Определение № 1673 от 01.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1536/2025 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. Г. Г., чрез процесуалния си представител адвокат В. П., срещу решение № 294 от 26.11.2024г. по в.гр.д.№441/2024г. на Монтанския окръжен съд, с което е потвърдено решение №184 от 27.06.2024г. по гр.д. № 953/2022 г. на Районен съд - Лом, с което са изнесени на публична продан на основание чл.348 от ГПК, допуснатите до делба с решение №72 от 13.03.2023г., между:

• Г. Г. Г., С. Г. И., К. Г. К., Б. Н. И., М. И. И., като процесуален субституент на Г. Г. Г. и Л. И. Г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, НТП нива в местност „Д.“, втора категория, с номер по предходен план № *, с площ от 8058 кв. м., при съседи: *, *, *, *, със средна пазарна оценка 8496лв.;

• Г. Г. Г., С. Г. И., К. Г. К., З. Х. И., Б. Н. И., М. И. И., като процесуален субституент на Г. Г. Г. и Л. И. Г., ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор *, НТП зел. градина в местност „П.“, шеста категория, с номер по предходен план № *, с площ от 419 кв. м., при съседи: *, *, *, *, ***, със средна пазарна оценка 432лв.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално неправилно поради нарушаване на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано и се моли за неговата отмяна, респ. за връщане за ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд.

В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани въпроси, които според касатора са обуславящи за изхода на делото и по които се поддържа, че произнасянето по които от касационната инстанция с решение би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото - основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК.Въпросите са следните:

1.Следва ли съдът да вземе предвид настъпилите след допускане на делбата промени, които съществено променят по-големия имот, а именно образуването на два нови поземлени имота с нови идентификатори;

2.Следва ли съдът да обсъди всички възможни варианти и законови способи за извършване на делбата, вкл. тези посочени от страните;

3.Изключението визирано от ВКС за изнасяне на имот на публична продан, поради което е и изключение, с приоритет ли е пред способа за заплащане с пари на дялове и възлагане на цял имот на един съделител;

4.Може ли съгласието на съделители /да останат в съсобственост/ да бъде мълчаливо, т.е. да не се изисква изрично писмено тяхно съгласие, още повече че въпреки указанията на съда за становище по иска, те не са изразили такова, за да бъде възможно приемането от съда за валидно на желанието им за оставянето им в съсобственост;

5.Създава ли правна несигурност противоречаща на правото на ЕС и на правовата държава решение на първоинстанционен съдия, отменящо дефакто решението на друг първоинстанционен съдия от същия ранг и съд и води ли това до недопустимост на решенията на първоинстанпионния и на въззивния съд потвърдил го;

6.Следва ли да се даде превес на способ за извършване на делба, при който в резултат на натрупаните разноски съделителите ще бъдат осъдени да заплатят многократно повече за дела си отколкото биха получили по друг способ, при който получават дела си в пари.Справедливо ли е това за тях и постига ли целите на закона всеки съделител да получи максимално близо до стойността на дела си /след приспадане на разноските/, след като в резултат на разноски не само че реално не получава нищо, а е осъден да плати разноски някому /такси на съда или на друг съделител/;

7.Налице ли е дискриминация в изолирани решения на ВКС по отношение на всички съделители, в които решения не се допуска групиране по колена ако има трето лице в съсобствеността, а не само наследници.

Поддържа се, че въззивното решение противоречи на цитираната в изложението практика на ВКС.

Поддържа се и становище за вероятна недопустимост и очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 2 и 3 от ГПК.

В срока по чл. 287, ал.1 от ГПК ответниците по касационната жалба не са депозирали писмен отговор.

Касационната жалба е редовна и процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.283 от ГПК, от легитимирано лице, чрез упълномощен адвокат, има необходимото задължително съдържание по чл.284 от ГПК и е срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, който не попада в изключенията на чл.280, ал.3 от ГПК.

За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, касационният съдебен състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че с влязло в сила решение № 72 от 13.03.2023 г. по гр. д. № 953/2022 г. на Районен съд - Лом е допусната съдебна делба между Г. Г. Г. с права 34/48 ид.ч., С. Г. И. с права 1/48 ид.ч., К. Г. К. с права 1/48 ид.ч., Б. Н. И. с права 4/48 ид.ч., М. И. И. с права 4/48 ид.ч. и Л. И. Г. с права 4/48 ид.ч. по отношение на имот с идентификатор *по КККР на [населено място], представляващ нива в местност „Д.“, с площ от 8058 кв. м. и делба на имот с идентификатор *по КККР на [населено място], представляващ зеленчукова градина в местност „П.“, с площ от 419 кв. м., при съделители Г. Г. Г. с права 28/48 ид.ч., С. Г. И. с права 1/48 ид.ч., К. Г. К. с права 1/48 ид.ч., Б. Н. И. с права 4/48 ид.ч., М. И. И. с права 4/48 ид.ч., Л. И. Г. с права 4/48 ид.ч. и З. Х. И. с права 6/48 ид.ч..

