Определение № 4913 от 30.10.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2423/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Електроразпределение-Юг“ ЕАД, чрез юрк. И. Д., против решение № 270 от 12.03.2025г., постановено по въззивно гр.дело № 1923/2024г. на Пловдивския окръжен съд, ІХ въззивен състав, в частта, с която след частична отмяна и частично потвърждаване на решение № 2338/23.05.2024г. по гр.д.№ 17412/2022г. на Пловдивския районен съд, VІ състав, е признато за установено спрямо „Електроразпределение Юг“ ЕАД, че ищецът И. Д. Х. не дължи на дружеството сумата 5 181,24 лева, представляваща цена за електрическа енергия, допълнително начислена в следствие на установено неизмерване, непълно или неточно измерване за периода от 29.06.2022г. до 26.09.2022г. за обект с ИТН *, за която сума е издадена фактура № 8285576654/14.11.2022г. на стойност 6 397,88 лева. Въззивното решение, като необжалвано от страните е влязло в сила в частта, с която искът по чл. 124 ГПК е отхвърлен за сумата 1 216,64 лева. Касаторът излага подробни съображения за неправилност на решението в обжалваната част, поради допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон и необоснованост. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК преповтаря оплакванията от касационната жалба и подържа наличие на основания за допускане на касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставя следните процесуалноправните въпроси: 1. Подлежат ли на установяване факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото; 2. Може ли въззивният съд да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил, като нуждаещ се от доказване и в тази връзка не е дал указания на страните; 3. Задължен ли е въззивният съд да обсъди поотделно и в съвкупност всички събрани по делото доказателства, относими към релевантните за спора факти и да изложи мотиви защо кредитира едни доказателства, а отхвърля други; 4. Когато липсват преки доказателства за установяване на правно-релевантен факт, допустимо ли е пълното доказване на този факт чрез косвени доказателства; 5. Следва ли съдът да прецени установените факти и да приеме за установен и факт, който обикновено според опитните правила съпътства друг, установен по делото факт. По така поставените въпроси твърди противоречие с решение № 129/29.06.2015г. по гр.д.№ 7040/2014г. на ІІІ ГО, решение № 56/21.06. 2022г. по гр.д.№1629/2021г. на ІV ГО, решение № 75/13.04.2021г. по гр.д.№ 2206/2020г. на ІV ГО, решение № 80/03.05.2018г. по гр.д.№ 2560/2017г. на ІV ГО и решение № 266/12.07.2011г. по гр.д.№ 921/2010г. на ІV ГО. Във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон, касаторът поставя въпроси, за които сочи, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото-основание по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК: 6. При прилагането на разпоредбата на чл. 50, ал. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ необходимо ли е освен установяване на обективно неизмерващо средство за търговско измерване да бъде доказвано в условията на пълно и главно доказване установена външна намеса върху СТИ, водеща до пълно неотчитане на електрическата енергия; 7. В кои случаи би следвало да се прилагат разпоредбите на чл. 52, ал. 1 от ПИКЕЕ и как трябва да се тълкува и какво включва посочената в нормата „външна намеса при проверка или отчет“ и приложима ли е тя към настоящия случай и 8. Ако на електромера е извършвана метрологична проверка в БИМ по реда на чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ допустимо ли е корекцията да се извърши по реда на чл. 52 от ПИКЕЕ. Ответникът по касационната жалба И. Д. Х., чрез адв. М. Ч., в писмен отговор излага становище за отсъствие на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационен контрол и за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, намира следното: Разгледан е отрицателен установителен иск по чл.124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата 6 397,88 лева-цена за електрическа енергия, допълнително начислена в следствие установено неизмерване, непълно или неточно измерване на количествата електрическа енергия за периода от 29.06.2022 г. до 26.09.2022 г. за обект с ИТН *, за която сума е издадена фактура № 8285576654/14.11.2022г. Въззивният съд е приел за установено, че на 26.09.2022г. е извършена проверка на СТИ в имота на ищеца в [населено място] и по реда на чл.49, ал.3 ПИККЕ е съставен констативен протокол № 635182/ 26.09.2022г., удостоверяващ, че проверяваният електромер № * в имота, монтиран да измерва ел.енергия за точка ИТН *, отнасяща се за трифазна фуражомелачка, не отчита консумираната ел.енергия. С Констативен протокол от метрологична експертиза № 316/ 07.10.2022г. на БИМ е установено, че проверяваното СТИ - електромер е с метрологични и технически характеристики, които не съответстват на изискванията за одобрения тип. Предвид това и на основание чл.50, ал.1, б. „б“ ПИККЕ сметката на потребителя е коригирана за периода от 29.06.2022г. до 26.09.2022г. за 90 дни и е издадена фактурата на стойност 6 397,88 лева, за която ищецът е уведомен. Съдът е обсъдил изслушаното в първоинстанционното производство заключение на основна СТЕ на вещото лице Е. А., според което констативният протокол на БИМ с №316/07.10.2022г отразява техническото състояние на СТИ № *, като в т. 4 от протокола е прието, че електромерът не измерва и не отчита консумираната електроенергия при всички товари от направените изпитвания; методиката по чл.50, ал.1, б. „б“ от ПИКЕЕ е правилно приложена, като неотчетеното количество ел. енергия е остойностено коректно съгласно чл. 56, ал. 3 ПИКЕЕ, а периодът на корекцията дори е по кратък с два дни от нормативно установения – три месец назад от датата на проверката; електромерът е бил преминал необходимите проверки към датата на монтиране-14.12.2021г., като периодичността на последващи проверки била 4 години. Според заключението на допълнителната СТЕ, изготвено от вещото лице инж. Л. К. най-вероятната причина за неотчитането на ел. енергия от електромера е подадено или постъпило от електроразпределителната мрежа пренапрежение, като неотчитането се сочи да е започнало през м. април 2022г. с оглед на самоотчетите на електромера, без това да може точно да бъде установено. При последния регулярен отчет на електромера на 10.09.2022г. показанията му са били идентични с тези от м. април 2022 г., като в паметта на електромера няма данни за консумирана ел. енергия в периода от 29.06.2022 г. до 26.09.2022г. От правна страна въззивният съд е счел за основателни част от оплакванията на ищеца, направени във въззивната му жалба относно основанието и метода на извършване на едностранната корекция на сметката на клиента (чл. 50, ал.1, б. „б“ ПИККЕ). Според въззивния съд след като по делото е безспорно установено от проверката на 26.09.2022г., че не са налице констатации за неправомерно външно въздействие върху СТИ, в резултат на което да се е стигнало до неотчитане на консумираната ел.енергия, вкл. поради виновно поведение на клиента, то в случая следва да се приложи методиката за изчисление по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ, доколкото именно тя се приближава до базата на реалното потребление-на база отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при който метод се запазва и интереса на ЕР ЮГ поради ноторно известния факт, че през есенно зимния период консумацията на ел.енергия се завишава. Съдът е посочил, че според чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ в случаите на техническа неизправност на СТИ, поради която използваната ел.енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество ел.енергия се изчислява по приоритетен ред на база на отчетния период, следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване, при невъзможност за преизчисляване по т.1. Приел, е че т.1 препраща към реда на чл.39, ал.4 и ал.5, неприложим в случая, доколкото касае отговорността на собственика на измервателните системи за проверката на валидността на данните и заместващите данни в случай на грешка или липсващи данни. Съобразил е, че данни за показателите относно релевантния период при приложение на методиката по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ се съдържат в представената по делото Справка, изготвена от маг.инж.Х. Г., неоспорена по делото, обхващаща периода от 10.12.2020г. до 08.09.2023г., който е следващ подмяната на повреденото средство за търговско измерване от 26.09.2022г. до 10.10.2022г., но който е част от отчетния месечен период, за който се дължи заплащане на стойността на ел.енергията. За тази част от посочения отчетен период са отразени действително данни за общо консумирана ел. енергия – 4459 КВТЧ, от които с показатели по дневна тарифа - 3088 КВТЧ и по нощна тарифа – 1371 Квтч. Посоченият период според съда е недостатъчен да се приравни на отчетен период от един месец, тъй като след 10.10.2022г. до 10.11.2022г. показателите са нулеви (0-0), поради което за да се съблюдава базата на реалното потребление, както е доводът на жалбоподателя, съдът е прибавил компенсиращите данни от констатираните показатели по следващия месечен отчетен период, считано от 10.11.2022г, отразени с показания за консумирана ел.енергия - по дневна тарифа - 608 КВТЧ и по нощна тарифа - 256 Квтч. Така за база по чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ съдът е приел предметът за остойностяване по показателите за дневна тарифа 3088 КВТЧ+608 КВТЧ и по нощна тарифа 1371 Квтч+256 Квтч, съответно възлизащи на общо по дневна тарифа 3969 КВТЧ и по нощна тарифа 1 627 Квтч. Съдът е приел също, че приложимите цени за остойностяване на консумираната ел.енергия са по относимото към процесния период Решение на КЕВР II-19/01.07.2022г., според което цените по дневна тарифа са 0,24812 лева с ДДС за Квтч и по нощна тарифа 0,1425 лева с ДДС за Квтч. Така съдът е определил, че стойността на неизмереното количество ел.енергия по методиката, предвидена в чл.52, ал.1, т.3 ПИККЕ и изчислена по реда на чл. 162, пр.1 ГПК, възлиза на сумата 984,79 лева по дневната тарифа, а по нощна тарифа-на сумата 231,85 лева, или общо дължимата сума от потребителя е 1 216,64 лева. До този размер въззивният съд е признал дължимост на претендираното парично вземане на ответника, като над този размер до определения при едностранната корекция на сметката на потребителя в размер 6 397,88 лева е уважил отрицателния установителен иск. Съставът на ВКС намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната част. Отговор на първите два въпроса е даден в цитираното от касатора решение по гр.д.№ 7040/2014г. на ІІІ ГО, според което съгласно чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е този, който в изготвения от него доклад по делото посочва, с оглед предмета на спорното право, изразените становища и направените възражения, как се разпределя доказателствената тежест за твърдените факти, за кои от тях не следва да се сочат доказателства и за кои страните следва да предприемат действия по доказване. Въззивният съд може да дава нови указания за ангажиране на доказателства само, ако изрично констатира допуснато от първоинстнационния съд процесуално нарушение, за което следва да уведоми страните. Факти, които не са включени в предмета на доказване от първоинстанционния съд с доклада по делото, не подлежат на установяване. Въззивният съд не може да приеме за недоказан факт от решаващо значение по делото, който първоинстанционния съд не е посочил като нуждаещ се от доказване и без преди това да е уведомил страните, че го счита за спорен по делото и че е включен в предмета на доказване. Отговорът на третия въпрос е положителен. Въззивният съд е длъжен да обсъди всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи кои правнорелевантни факти намира за установени въз основа на тях. Отговор на въпросите 4 и 5 е даден в решение по гр.д.№ 1629/2021г. на ІV ГО и в цитираните в нето решения на ВКС. Според тази съдебна практика пълното доказване може да бъде осъществено както чрез преки, така и чрез косвени доказателства, като преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт, а косвените дават указание за основния факт само косвено и установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. В случая, касаторът не е обосновал поставените 5 въпроса с твърдения кои конкретни факти счита, че съдът е пропуснал да обсъди, нито по кои негови твърдения и възражения не се е произнесъл, а наведените в касационната жалба и в изложението към нея доводи и аргументи съставляват оплаквания за неправилност и необоснованост на решението (чл.281, т.3 ГПК), които не могат да се разглеждат в производството по чл. 288 ГПК. Въззивният съд в случая е съобразил, че е сезиран с отрицателен установителен иск за недължимост на парична сума, представляваща стойността на начислена ел. енергия за конкретен тримесечен период. Ответникът е въвел твърдения за наличие на основание за плащане на процесната сума-според новите ПИКЕЕ, в качеството си на оператор на електроразпределителната мрежа, разполага с правото, в случаите когато СТИ не измерва точно или изобщо не измерва доставените количества ел.енергия, да извърши едностранни корекции на сметки за потребената ел.енергия за минал период, да фактурира и претендира плащане на суми за технологични разходи, мрежови услуги, начислени след извършена корекция, като упражняването на това право не е предпоставено от виновно поведение на потребителя. Ответникът не е въвел в отговора на исковата молба твърдения, че върху процесното СТИ е упражнено неправомерно външно въздействие. Съгласно трайно установената съдебна практика, включително и задължителната такава - ТР № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът по отрицателния установителен иск е длъжен да въведе в производството всички основания, от които произтича вземането/правото му. В конкретния случай въззивният съд се е произнесъл в рамките на твърденията, с които е бил сезиран, като е формирал вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения в ГПК ред доказателства, с което е изпълнил задължението си съгласно закона и възприетото в цитираната съдебна практика. Затова не следва да се допуска касационно обжалване по първите пет поставени въпроса. Касационно обжалване не може да бъде допуснато и по останалите въпроси, за които се сочи, че е налице хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Въпрос 6 не отговарят на изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е приел, че за енергийния оператор не е съществувало законово основание за коригиране на сметката за ел.енергия по реда на чл.50, ал.1, б.„б” от ПИКЕЕ, доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 52 от ПИКЕЕ – установена е техническа неизправност на електромера, без външно въздействие и в тази връзка е приел за неправилно първоинстанционното решение, където е приложен редът за преизчисление на ел. енергията по чл. 50, ал. 1, б. „б” от ПИКЕЕ. Видно от мотивите на оспорения съдебен акт въззивният съд е приел, че предвидената в чл. 52 от ПИКЕЕ формула за изчисление на неизмерената, но доставена електрическа енергия в хипотезата на техническа неизправност на електромера има за цел да се установи възможно най-близкото до действително потребеното количество. Въз основа на представено по делото от ответника-сега касатор, неоспорено писмено доказателство и по реда на чл. 162 ГПК и чл. 52, ал. 1, т. 3 от ПИКЕЕ, съдът е изчислил, че стойността на потребената електрическа енергия за отчетния период възлиза на 1 216,64 лева. Последните два въпроса са свързани с приложението на чл. 52 от ПИКЕЕ и са относими, но по отношение на тях липсва поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Неизправностите както по чл. 50, ал. 1, така и по чл. 52 от ПИКЕЕ са „несъответствия на СТИ с метрологичните и/или техническите характеристики”, предвидени в чл. 49, ал. 5 от ПИКЕЕ и изискват изпращането на СТИ за метрологичен контрол на компетентния регионален отдел на Българския институт по метрология. В случаите на техническа неизправност на СТИ, поради което използваната електрическа енергия преминава през измервателната система, но количествата не могат да бъдат отчетени и не е установена външна намеса при проверка или отчет, преминалото количество електрическа енергия се изчислява по реда чл. 52 от ПИКЕЕ, по приоритетен ред. В тази част нормите на ПИКЕЕ са ясни и не се нуждаят от тълкуване, като по тяхното приложение е налице и съдебна практика (решение № 3686 от 26.03.2024 г. по адм. д. № 199/2024 г. на ВАС, III отделение и др.). По изложените съображения решението на Пловдивския окръжен съд не следва да се допуска до касационно обжалване. При този изход на делото касаторът дължи на ответника по касация разноските за касационното производство в размер 1 000 лева, съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 02.06.2025г. с удостоверяване, че договореното между И. Х. и процесуалния му представител адв. М.Ч. адвокатско възнаграждение е платено в брой. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО