Определение № 594 от 28.06.2022 г. на ВКС по гр. д. № 623/2022 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. А. чрез адв. Д. М. против решение № 473/23.11.2021 г. по гр. д. № 519/2021 г. на Окръжен съд – Благоевград. Ответникът А. И. П. чрез адв. П. е подала отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който е взела становище за отсъствие на предпоставки за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното: Жалбата има за предмет цитираното въззивно решение в частта, с която е потвърдено решение № 8084/05.04.2021 г. по гр. д. № 593/2020 г. на Районен съд - Петрич (РС – Петрич) в частта за отхвърляне на предявения от касатора против А. И. П. иск с правно основание чл. 59, ал. 9 СК - за изменение на постановените по гр. д. № 319/2019 г. на РС – Петрич мерки относно упражняването на родителските права по отношение малолетното дете В. А. А., родено на 18.03.2018 г. Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е установил, че упражняването на родителските права спрямо детето на страните по делото – В., е било предоставено на неговата майка А. П. съгласно одобрено със съдебното решение по гр. д. № 319/2019 г. на РС – Петрич споразумение в производството по прекратяване на брака им с развод по взаимно съгласие. Според уговорките в това споразумение е определен свободен режим на лични контакти на детето с бащата като родител, който не упражнява родителските права – по съгласие с майката или по искане на детето, както и два пъти месечно от 9.00 ч. в събота до 19.00 ч. в неделя и 1 месец през лятото по време, което да не съвпада с годишния платен отпуск на майката; предоставена е на майката преценката до навършване на 2 – годишна възраст на детето дали да присъства на срещите с бащата или не, както и дали срещите да бъдат с преспиване в дома на бащата, а след посочената календарна възраст въпросната преценка е дадена на бащата. Постигнато е съгласие срещите (контактите) да се уговарят между родителите поне един ден предварително, а дължимата от бащата месечна издръжка на детето да е в размер на 280 лв., платима поравно в две банкови сметки с титуляр съответно майката и детето. В обжалваното решение е прието, че не е налице изменение в обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9 СК, които да налагат определяне на друг режим на мерките относно упражняване на родителските права спрямо малолетното дете и възлагането им върху бащата. Този извод е направен въз основа на анализ на цялата доказателствена съвкупност по делото – при изслушани родители, свидетели и вещи лица (съдебно – психологична експертиза), както и социални работници, изготвили приложените социални доклади. Развити са доводи, че детето е добре обгрижвано и от двамата родители, които разполагат с нужния родителски капацитет; че липсват доказателства физиологичния му проблем (детето рядко уринира) да е в резултат както на физически проблем, така и на стрес във времето, в което прекарва ежедневието си; че върху състоянието на детето са се отразили създалите се твърде конфликтни отношения между страните. Отчетен е и факта, че личностните характеристики на майката, изразяващи се в засилена тревожност и загриженост за детето определят в голяма степен нейното поведение да търси съдействие от отдел „Закрила на детето“ и сезирането на тази институция не е израз на усилията й да пречи на контактите с бащата. Изтъкнато е, че това в никакъв случай не я прави по – неподходящ родител сравнение с бащата. Според инстанцията по същество промяната в режима на упражняване на родителските права не би била в защита на най – добрия интерес на детето, с оглед неговата възраст (3 години и 7 месеца), пол, физически, емоционални и психически особености, индивидуални потребности, както и предвид установената негова емоционална привързаност към майката и близостта помежду им. При съобразяване на горните обстоятелства е направено съждение, че в интерес на детето е да продължи да се отглежда от майката, която ще му осигури условия за физическо, интелектуално, нравствено и социално развитие. С оглед на установения като съществуващ в генезиса на отношения между страните остър конфликт по повод упражняването на родителските права върху детето им и за неговото преодоляване съдът е постановил и двамата родители да ползват социална услуга по чл. 138а СК. Така с усилията, подкрепата и съдействието на социалните работници се създават предпоставки за нормализиране на отношенията и контактите между родители и дете, а и между самите родители, и се избягва конфликт помежду им. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът обосновава приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния правен въпрос, а именно: „Съдът следва ли да вземе предвид всички доказателства по делото за да се произнесе относно упражняването на родителските права и мерките на личните отношения при преценка на фактите по делото, трябва ли да се вземат предвид всички обстоятелства от значение за определяне на най – добрия интерес на детето, следва ли да се обсъдят и да се вземат под внимание желанията и чувствата на детето, включително да направи съвкупна преценка на всички правно релевантни обстоятелства в конкретния случай с оглед интереса на детето“? По въпроса се твърди противоречие на въззивното решение в обжалваната част със задължителната практика на ВКС и ВС, изразена в ППВС № 1/12.11.1974 г. и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС – т. 1. Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с довода, че въззивното решение в атакуваната част е очевидно неправилно. Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Според постановките по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по обжалваното решение. Поставеният от касатора въпрос е принципно релевантен при всеки спор относно режима на упражняване на родителските права върху детето, вкл. и при този за изменение на вече поставените мерки по възлагане отглеждането на детето. Макар да реализира обща предпоставка за селектиране на касационната жалба питането не осъществява допълнителната предпоставка на заявеното основание – чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява отклонение на дадените от въззивния съд разрешения с тези на задължителната практика (ППВС № 1/1974 г.), която се сочи и прилага. Според тази практика, която е актуална и при действието на СК от 2009 г., и продължава да се съобразява от съдилищата, за да се изменят постановените по - рано мерки и да се определят нови е необходимо промяната на обстоятелствата да е съществена. От значение са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид при постановяване на решението, с което първоначално е определено кой да упражнява родителските права и мерките на лични отношения с другия родител, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. Тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма (родителските, възпитателските или моралните качества, социалната среда, в която живеят децата, жилищните или битовите условия и др.), но те следва да се отразяват на положението на децата и на ефикасността на мерките. Към промените, засягащи положението на детето, спадат: влошаване условията при родителя, на когото е предоставено детето, или пък подобряване условията на живот при другия родител; изпадане в невъзможност на родителя, при когото е детето, да упражнява родителските права поради заболяване, осъждане на лишаване от свобода за дълъг срок, напускане пределите на страната без разрешение и други такива; загубване на родителския авторитет или фактическа невъзможност родителят да се справи с лоши прояви на детето, а другият родител е в състояние да повлияе положително; повторно встъпване в нов брак на единия от двамата родители с трето лице. Към промените, засягащи мерките и тяхната ефективност, спадат: невъзможност да се изпълни решението поради поведение на самото дете; нерационален режим, като в течение на изпълнението му мерките са се оказали неблагоприятни за детето; болест на детето и невъзможност за прилагане на мерките и други подобни случаи. Съществува и особена група от изменени обстоятелства, които са свързани с нововъзникналите права и задължения на родителите по повод задължителното спазване на мерките като: отчуждаване на детето по вина на отглеждащия родител спрямо другия родител или обратно; пречки на родителя, който отглежда детето, за осъществяване на личните отношения с другия родител; невръщане на детето след осъществяване на личните отношения от родителя, на когото не са предоставени за упражнение родителските права, или пък нарушаване по различни начини режима на детето, ако е във възпитателно заведение, отвличане на детето и т. н.; неизпълнение на мерките и неосигуряване на лични грижи по отношение на детето. Съзнателното задържане на детето не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител. Обжалваното решение е постановено изцяло в съгласие с тази задължителна за съобразяване съдебна практика. Съдът е анализирал всички доказателства по делото, които са източник на данни за родителските, възпитателските и моралните качества на страните, на социалната среда и битовите условия при всеки от тях, и е преценил интереса на детето с оглед на неговата възраст, пол, физически и психически особености и индивидуални потребности, емоционална привързаност към единия родител (майката) и близостта помежду им като е приел, че отсъства такава съществена промяна в обстоятелствата, с оглед на които е бил определен първоначалният режим относно родителските права. Преценката на съда настъпило ли е изменение в обстоятелствата, взети предвид при определяне на първоначалния режим относно родителските права с оглед нуждата да бъде съобразен в най-пълна степен интересът на детето, е конкретна във всеки отделен случай и е свързана с преценката на всички относими обстоятелства, доказани по конкретното дело. Следва да се изтъкне, че предвид естеството на производството (по мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата – вж. указанията т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС) в задължение на съда е служебно да следи за защита интереса на ненавършилите пълнолетие деца. Така щом установи наличие на нови обстоятелства съдът служебно – т.е. дори без позоваване на страните следва да ги прецени, а при необходимост да изиска и доказателства, както и съдействие от социалните служби и да се произнесе съобразно тях. В случая това служебно начало е проявено с инициативата на второинстанционния съд страните да ползват социална услуга по чл. 138а СК. Ето защо по поставения въпрос липсват предпоставки за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Неоснователно е и искането за допускане на касационен контрол, поради поддържаната очевидна неправилност на въззивното решение в обжалваната част – чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. В случая наличието на това основание се мотивира от касатора с доводи за необоснованост на решението, с допуснати от съда процесуални нарушения изразяващи се в необсъждане на всички събрани доказателства относно релевантните по делото факти и с нарушение на материалния закон. Тези оплаквания представляват касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК и не обосновават очевидна неправилност на решението като предпоставка за допускане на касационно обжалване по разглеждания самостоятелен фактически състав. Същевременно въззивното решение не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. В обобщение, касаторът не е обосновал приложно поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, поради което достъп до касация не може да се осъществи. При този изход на делото жалбоподателят дължи на ответника по жалба своевременно претендираните от последния разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за защитата му пред настоящата съдебна инстанция. Те възлизат на 800 лв., съобразно удостовереното в приложения договор за правна защита и съдействие, като вписването в него за направеното плащане в брой е достатъчно и има характера на разписка – вж. постановките по т. 1 от ТР № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. По изложените съображения, Върховният касационен съд, III г. о.