Определение № 767 от 12.11.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2184/2020 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на Т. И. С. и В. Б. С. срещу решение №.8855/27.12.19 по г.д. №.15601/18 на СГС, ІVДс. - с което, след частична отмяна на реш.№.443361/ 3.07.18 по г.д.№.1138/17 на СРС, 48с., предявеният от Т. С. срещу В. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД е уважен за сумата 3000лв., ведно със законната лихва, считано от 19.11.15 до окончателното изплащане, и отхвърлен за разликата до 7000лв. Т. С. обжалва решението в отхвърлителната му част, В. С. – в осъдителната. Третото лице помагач ЗАД„ОЗК Застраховане“АД не взема становище. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирани за това лица, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и са процесуално допустими. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че предявеният иск е основателен, тъй като са налице предпоставките на чл.45 ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, а дължимото обезщетение следва да се намали предвид наличие на съпричиняване. По делото е изяснено /вкл. на база изслушаните експертизи – автотехническа и медицински/, че на 19.11.15 около 10.50ч. в [населено място] на ул.“Искърско дефиле“ е настъпило ПТП между л.а.“Опел Астра“ с рег.№...., управляван от ответника, и л.а.„Фолксваген голф“ с рег.№...., управляван от ищцата, като първият автомобил се е ударил в движещия се пред него втори поради неспазване на безопасна дистанция. В резултат на удара на ищцата са били причинени вреди, състоящи се в травматично увреждане – повърхностна рана на главата и контузии на раменния пояс и мишницата, сътресение на мозъка, контузия на дясната челна област, контузия в областта на дясната лопатка, като търпените болки и страдания са били по-интензивни през първите 7 дни, а срокът за възстановяване - 20 дни според първоначалната и 26 дни според комплексната СМЕ. При тези обстоятелства е формиран извод, че е налице виновно противоправно поведение на ответника в причинна връзка с претърпените от ищцата вреди и следователно трябва да се ангажира деликтната му отговорност за обезщетяването им. Относно релевираното възражение за съпричиняване е посочено, че с оглед тълкуването на разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД следва да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вреда от страна на увредения е само конкретно установен негов принос, без който не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. В случая ищцата е управлява МПС без предпазен колан /доколкото по тялото й не са установени увреждания – контузии на гръден кош, които биха се получили при поставяне на такъв/, което съставлява нарушение на чл.137 ал.1 ЗДП. Същевременно това противоправно поведение е в причинна връзка само с част от претърпените от нея вреди. Съдът се е позовал на изявленията в съдебно заседание на вещото лице, изготвило първата медицинска експертиза, че контузията на дясната челна област от удара във волана нямаше да се получи, ако ищцата е била с колан, но при всички случаи при камшичен удар може да се получи мозъчно сътресение, дори да не е настъпил удар във волана. Отразил е и, че всички вещи лица са посочили, че при установения механизъм на ПТП – удар от задната страна на МПС - поставянето на обезопасителен колан не би предотвратило настъпването на уврежданията; липсват външни следи на нараняване, но комоцио-церебри може да се получи и като закрита черепно-мозъчна травма. При тези обстоятелства е прието, че доколкото становището на експертите е, че ако ищцата е била с колан е нямало да се получи контузията в дясна челна област от удара във волана, но при всички случаи при камшичен удар е щяло да се получи мозъчно сътресение дори и да не е настъпил удар във волана, може да се приеме, че при удар в задната част на автомобила ищцата е нямало да получи част от контузиите по главата от удара във волана – а именно повърхностна рана на главата и контузия на дясната челна област, ако е била с предпазен колан. Поставянето на обезопасителния колан би предотвратило настъпването на част от причинените увреждания - поради което е налице съпричиняване ва вредоносния резултат в размер на 20%. Във връзка с размера на дължимото обезщетение съдът се е позовал на разпоредбата на чл.52 ЗЗД и понятието справедливост, изискващо преценка на редица конкретно съществуващи обстоятелства, които следва да се съобразят. Посочил е, че в случая това са обстоятелствата, свързани с отрицателните изживявания на ищцата, болки и страдания от травматичното увреждане – повърхностна рана на главата, контузия на раменния пояс и мишницата, сътресение на мозъка без загуба на съзнание, контузия в дясна челна област, контузия в областта на дясната лопатка. Съобразявайки характера и вида на причинените вреди - отнасящи се до временно разстройство на здравето без опасност за живота, периода на търпените болки и страдания – които са отшумявали за 20-25 дни, обстоятелството, че ищцата се е възстановила напълно за около два месеца, и възрастта й, е намерил, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди е 5000лв. Предвид приетото съпричиняване /20%/ то е съответно намалено с 1000лв., като дължимото такова възлиза на 4000лв. След приспадане от същото на вече изплатените 1000лв. от застрахователя на гражданската отговорност на виновния водач /реш.№.147/22.01.14 по т.д.№.333/12, І ТО/, претенцията е намерена за основателна за сумата 3000лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторите Т. С. и В. С. се позовават съответно на чл.280 ал.1 и чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК във връзка с въпрос за приложението на чл.51 ал.2 ЗЗД и условията, които следва да са налице, за да се приеме хипотеза на съпричиняване и се определи приноса. Настоящият състав намира, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. По поставения въпрос вече е формирана трайна и безпротиворечива практика на ВКС. Съгласно задължителната практика, в това число цитираната, и разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, обезщетението за вредите, причинени на увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат; граматическото и логическо тълкуване на нормата дават основание да се приеме, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат; поради това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие - дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл.51 ал.2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Въззивната инстанция не се е отклонила от тази практика. Напротив, позовала се е изрично на нея и именно съобразявайки я, е приела, че е налице съпричиняване - доколкото безспорно поведението на ищцата е било в нарушение на чл.137 ЗДП /управлявала е МПС без предпазен колан/, но причинна връзка между това нейно неправомерно поведение и претърпяната вреда /предвид кореспондиращите експертни становища на вещите лица по неоспорената автотехническа експертиза (съгласно което при средно положение на седалката главата на пострадалата не може да стигне до волана) и единичната медицинска експертиза/ е налице само относно увреждането контузия на дясната челна област от удара във волана; останалите увреди, независимо от това дали е била с колан или не, според единодушното заключение на експертите, биха настъпили – поради което й по отношение на тях не би могло да има съпричиняване. Същевременно във всяка отделна хипотеза се отчита конкретния принос, респективно неговите последици - каквато преценка е извършил и въззивният съд. С оглед на изложеното не е налице твърдяното от касаторите основание на чл.280 ал.1 ГПК. Други ясно формулирани правни въпроси в приложените към двете жалби изложения на касационните основания – от които съдът е обвързан, не се съдържат. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. Мотивиран от горното, ВКС, ІІІ ГО,