Определение № 376 от 12.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 693/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ОУ“Х. Ботев“ [населено място], общ. Суворово, обл. Варна против решение №260409/20.08.2020 г., постановено по гр.д.№ 1222/2020 г. от V-ти състав на Окръжен съд – Варна. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са основателни и е потвърдил постановеното в този смисъл решение на първоинстанционния съд. Съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 3 КТ, в случаите, сред които по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ, работодателят може да уволни работник или служител, който е член на синдикално ръководство в предприятието, на териториален, отраслов или национален ръководен изборен синдикален орган, през времето, докато заема съответната синдикална длъжност и до 6 месеца след освобождаването му, само с предварителното съгласие на синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация. Съдът е приел, че ищцата е избрана на 03.01.2016г. за секретар на учредената Национална синдикална организация „Образование и наука“ към Синдикат Спартак-ръководен изборен синдикален орган, изграден на отраслов и национален принцип. Посочено е, че в ОУ „Хр.Ботев“-с. Николаевка не е била учредена първична синдикална организация, но доколкото ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат-над първичните организационно-структурни звена, то той ръководи и координира действията на първичните организационно-структурни звена, дори и да не е сред тях работодателят на уволнявания изборен член. Именно с дейността на този висшестоящ ръководен и контролиращ орган се обосновава евентуалния конфликта на интереси, щом ръководният изборен орган на синдиката, изграден на териториален, отраслов или национален принцип, няма организационно структурно звено в предприятието на работника, но не може да се отрече връзката със спецификата на полагания там труд. В случая съдът е приел за наличие на връзката между ръководния изборен синдикален орган НСО „Образование и наука“, към Синдикат „Спартак“, изграден на национален и отраслов принцип й дейността, която се извършва от директора на едно основно училище. Съдът е приел, че към момента на връчване на заповедта за уволнение, съответно връчване на предизвестие, ищцата е притежавала посоченото в чл. 333, ал. 3 от КТ, вр. § 1, т. 6 от ДР на КТ качество, което в случая е удостоверено с представения учредителен акт, взетите от УС решения и удостоверение от Председателя на Синдикат „Спартак“ от 05.11.2018г., съдържащи решение за избора на ищцата за секретар на НСО „Образование и наука“ към Синдикат „Спартак“. Съдът е посочил, че това удостоверяване е достатъчно за да се приеме, че синдикалната организация съществува и за работодателя се е породило задължението да иска съгласие за прекратяването на трудовото правоотношение с члена на ръководството-в случая секретаря на НСО, без да може да възразява, а и съдът не може да постановява ,че организацията е нелегитимна. Съдът е приел, че СРСНПБ е сдружение на работодатели не е синдикална организация. Разликата е очевидна, изхождайки от различната уредба на двете сдружения в чл. 4 и чл. 5 от КТ и чл. 49, ал. 1 и ал. 2 от КРБ. Освен това, в същия чл. 3 от Устава на СРСНПБ е уговорено, че членове могат да бъдат посочените лица, ако не са членове на синдикална организация. Съдът е приел, че с придобиване качеството на член на Синдикат „Спартак“, ищцата вече не отговаряла на изискванията за членство в Съюза на работодателите, независимо колко дълго й е удържан от заплатата членски внос. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при противоречие с практиката на ВКС – касационно основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – касационно основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като без да обосновава искането си, страната се е позовала и на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност. По първия правен въпрос, касаещ защитата на ищцата по чл.333 КТ при положение, че същата сключва и прекратява трудови договори и договаря при колективно договаряне, а като член на ръководството на сидникална организация следва да защитава работници и служители, съдът не е формирал правни изводи и не се е произнасял, като само на това основание следва да се приеме, че въпросът е неотносим към производството. Следва да се отбележи, че законът не ограничава в това отношение защитата по чл.333 КТ, независимо от длъжността на лицето, ползуващо се от тази защита. Липсата на структурно звено на синдикалната организация в училището, в което е работила ищцата е без значение в конкретния случай, доколкото синдикален орган НСО „Образование и наука“, към Синдикат „Спартак“ е изграден на национален и отраслов принцип. Трайна е практиката на ВКС в насока, че с право на закрила по чл.333, ал.3 КТ при уволнение се ползват два вида синдикални дейци: членовете на синдикалното ръководство в предприятието – председателят и секретарят на първичното организационно-структурно звено на съответния синдикат в предприятието на работодателя и членовете на ръководен изборен синдикален орган, който може да е изграден на териториален, отраслов или национален принцип. Ръководният изборен синдикален орган стои по-високо в структурата на съответния синдикат – над първичните организационно-структурни звена. Такъв орган ръководи или координира действията на първичните организационно-структурни звена при различни работодатели, сред които може да не е работодателят на уволнявания изборен член. Във всички случаи обаче когато работник или служител е член на ръководен изборен орган на синдикат, изграден на териториален, отраслов или национален принцип, който няма организационно – структурно звено в предприятието на работодателя, нито има връзка със специфика на полагания там труд, то той не се ползва от закрилата по чл.333, ал.3 КТ. В този смисъл е решение №667 от 15.11.2010 г. по гр. дело №63/2010 г. на ВКС, IV г.о. Съдът е приел, че предприятието на работодателя има връзка със специфика на полагания там труд и синдикалната дейност на ищцата, поради което тя се ползува със закрилата по чл.333 КТ, като в тази насока не е допуснал противоречие с цитираната от касатора съдебна практика. По отношение на третия поставен въпрос, съдът е приел, че членството на ищцата в СРСНП е прекратено, доколкото същата е член на синдикално ръководство, като не е приел обратното, че се ползува със защитата по чл.333 КТ, като същевременно е и член на СРСНП, поради което не се е произнесъл в насоката, в която е поставен правния въпрос. Предвид изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване, като с оглед изхода на спора, в полза на пълномощника на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 1200 лева, на основание чл.38 ЗА вр. чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС