Определение № 65 от 08.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5847/2015 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. С решение № 1198 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 2244/2014 г. Пловдивски окръжен съд е потвърдил решение от 19.02.2014 г. по гр. д. 2297/2011 г. на Асеновградски районен съд в частта, с която на основание чл. 353 ГПК в дял на К. А. К. е поставен самостоятелен обект с идент. 00702.531.129.3.1, с предназначение на друг вид самостоятелен обект с площ от 22 кв. м.; на Н. А. Г. е поставен в дял самостоятелен обект – гараж, с идент. 00702.531.129.3.5, както и в частта, с която е отхвърлена претенцията на Г. А. П. предявена срещу другите две съделителки за заплащане на увеличената стойност на допуснатия до делба и поставен в негов дял апартамент с идентиф. 00702.531.129.3.6, всички имоти с админ. адрес [населено място], [улица]. В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е постъпила касационна жалба от Г. А. П. с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се и допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необоснованост на извода, че допълнителната въззивна жалба е подадена извън срока за отстраняване на нередовностите на първоначалната, поради което въззивният съд не е обсъдил наведените в нея основания за обжалване на първоинстанционното решение. За незаконосъобразно намира и решение в частта по предявената от него претенция за стойността на извършените в допуснатия до делба имот подобрения. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се иска допускане касационна проверка по разрешения процесуален въпрос: допустимо ли е в срока за отстраняване на нередовността на въззивната жалба тя да се допълва с основания за неправилност на обжалваното решение. Допускането се иска на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК, поради разрешаването му в противоречие със задължителната практика: ТР № 1 от 09.12.2013 г. по т. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и решение № 216 от 19.01.2015 г. по гр. д. № 2008/ 2014 г. на ВКС, І г. о. и решение № 246 от 23.-10.2013 г. по гр. д. № 3418/2013 г. на ВКС, І г. о. Иска се допускане на касационна проверка на въззивното решение и по разрешения материалноправен въпрос: как следва да се уредят отношенията между съсобственика, извършил подобрения в съсобствения имот – по правилата на водене на чужда работа без пълномощия ако подобренията са извършени без тяхно съгласие или по правилата на чл. 30, ал. 3 ЗС ако са извършени със съгласието и без противопоставянето им. Сочи се основанието по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК с твърдението, че като е приел че претенцията намира правно основание само в чл. 12, ал. 2 ЗН съдът е разрешил въпроса в противоречие с възприетото в решение № 427 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1530/2010 г. на ВКС и решение № 339 от 10.10.2011 г. по гр. д. № 1072/2010 г. на ВКС, І г. о. Ответниците по касация К. К. и Н. Г. по касация оспорват наличието на основания за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество. Считат че предмет на касационната жалба е само решението в частта по сметките. Намират съдебния акт в тази част за законосъобразен и съобразен с обстоятелството, че претенцията е заявена след като и двамата наследодатели А. П. и М. П. са починали, поради което правилно съдът е квалифицирал претенцията като такава по чл. 12, ал. 2 ЗН. Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното: От фактическа страна по делото е установено, че страните са наследници от първа низходяща степен на наследодателите М. П., починала на 09.12.1995 г. и А. Г. П., починал м. октомври 2010 г. Приживе родителите им са придобили в режим на СИО правото на собственост върху УПИ ХІ-4148 в кв. 346 по плана на [населено място]. След като са учредили право на строеж и запазили за себе си това право за първия етаж от сградата, след построяването й са придобили правото на собственост върху апартамент на първия етаж, гараж и стая до него. С влязло в сила решение от 12.11.2012 г. по гр. д. № 2297/2011 г. Асеновградски районен съд е уважил иска на ищците за възстановяване на запазените им части от наследството и е допуснал да се извърши делба на 1/3 ид. ч. от дворното място; на апартамент в първия етаж на площ от 169 кв. м.; на гараж с площ от 19 кв. м. и на самостоятелен обект (стая) с площ от 22 кв. м. в построената в имота сграда при права за К. К. и за Н. Г. по 19/72 ид. ч. и за Г. П. 34/72 ид. ч. Във втората фаза на делбата