Определение № 8415 от 30.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7280/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от Л. Ж. В., от гр. Плевен, чрез процесуалния й представител адвокат М. Ичев, срещу определение № 2356/13.07.2026 г. по адм. дело № 526/2026 г., по описа на Административен съд-Плевен, с което е оставено без разглеждане, като недопустимо, искане, формулирано в жалбата на Л. Ж. В., за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 и чл. 215, ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР) е временно отстранена от заеманата от нея длъжност, като началник на сектор „Психологическа лаборатория-Плевен“ към отдел „Оперативна психология“ при ИП-МВР, считано от датата на връчване на заповедта за отстраняване до окончателно приключване на производството по евентуално обжалване на отнемане на достъпа й до класифицирана информация № 17/16.06.2026 г., или уреждане на служебното й правоотношение по реда на ЗМВР, като за периода на отстраняване не й се изплаща месечно възнаграждение на основание чл. 214, ал. 5 ЗМВР и е допуснато предварително изпълнение на заповедта. В частната жалба са изложени подробни съображения за неправилност на оспорения съдебен акт, като необоснован и постановен в противоречие с приложимия материален закон, по които се претендира отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне на съда по заявеното с нея искане за спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт. Ответникът - министър на вътрешните работи в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба, като претендира оставянето в сила на определението, постановено от Административен съд – Плевен. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, в настоящия състав, приема частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а разгледана по същество - за основателна, по следните съображения: С оспореното определение № 2356/13.07.2026 г. по адм. дело № 526/2026 г., по описа на Административен съд-Плевен е оставено без разглеждане, като недопустимо, искане, формулирано в жалбата на Л. Ж. В., за спиране на допуснатото предварително изпълнение на Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи. Съдът е приел, че съгласно чл. 211 от ЗМВР обжалването не спира изпълнението, поради което не намира приложение нормата на чл. 166, ал. 4 от АПК. Направеното искане е разгледано по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК. Административен съд – Плевен е приел, че е налице допуснато предварително изпълнение на заповедта, което се съдържа в т. 3 на Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи. Констатирал е, че заповедта е била съобщена на жалбоподателя Л. В. на 18.06.2026 г., като оспорването на заповедта по същество е допустимо, защото е подадено в 14-дневния преклузивен срок, но искането за спиране по чл. 60, ал. 5 от АПК, макар и подадено от лице, което има правен интерес, е недопустимо, като просрочено, защото е подадено след изтичането на преклузивния тридневен срок от съобщаването, като преклузивният тридневен срок е изтекъл на 22.06.2026 г. – първи присъствен ден, а искането за спиране, съдържащо се в жалбата е подадено на 23.06.2026 г. директно в Административен съд – Плевен, с вх. номер от 23.06.2026 г. Определението е неправилно. Съгласно чл. 211 от ЗМВР заповедта за временно отстраняване от длъжност по чл. 214, ал. 1, т. 1 и 2а и ал. 4 и за налагане на дисциплинарно наказание може да се обжалва пред съответния административен съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като обжалването не спира изпълнението. Заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи е издадена на основание чл. 214, ал. 1, т. 3 и чл. 215, ал. 3 от Закона за министерството на вътрешните работи и не е в кръга на изрично посочените заповеди за временно отстраняване от длъжност, обжалването на които не спира тяхното изпълнение. На основание чл. 60, ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да се осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в защита на особено важен неин интерес. В случая в издадената от министъра на вътрешните работи заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. само е посочено, че се допуска предварително изпълнение на същата, като не е посочено основанието за това. В заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи се съдържа указание, че същата подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, в 14-дневен срок от връчването й, пред Административен съд – Плевен, чрез министъра на вътрешните работи. Не се съдържа отделно изрично указание относно реда на обжалване на допуснатото предварително изпълнение на заповедта за временно отстраняване от длъжност. Правилно е прието от Административен съд – Плевен, че на основание чл. 60, ал. 5 от АПК разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административният акт е бил оспорен. В случая, обаче от страна на административния орган не е било дадено указание в този смисъл, като по този начин адресатът на административния акт е бил въведен в заблуждение относно наличието на възможност за обжалване и продължителността на срока за обжалване. По силата на чл. 60, ал.6 от АПК когато в разпореждането, с което се допуска или се отказва предварително изпълнение, или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, срокът за обжалване се удължава на 14 дни. В случая не е спорно, че жалбата на Л. Ж. В. срещу заповед № 8121К-9071/18.06.2026 г. на министъра на вътрешните работи е била подадена в рамките на указания 14-дневен срок. Поради липсата на изрично посочване от страна на административния орган, че разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение на заповедта подлежи на самостоятелно обжалване в тридневен срок от съобщаването му, подадената от Л. Ж. В. жалба, в частта, касаеща допуснатото предварително изпълнение на заповедта, следва да се приеме за допустима и като такава да бъде разгледана по същество. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав,