Определение № 1454 от 18.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 72/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 20.06.2012г. по гр.д.№127/2012г. на ОС Кърджали, с което са уважени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Жалбоподателят – ПГ В. ”Ал.С.”- Л., чрез процесуалния си представител поддържа, че обжалваното решение е недопустимо и че с него съдът се е произнесъл по правен въпрос от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. С определение от 08.05.2013г. производството по делото е спряно на основание чл.292 ГПК до приемане на ТД№4/2013г. на ОСГК на ВКС. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: С оглед приемане на решение по ТД№4/2013г. на ОСГК на ВКС настоящия състав намира, че производството по делото следва да се възобнови. Касационно обжалване на решението на въззивния съд следва да се допусне. С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е признал за незаконно и е отменил уволненията на М. С. и Г. Ф. и ги е възстановил на длъжността счетоводител в ответното училище и са уважени и предявените искове за заплащане на обезщетение за оставане на ищците без работа поради незаконното уволнение. Въззивният съд е счел, че съвместно разглеждане исковете на двете служителки, не води до недопустимост на обжалваното първоинстанционно съдебно решение Съдът е приел, че към момента на постановяване на уволнението на двете счетоводителки, е липсвало съгласие от страна на ръководството на синдикалната секция на КТ ”Подкрепа” училището, тъй като работодателят е получил становище от ръководството на синдикалната организация, с което е уведомен, че същото не дава съгласие за съкращаване на служителките, поради което е отменил уволненията. Прието е, че служителките се ползуват от предварителната закрила по чл.333, ал4 КТ, след като в чл.10 т.5 КТД е предвидено, че работодателят прекратява трудовите правоотношения по чл.328, ал.1, т.2 КТ с работници и служители – членове на синдикатите – страна по договора, след предварително становище на съответната синдикална организация в учебното звено и в разглеждания случай, при тълкуване на съдържанието на посочената клауза в колективния трудов договор следва, че действителната воля на страните по него, изразена в чл.10 т.5 е за предварително съгласие на синдикалната организация при уволнение по чл.328, ал.1, т.2 КТ на работници и служители, членове на синдикатите, страна по договора. В изложение по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител подвържа, че с решението е недопустимо, тъй като е постановено по нередовна искова молба и по недопустимо съединени искове. Поддържа, че в решението е даден отговор на въпрос от значение за спора, а именно “ какви са правните последици, ако в клаузата на колективния трудов договор е предвидено работодателят да съгласува уволнението или да вземе становище, а не предварително съгласие на съответния синдикален орган в предприятието”, по отношение на който въпрос са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 КТ за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав намира, че по поставения от жалбоподателя въпрос е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване с оглед приетото решение по ТД№4/2013г. ОСГК на ВКС. Предвид изложеното, съдът