касаторът е заявил претенция за заплащане стойността на направените от него подобрения за периода от 1996 г. до 2013 г., с които се е увеличила стойността апартамента, гаража и стаята. Подобренията са описани в 33 пункта с посочване на годината на извършването, вида и стойността им. Претендираната обща стойност е определена на сумата 20043.00 лв., като е конкретизирал, че от всяка от една от ищците претендира по 5289.230 лв. По тази претенция първоинстанционния съд е приел за установено, че сградата, в която се намират допуснатите до делба жилище, гараж и стая, е построена в периода 1996-1998 г. Обектите са предадени на собственика в незавършен вид – без подови настилки, без остъкляване на прозорците. Подобренията по т. 1 - 31, стойността на които се претендира, са извършени от Г. П. в периода от 1996 г. до 2010 г., приживе на наследодателят А. П. и представляват довършителни работи за привеждане на жилището, гаража и стаята в състояние годно за ползването им по предназначение. В този смисъл са събраните гласни доказателства. От този факт съдът е направил извод, че не се касае до подобрения в съсобствен имот, тъй като съсобствеността между страните по делото върху имота е възникнала след смъртта на наследодателя А. П., настъпила на 04.10.2010 г., а до увеличаване стойността на наследството, поради което претенцията за тях намира правно основание в чл. 12, ал. 2 ЗН. Съдът е отхвърли тази претенция като неоснователна по съображения, че за така извършените работи, с които се е увеличила стойността на трите обекта, касаторът е бил възмезден тъй като след завършване на жилището е живял със семейството си в него заедно с баща му, което ползване е било безвъзмездно. Възмезден е бил и с направеното в него полза от наследодатела универсално завещание. Въпреки възстановяване на запазените части на другите две наследници, получената част от наследството, съответстваща на разполагаемата на наследодателя част, е на стойност, която надхвърля стойността на подобренията, с които е увеличена тази на имотите. Съдът е уважил само претенцията за подобренията по т. 32- поставяне на теракот в коридора на апартамента като е осъдил съделителките да му заплатят по 113.47 лв., стойности съответстващи на правата им в съсобствеността. Въззивният съд е потвърдил решението в тази част като е направил свои правни изводи и препратил към мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 272 ГПК. Процесуалният въпрос е за това дължи ли въззивният съд произнасяне по наведените с допълнителната въззивна жалба доводи за неправилно прилагане на закона, ако тя е подадена в срока за отстраняване нередовностите на първоначалната въззивна жалба, не е разрешаван от съда. Няма произнасяне нито в доклада на въззивната жалба, направен в проведеното на 12.01.2015 г. съдебно заседание, нито в решението по това дали допълнителната въззивна жалба е допустима или съставлява уточнение на първоначалната, което е направено в срок. Поради това този въпрос не представлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка по него. Поставеният материалноправен въпрос обуславя основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка, тъй като е разрешен в противоречие със задължителна практика израз на която е ТР № 85 от 02.12.1968 г. на ОСГК на ВС. По делото е установено, че наследодателката М. П., майка на страните, е починала на 09.12.1995 г. Строителството на сградата е започнало през 1996 г. и завършено през 1998 г., поради което след построяването на сградата обектите в нея, за които наследодателката и съпругът и Г. П. са си запазили право на строеж, са станали съсобствени между страните по делото и баща им Г. П. на основание реализиране на наследеното от тях право на строеж, а за преживелия съпруг и на основание реализране на притежаваното от него право на строеж придобито на основание прекратяване на СИО и по наследяване. Въззивният съд е приел, че подобренията в имотите са направени приживе на наследодателя, поради което с тях е увеличена стойността на наследството. От това е намерил, че предявеният иск за подобренията в имота намира правно основание само в чл. 12, ал. 2 ЗН. Поставеният въпрос за това как следва да се уредят отношенията между съсобствениците за направените от единия подобрения в общия имот е обусловил решаващия извод на съда относно претенцията по сметките, заявена в срока по чл. 346 ГПК, поради което съставлява общо основание по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка по него. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.