Посочено е, че относно поделяемостта на имотите допуснати до делба, е приета съдебно-техническа експертиза като от заключението на вещото лице е установено възможно разделяне на нивата с площ 8058 кв.м на два дяла - един имот с площ 5058 кв.метра и един с площ 3000кв.м., съобразени с изискванията на чл.7 от ЗСПЗЗ и чл.72 от ЗН, а вторият имот, зеленчукова градина от 419кв.м., е неподелям.В експертизата пазарната стойността на нивата е определена на 8496 лева, а на зеленчуковата градина 432 лева.

Прието е, че съгласно чл. 69, ал.2 от ЗН всеки наследник може да иска своя дял в натура, доколкото това е възможно, като неравенството на дяловете се изравнява с пари, а имотите, които не могат да се поделят удобно, се изнасят на публична продан.Изложени са мотиви, че съсобствеността в делбеното производство се прекратява посредством теглене на жребий, чрез разпределяне на имотите по реда на чл.353 от ГПК, чрез възлагане по реда на чл.349 от ГПК или чрез изнасяне на имота на публична продан, като основен критерий за избора на способ е дали броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на съделителите.От съществено значение е обстоятелството дали е налице възможност за обособяване на повече реални дялове от допуснатите до делба имоти, както и становището на съделителите относно начина на извършване на делбата.В конкретния случай броя на съделителите относно имота, представляващ нива е 6, а броя на съделителите относно зеленчуковата градина е 7, като правата им в съсобствеността са различни. Различни като вид са и двата имота, допуснати до делба, поради което и не съответства на закона обособяване на три дяла, в един от който ще се включи само зеленчуковата градина.

Прието е, че обособяване на реални дялове от двата допуснати до делба имоти за всеки от съделителите не е възможно. Взето е предвид, че не е възможно обособяване на дялове и според наследствените колена, които са четири, предвид установените в първата фаза на делбата четири преки наследници на общия наследодател А. П. Г.. Ищецът Г. Г. Г. е закупил наследствените права, останали от А. П. Г. от наследниците на две от колената - от Й. П. С. и от С. А. З. по отношение на нивата, като е съсобственик с наследниците от коляното на И. П. Д. - С. И. и К. К., а четвъртото коляно - наследниците на М. А. М. притежава общо 12/48 от нивата.В тази хипотеза е възможно образуваните два дяла от нивата да се разпределят в общ дял на С., К. и Г. Г., притежаващи общо 36/48 ид.ч. от нивата, като получат новообразувания имот от 5057 кв.м в общ дял, а новообразувания имот- нива от 3000 кв.м да се разпредели на коляното на М. М. - Б. И., М. И. и Л. И. с права 12/48 ид.ч.Искане за поставяне в общ дял на новообразуваните два имота от нивата по делото не е заявено от съделителите от съответното коляно наследници, а и в делбата участва лице, което не е от кръга на наследниците на общия наследодател, а именно Г. Г. Г..В хипотезата на липса на реални дялове за всеки съделител и липса на искане от съделителите за поставяне някой от имотите в общ дял, то единствения възможен способ за извършване на делбата и ликвидиране на съсобствеността е изнасяне на делбените имоти на публична продан.

Представените от съделителя Г. Г. Г. с молба от 03.04.2023г., след решението по допускане на делбата, два договора за продажба на наследство, сключени със съделителите С. И. и Б. И., не следва да се съобразяват при постановяване на решението, тъй като са с дати 27.06.2022г. и 27.07.2022г. и са били несъмнено известни на този съделител в хода на производството по допускане на делбата, в което се установява между кои лица е налице съсобственост.Тези договори не представляват нововъзникнали писмени доказателства, поради което и не са налице предпоставките на чл. 147 от ГПК за съобразяването им като новонастъпили обстоятелства от значение за решението по извършване на делбата.

Изложени са мотиви, че решението за допускане на делбата е основен акт в делбеното производство, тъй като въз основа на приетите в него положения се извършват по-нататъшните действия във втората фаза на производството.Делбата се извършва в рамките и обхвата на решението по допускането й, в което е установено между кои лица и за кои имоти се извършва тя и какви са частите на всеки съделител.След като решението за допускане на делбата влезе в сила то придобива силата на присъдено нещо и въпросите, разрешени с него относно страните, имотите и частите на всеки съделител не могат да бъдат пререшавани.Неупражнените права и непредявените възражения, които биха имали значение за постановяване на решението се преклудират.

По делото не са установени и предпоставките на чл. 69, ал. 3 от ЗН, предвиждащи право на наследник земеделски стопанин, живеещ в или близо до населеното място, където се намират наследствените непокрити недвижими имоти, за да допълни притежаваната от него земя до размер на средния тип частно трудово земеделско стопанство, да изкупи от останалите сънаследници, които не живеят в същото населено място или близо до него или не се занимават със земеделие, падналите им се в дял непокрити недвижими имоти.

Допускането на касационното обжалване на въззивното решение е обусловено от посочване от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК /ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по дело № 1/09 г., ОСГТК/. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване- правният въпрос трябва да е решен в противоречие със задължителната или казуалната практика на ВКС, да е решен в противоречие с практиката на Конституционния съд или на Съда на Европейския съюз, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК предвижда, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.

Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

Така предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане в случая не са налице.

В настоящия случай не се установява обжалваното решение на въззивния съд да страда от пороци, което водят до неговата нищожност. Една от предпоставките за валидност на съдебното решение е да бъде постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав. Нищожно би било съдебно решение, което е постановено от незаконен състав.Такава хипотеза ще бъде налице в случай, в който решението е постановено при нарушение на разпоредбата на чл. 235, ал. 1 ГПК – решението да е постановено от съдебен състав, който не е участвал в заседанието в което е завършено разглеждане на делото, каквато настоящата хипотеза не е.

Оплакването за недопустимост на въззивното решение се обосновава с твърдението на касатора, че потвърденото с него първоинстанционно решение, е постановено от първоинстанционен съдия, който е отменил решение, постановено от друг съдия в същия съд, по същото дело.Тези твърдения не отговарят на конкретно установените по делото факти.В първоинстанционното производство по извършване на съдебната делба, след като е даден ход по същество от първоначално определения съдия докладчик, същият е отменен, преди постановяването на съдебен акт. В последствие по делото е определен нов съдия докладчик при спазване на разпоредбата на чл. 9 ЗСВ, с оглед командироването на предходния съдия в друг съд.

Не следва да се допуска касационно обжалване по поставените в изложението въпроси, доколкото въззивното решение е изцяло съобразено с константната практика на ВКС по тях.

В съответствие с трайно установената и непротиворечива практика на ВКС въззивният съд е приел, че решението по чл. 344, ал. 1 ГПК формира сила на пресъдено нещо по въпросите за наличието на съсобственост върху определен имот, лицата, притежаващи дял в съсобствеността и размера на правата им.Забраната на чл. 299, ал. 1 ГПК за пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила решение, по същество означава преклудиране на всеки факт и основаните на него права, осъществен преди постановяване на решението, независимо дали тези права са били релевирани от ответника в съдебното производство или не / решение № 112 от 07.11.2014 г. по гр. д. № 1394/14 г. на II г. о./.

В съответствие с приетото в решение № 224 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 2378/16 г. на І г.о., е правният извод на въззивният съд, че в конкретния случай, с оглед влязлото в сила решение за допускане на съдебната делба, единственият възможен способ за ликвидиране на съсобствеността е изнасянето на недвижимите имоти на публична продан по реда на чл. 348 ГПК.Определените в ГПК способи за прекратяване на съсобствеността при извършване на съдебна делба са четири: възлагане на неподеляемо жилище по реда на отделните хипотези по чл.349 ГПК; теглене на жребий по чл.352 ГПК; разпределение по чл.353 ГПК и извършване на публична продан по чл.348 ГПК. Когато броят на допуснатите до делба имоти е равен или по-голям от броя на съделителите, действа принципът, заложен в чл.69, ал.2 ЗН, според който всеки от съделителите следва да получи реален дял в натура. Изхождайки от този принцип, в ТР №63/01.06.1965 г. е разяснено, че когато не е възможно да се образуват реални дялове за всички наследници поради това, че имотът не може удобно да се подели, същият се изнася на публична продан. Изнасянето на недвижим имот на публична продан като способ за извършване на делбата е приложим само когато имотът е реално неподеляем, не може да бъде поставен в един от дяловете. В този смисъл са решение №60/26.07.2010г. по гр.д.№534/2009 г. на І г.о. на ВКС, решение №140/24.03.2011 г. по гр.д.№373/2010 г. на І г.о. на ВКС, решение №356/25.10.2011 г. по гр.д.№1508/2010 г., І г.о. на ВКС и др., в които е прието, че имотите не се изнасят на публична продан, когато има достатъчно дялове за всеки от съделителите, макар те да са неравностойни, като неравенството в дяловете се изравнява в пари. Наличието на практика по поставените въпроси, с която въззивното решение е съобразено, изключва приложението на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение