Определение № 115 от 04.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 2237/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 2728 от 09.03.2015 г. подадена от К. Б. Г., чрез адв. И. И. срещу определение № 30 от 17.02.2015 г. на Върховния касационен съд, II г.о. постановено по гр.д. № 7245/2014 г. по описа на съда, с което е оставена без разглеждане касационна жалба против въззивно решение № 4139 от 09.06.2014 г. по гр. д. № 4101/2014 г. на Софийски градски съд. В частната жалба се правят оплаквания, че обжалваното определение е неправилно, поради което следва да бъде отменено. Ответникът по жалбата Д. Б. И., в срока за отговор не взема становище по жалбата. При извършената проверка, настоящият съдебен състав на Върховния касационен съд, II г.о., установи следното: Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. С определението си, предмет на настоящата частна жалба, ВКС, състав на второ гражданско отделение, е приел, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Изложени са доводи, че с оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решения по въззивни дела, с цена на иска до 5000 лева, като в настоящия случай е предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС. Съдът е посочил, че от представената данъчна оценка на имота е видно, че цената на иска по чл.108 ЗС, определена по реда на чл.69, ал.1, т.2 ГПК, е 3 216,40 лв., което е под предвидения в закона праг за допустимост на жалбата. При преценката за допустимост на касационното обжалване, съобразно установения в чл.280 ГПК, съдът е стигнал до извода,че въззивното решение не подлежи на касационен контрол. В частната жалба се правят оплаквания за погрешна преценка на съда относно цената на предявения иск по чл. 108 ЗС, тъй като в исковата молба е посочено, че цената на иска е в размер на данъчната оценка, но липсва посочване на цифрово изражение, поради което е нередовна и самата искова молба. Настоящият състав на ВКС, II г.о., приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 2 ГПК, по исковете за собственост и други вещни права върху имот, цената на иска се определя съгласно данъчната оценка, а когато няма такава - пазарната цена на вещното право. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебното от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото, арг. чл. 70, ал. 1 ГПК. В конкретния случай, по делото,в изпълнение на дадените от съда указания с разпореждането му от 11.10.2011г. на ищцата К. Б.,настоящ жалбоподател, е представена данъчна оценка на процесния имот /л. 25 от първоинстанционното дело/, за целия имот в размер на 3 216,40 лева, върху която е определен и размерът на дължимата държавна такса, което е под законоустановения минимум от 5 000 лв., определен в чл. 280, ал. 2 ГПК, както правилно е приел съставът на II-ро г.о. на ВКС. Неоснователни са оплакванията,изложени в частната жалба,че след като по делото не е посочван размера на цената на иска,въпреки че в исковата молба е посочена като такава данъчната оценка на имота,липсват данни за конкретния размер,поради което според жалбоподателя К. Б. Г., и до настоящото производство цената на иска не е определена.Тези твърдения не кореспондират на установеното в производството по делото,в което пред Софийски градски съд е била депозирана искова молба вх.№40591/27.09.2011г.,с която е предявен иск от К. Б. Г. против Д. Б. И.,с правно основание член 108 ЗС,и в същата е посочена като цена на иска данъчна оценка.С разпореждане от 11.10.2011г. по гр.д.№40591/2011г. по описа на СРС,25 състав,исковата молба е оставена без движение като нередовна,и на ищцата Г. са дадени указания за привеждането и в съответствие си изискванията на член 127 и сл.ГПК,включително и за представяне по делото на данъчна оценка за процесния недвижим имот,във връзка с определяне размера на цената на иска,съгласно член 69,ал.1,т.2 ГПК,като последната е представена с писмена молба от 22.02.2012г./лист 22-23 от делото/.След отстраняване на всички констатирани нередовности по исковата молба,включително и уточнение на петитума/лист 27 от делото/,с разпореждане на съда от 05.04.2012г. са дадени указания на ищцата Г. да представи документ за довнасяне на сума по окончателно определената държавна такса. С оглед изложеното частната жалба ,като неоснователна, следва да се остави без уважение. Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд