Определение № 488 от 08.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 4916/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Г. срещу въззивно решение № 232 от 17.04.2013 г. по възз. гр.д. № 174 /2013 г. на Плевенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 1812 от 05.12.2012 г. по гр.д. № 3723 /2012 г. по описа на Плевенския районен съд, с което са отхвърлени исковете на Д. А. Г. срещу Г. В. В. с правно основание чл.124,ал.1 ГПК за приемане за установено по отношение на ответника, че ищцата е собственик на обект, състоящ се от четири мазета, за отмяна на нотариалния акт за придобиването им чрез покупко-продажба на основание чл.537,ал.2 ГПК и с правно основание чл.45 З. за заплащане на обезщетение за непозволено увреждане. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна Г. В. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата за допустима, тъй като установителният иск за собственост е с цена над 5 000 лева, а искът за обезщетение е обусловен от изхода от спора по главния иск. Искът се основава на твърдения, че ищецът придобила процесния обект по силата на покупко-продажба в нотариална форма през 1997 г., а ответнкиът оспорва правата и с твърдение, че е придобил имота по силата на покупко-продажба от 2010 г. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, за правилни изводите на първоинстанционния съд, към които е препратил; По доводите за неправилност във въззивната жалба въззивният съд е изложил и следните свои мотиви: мазетата не са самостоятелни помещения, а придадени – чл.37 ЗС, следователно не могат да бъдат предмет на валидни прехвърлителни сделки; сделката, с която ищцата е придобили и тази на праводателя и са нищожни поради липса на предмет (съгласно чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД); мазетата могат да бъдат предмет на сделки между етажни собственици, но в случая не се твърди и не се доказва ищцата да притежава самостоятелен обект на право на собственост в сградата, неоснователно е твърдението и за променен статут от мазе в ателие или жилище, доколкото не е установено да има завършена административна процедура за това; мазите не могат да бъдат придобити не само чрез правни сделки, но и чрез другите способи, включително и чрез давностно владение, поради което е без значение неоснователният довод на ищцата за процесуално нарушение на първоинстанционния съд, който е приел, че ищцата може да предяви претенцията си за придобиване на мазетата по давност чрез иск, а не чрез възражение. Жалбоподателят извежда процесуалноправния въпрос: дали позоваване на придобивна давност от ищеца може да стане и чрез възражение и дължи ли се за това държавна такса, дали съдът следва да даде указания и да остави без движение исковата молба за внасяне на държавна такса. Жалбоподателят твърди, че по този въпрос са налице предпоставките на чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК, не сочи практика, в която въпросът да е разрешен по различен начин.. Този въпрос не е обуславящ, доколкото въззивният съд е изложил мотиви за неоснователност и на придобивно основание давностно владение – доколкото покупко-продажбата на четирите мазета представлява нищожна сделка поради липса на предмет (съгласно чл.26,ал.2,предл.1 ЗЗД), то те не могат да бъдат придобити и чрез другите способи, включително и чрез давностно владение. Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос, който уточнен съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС е: дали придадените към етажи и части от етажи помещения в зимника (съгласно чл.37 ЗС) могат да бъдат обект на разпоредителни сделки. Жалбоподателят твърди, че разрешението в обжалваното решение противоречи на решение на Варненския окръжен съд и решение на Старозагорски окръжен съд – основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК, но не представя решенията, поради което и настоящият състав съгласно приетото в мотивите към т.3 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС и приема, че не е осъществено основанието по основание по чл.280,ал.1,т.2 ГПК. Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: Дали мази, които са обозначени в кадастрални схеми като самостоятелни обекти, имат характер на жилища, ако отговарят на техническите изисквания и дали могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки. Обектът е отразен в представена по делото кадастрална схема, в която е отбелязано, че отбелязването е въз основа на посочения нотариален акт за придобиването му. Въз основа на всички документи по делото и проверка в общината е изготвено заключение на СТЕ, което е обсъдено от съда заедно с отразеното в нотариалния акт за придобиването на мазите от ищцата, на което отразеното в кадастралната схема е производно. Въпросът не е обуславящ – защото въззивният съд (чрез препращане към мотивите на първоинстанционния) е приел, че при наведеното основание е от значение статутът на обекта към момента на първото прехвърляне, но и че при съвкупна преценка на събраните доказателства, че по делото не са събрани доказателства за променен статут от мазе в ателие или жилище, доколкото не е установено да има завършена административна процедура за това. (Изводът се основава на отразеното в две удостоверения от [община] и на заключение на СТЕ, че в общината не са намерени строителни книжа за преустройство на избени помещения в жилища). Жалбоподателят извежда материалноправния въпрос: придобиването на имот, отговарящ на характеристиката на жилище от несобственик води ли до нищожност на сделката поради приетото в закона, че продажбата на чужда движима вещ не е нищожна.. При установена нищожност на сделката за покупко-продажба на мазите от ищцата поради липса на предмет въпросът дали продажбата на чужда вещ е нищожна не е обусловил, нито е следвал да обуслови изводите на въззивния съд. Също и въпросът за продажбата на движима вещ.. Поради изложеното настоящият състав приема, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника за присъждане на направените разноски за процесуално представителство в това производство е основателно и следва да бъде уважено за сумата 615 (шестстотин и петнадесет) лева, чието уговаряне и заплащане е доказано с представения договор за процесуално представителство. Воден от изложеното съдът