Определение № 985 от 27.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2245/2024 г.

взе предвид следното. Производството е по чл. 280 и сл. ГПК, образувано по касационна жалба на ищеца „Чистота“ ЕООД срещу въззивно решение на Бургаски апелативен съд. Ответникът „Бигс“ ООД оспорва жалбата. По допускането на касационното обжалване по реда на чл. 288 ГПК съдът прие следното. Произнасяйки се по жалба на ответника, въззивният съд е отменил първоинстанционното решение в обжалваната част и е отхвърлил изцяло предявения иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за връщане на част от платената цена по договори за продажба на основание частичното им разваляне поради неизпълнение от страна на ответника. За да постанови решението си, съдът е приел, че договорите не са развалени поради отсъствието на твърдяното от ищеца неизпълнение, изразяващо се в непредаване на част от фактурираните стоки. Извода си е мотивирал със съображенията, че с разпоредбата на чл. 327 от Търговския закон е закрепен принципа на едновременност в размяната на престациите по търговската продажба, приложим при липса на друга уговорка между страните. Изключение от този принцип е предвидено в чл. 334, изр. 1-во от Търговския закон, според който е възможна уговорка за предварително плащане на цената, но за да се приеме за съществуваща такава уговорка, тя следва да бъде направена в писмена форма. Констатирал е, че в процесните фактури не се съдържа отразяване, че извършеното плащане на цената на закупените стоки е авансово. Обсъждайки събраните доказателства, е приел, че не се разкрива съгласие на страните за по-късна доставка на стоките, а същевременно двете фактури са осчетоводени при ищеца и са включени в дневника за покупките с право на пълен данъчен кредит, което, съобразно установената съдебна практика, съставлява доказателство не само за сключването на договора, но и на факта на приемането на стоките с оглед разпоредбата на чл. 25, ал. 2 от ЗДДС, според която данъчното събитие възниква от датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена, поради което упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит от купувача при продажба на родово определени вещи има правно значение на признание за получаването на стоката, тъй като правото на собственост при тях се прехвърля с отделянето им от рода (респективно с предаването им). Допускане на касационното обжалване се иска на основание чл. 280, ал. 2 и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. По чл. 280, ал. 2 ГПК се поддържа, че са налице вероятна нищожност, вероятна недопустимост и очевидна неправилност на въззивното решение, тъй като в нарушение на процесуалните правила въззивният съд не е разгледал заявените защитни възражения, други такива неправилно е отхвърлил, и е постановил решението си при изцяло едностранчиво, необективно и неправилно тълкуване и оценяване на събраните доказателства, както и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, в частност на разпоредбите на Търговския закон и ГПК. Така изложената аргументация за допуснати процесуални нарушения, за необоснованост и за неправилно приложение на материалния закон е изцяло относима само към правилността на въззивното решение, поради което не може да обоснове допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 1 и пр. 2 ГПК. Същата не обосновава и очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Съгласно установената в тази насока последователна съдебна практика очевидна неправилност е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай конкретни доводи за обосноваване на наличието на тази квалифицирана форма на неправилност не са изложени. Липсата на такива е достатъчна да обоснове отказ да се допусне касационно обжалване на това основание, доколкото, макар и очевидната неправилност да изключва предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационната инстанция, за разлика от случаите на нищожност и недопустимост на въззивното решение, по общо правило не следи служебно за правилността му, като не разполага с правомощието да отмени същото на основание, неизтъкнато от жалбоподателя (арг. чл. 290, ал. 2 ГПК). С оглед последното в тежест на жалбоподателя е да посочи и обоснове кое от въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност (касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК) отговаря и на квалифициращите признаци за „очевидна“ неправилност, посочени по-горе, което в конкретния случай не е сторено. По чл. 280, ал. 1 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по въпросите: 1) може ли да се приеме, че е налице търговска продажба с предварително плащане, ако това се следва от трайните търговски отношения между страните и характера на престациите; 2) следва ли да се приеме, че вземането възникнало при търговска продажба с предварително плащане, произтича от устен договор, ако това е била действителната уговорка между страните и съществуването на устния договор не се оспорва от никоя от тях в хода на производството; 3) длъжен ли е съдът да съобрази всички факти, обстоятелства, доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да извърши цялостна преценка на доказателствения материал, както и да съобрази събраните и направени пред първа инстанция възражения и доказателства, като изложи мотиви, в които да обсъди същите по указанията в т. 19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС начин; 4) допустимо ли е съдът да направи собствено разширително или стеснително тълкуване на договореното между страните, без да зачете действителната им воля; 5) допустимо ли е съдът да квалифицира направените от вещото лице констатации и изводи като свидетелско показание. Поддържа се, че третия и четвъртия въпрос въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС - чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а по останалите три въпроса липсва съдебна практика, но същите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото - чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Третият и четвъртият въпрос не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 г. да са обусловили правните изводи на въззивния съд от значение за изхода на делото. Третият въпрос с дадената формулировка е относим към всяко спорно производство, поради което значимостта му за конкретното дело следва да бъде обоснована с точно посочване на несъобразените според жалбоподателя доводи, възражения, доказателства и факти. В случая това не е сторено, изложените оплаквания се свеждат до оспорване на изводите на въззивния съд, проверката на чиято правилност обаче е извън предмета на настоящата фаза на касационното производство. Четвъртият въпрос е относим към проблема за тълкуване на договорите и критериите за това съгласно чл. 20 ЗЗД, но не и към мотивите на въззивния съд, в които тълкуване на договор не е налице, а от установените по делото конкретни факти са направени и фактическите изводи за доказаност или недоказаност на правнорелевантните факти (наличие на уговорка за авансово плащане с по-късна доставка и предаване на продадените стоки). По останалите три въпроса, без да е необходимо да се обсъжда наличието на общата предпоставка, не се обосновава специалната предпоставка по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Според разясненията по т. 4 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК основанието „значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото“ изисква наличието на едно от следните условия: 1) създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, която следва да бъде изменена; 2) съдебна практика, създадена при остарели правна уредба или обществени условия, която следва да бъде осъвременена поради настъпили изменения в уредбата или обществените условия; 3) непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, поради което съдебната практика следва да бъде създадена или осъвременена. В разглеждания случай не се обосновава нито една от посочените форми на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не се твърди по поставения въпрос да е налице неправилна (създадена поради неточно тълкуване) съдебна практика, която следва да бъде изоставена. Не се поддържа също да са настъпили изменения в правната уредба или обществените условия, които да налагат осъвременяване на съществуваща практика. Поддържа се липса на практика (което се свързва с третата форма на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да се обосновава наличие и на останалите елементи на тази форма – да е налице непълнота, неяснота или противоречивост на правната уредба, която именно да налага създаването на съдебна практика. Аргументи в тази насока не са изложени, което е достатъчно основание да не се допусне касационно обжалване. По изложените съображения касационно обжалване не следва да се допуска. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно направеното искане и представените списък по чл. 80 ГПК и договор за правна помощ жалбоподателят следва да заплати на ответника направените за касационното производство разноски в размер на 3000 лв. С тези мотиви съдът