Определение № 4886 от 28.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 266/2025 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Делото е образувано по подадена от Община Цар Калоян касационна жалба с вх. № 8317 от 22.11.2024 г. срещу решение № 155 от 21.10.2024 г., постановено по в.гр.д. № 205/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдено решение № 46/07.03.2024 г., постановено по гр.д. № 343/2022 г. по описа на ОС-Разград за осъждане на основание чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД на общината да заплати на Й. С. Й. сумата 26 000 лева, предявена като частичен иск от обща сума в размер на 75 260 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на наводнение в негов имот в [населено място], с адм.адрес ул.П. Х.“ № 2, настъпило на 02.09.2022 г., довело до повреждане на 15 броя леки автомобили. В жалбата се излагат съображения за наличие на касационните основания по чл. 281, т. 2 и 3 ГПК. Твърди се, че решението е постановено по нередовна искова молба, неотговаряща на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Поддържа се също, че въззивният съд не е разгледал и обсъдил всички правнорелевантни факти, доказателства и доводи на страните, игнорирайки очертаните с жалбата предели на въззивна проверка. Сочи се, че възприетата фактическа обстановка изцяло се припокрива с установената от първостепенния съд като липсват самостоятелни мотиви. Противно на процесуалните правила, не била допусната и повторна комплексна съдебно-техническа експертиза, както и други доказателствени средства от съществено значение за правилното разрешаване на материалноправния спор. Липсвало произнасяне и по наведеното възражение за съпричиняване, рефлектиращо върху крайния размер на присъденото обезщетение. Моли се за допускането на касационна проверка и обезсилване, евентуално отмяна на решението. Претендират се разноски. В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Й. С. Й. изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване. Оспорва жалбата като неоснователна и счита, че въззивното решение е постановено при правилно приложение на материалния и процесуалния закон. Претендира разноски. Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение приема, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК, от процесуално легитимирана страна – ответник в производството и е процесуално допустима. Настоящият съдебен състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение за проверка допустимостта му по следните съображения: Ищецът Й. С. Й. е предявил срещу ответника Община Цар Калоян осъдителен иск с правно основание чл. 45 вр. с чл. 49 ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сумата от 26 000 лева като частичен иск от обща сума в размер на 75 260 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в повреждане на 15 бр., от които 14 леки автомобила и 1 бр. товарен автомобил, подробно описани в исковата молба с марка, модел, цвят, рег. №, № на двигател и № на рама, ведно със законната лихва считано от 02.09.2022г. / датата на увреждането/. В исковата си молба ищецът е посочил пазарната стойност на необходимите ремонтни работи на всеки един от увредените автомобили с отделна сума, аналогична с пазарната стойност на всеки от тях, индивидуализирани със съответния им регистрационен номер. Посочил е също, че общата сума за ремонт на превозните средства възлиза на 75260,00 лв. и представлява сбор на отделните стойности. В петитума на исковата молба е претендирал заплащане на част от тази сума, а именно - 26000 лв., без да сочи начинът на формирането й съобразно броя на процесните движими вещи, т.е каква част за всеки отделен автомобил се претендира с предявените множество частични искове. Според задължителните указания, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, касационната инстанция е длъжна да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касатора на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Преди да пристъпи към преценка наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по формулираните в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси, касационният съдебен състав констатира, че е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел преценка дали въззивното решение не е процесуално недопустимо като постановено по нередовна искова молба. Настоящият състав на ВКС намира, че с оглед съдържанието на мотивите на въззивното решение се вижда, че съдът е формирал правораздавателната си воля единствено и само на базата общо посочената от ищеца обща сума без да констатира каквато и да е нередовност на исковата молба и без да съобрази, че броят на предявените частични искове не е един, а се определя спрямо броя на вещите, чиято репарация се търси. Изложеното мотивира ВКС да приеме, че е налице вероятност произнасянето на въззивния съд да е по нередовна искова молба с произтичащите от това последици по отношение допустимостта на съдебния акт. Ето защо касационното обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато, за да се провери неговата допустимост при условията на чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК и т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК. Така констатираното основание за служебно допускане на касационното обжалване прави безпредметно обсъждането дали е налице основание в приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК във връзка с въпросите, формулирани от касатора. Жалбоподателят дължи внасяне на държавна такса в размер на 520,00 лв. по сметка на ВКС за разглеждане на касационната жалба по същество. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение