл.287, ал.1 ГПК. На основание чл.265, ал.2 ГПК жалбата е процесуално допустима, тъй като независимо, че въззивното производство е било образувано по жалба на А. С. В., всички съделители, включително и касаторът Я. Д. Н. са изразили становище за извършване на делбата чрез разпределение на реални дялове и съгласие за допускане на нова съдебна експертиза за формиране на дяловете. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното: Първоинстанционният съд е приел, че делбата следва да се извърши чрез изнасяне на имотите на публична продан, тъй като предвид броя им, различните квоти на съделителите в тях и невъзможността да се формират дялове, които по стойност и квота да съотвестват на притежаваните такива от страните, не е възможно при липса на съгласие от всички страни делбата да се осъществи чрез способа на разпределението. Във въззивната жалба на А. В. са изложени доводи за приложимост на способа по чл.292 ГПК-отм., подкрепени от всички съделители, които обаче не са постигнали съгласие по конкретното разпределение. При постановяване на решението си въззивният съд е приел, че районният съд законосъобразно не е пристъпил служебно към разпределяне на дялове по чл.292 от ГПК/отм./, тъй като е установено, че квотите на съделителите не са еднакви за различните имоти, допуснати до делба; липсва и някаква фактическа връзка, която да служи като обективен критерий и отправна точка за разпределяне. Мотивирал е оставянето без уважение на направените нови доказателствени искания за допускане отново на СТЕ, като е изложил съображения, че независимо, че производството е образувано и се движи по реда на чл.196 от ГПК /отм./, допускането на нови доказателства във въззивна инстанция не е безконтролно. Окръжният съд е счел за неоснователно твърдението на жалбоподателката А. В. и съделителят Я. Н., че делото е било решено пред първоинстанционния съд при непълнота на доказателствения материал, тъй като пред първа инстанция са допуснати и събрани всички поискани от страните доказателства. При извършване на делбата, с оглед и на служебните правомощия, с които разполага, тъй като се касае за делба, съдът е проявил необходимата активност в събиране на доказателствата и е взел под внимание становищата на съделителите, поради което и е допуснал всички поискани експертизи – основна експертиза, първо допълнително заключение и второ допълнително заключение, които са приемани по делото, без да са постъпили възражения от страните В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК Я. Д. Н. поставя въпрос по приложението на чл.353 ГПК /чл.292 ГПК-отм./, по който поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Посочената от него практика е неотносима към настоящия случай, но въззивното решение противоречи на практиката на ВКС по Решение № 100/27.07.2015 г. по гр.д. № 6463/2014 г., І г.о. и Решение № 118/5.11.2015 г. по гр.д. № 1262/2015 г., II г.о., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение