Определение № 5678 от 05.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2537/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от С. К. Г., чрез адв. Д. С. от САК, срещу въззивно решение № 112/10.02.2025 г. постановено по в.гр.д. № 1325/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, с което след отмяна на решение № 1082/23.02.2024 г. по гр.д. № 13600/2022 г. на Софийски градски съд, е отхвърлен предявения от касатора против Б. М. Т. иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 149 000 лв., представляваща подлежаща на връщане сума по развален поради неизпълнение договор от 08.02.2018 г. за придобиване на проектна документация с работни проекти за извършване на инвестиционни мероприятия с цел внедряване на нови електрохимични източници и технологична разработка с обосновки за цялостната реализация и организация на производство на екологични елементи за батерии и за съхранение на ел. енергия. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила– касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. В писменото изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК от страна на касатора, като правен въпрос – общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, е поставен въпроса: „Може ли с подписването само на опис на проектна документация, да се приеме, че задължението за изготвяне и предаване на такава е изпълнено, но без реално да са предадени всички необходими и договорени проекти?“. По поставения въпрос се сочи наличие на основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК. Мотиви в подкрепа на твърденията за противоречива практика по поставения въпрос и за релевантност на въпроса за точното прилагане на закона и за развитие на правото не са изложени, като липсва и позоваване на тълкувателна практика по допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК. Ответникът по касационната жалба Б. М. Т. в писмен отговор, оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 08.02.2018 г, страните са сключили „Договор за покупко-продажба на 50 % от поземлен имот и две сгради, както и придобиване в съсобственост на 50 % от проектна документация с работни проекти за извършване на инвестиционни мероприятия с цел внедряване на нови електрохимични източници и технологична разработка с обосновки за цялостната реализация и организация на производство“, по силата на който ответникът Б. Т. се задължил да прехвърли на ищеца С. Г.: 1/2 ид.ч. от собствения си недвижим имот, представляващ поземлен имот с идентификатор ..... в [населено място], [улица] с площ от 4491 кв.м. и находящите се в имота сгради с идентификатори: ..... и ..... (чл.1 от Договора), както и 50% от собствеността върху работен проект за извършване на ремонтни дейности в сграда с цел провеждане на инвестиционни мероприятия и монтаж на оборудване и организиране на производствена дейност (чл.1.1 от Договора). Ответникът поел задължение да прехвърли в съсобственост и всички разработки, извършени лично от него при разработване на цялостна технология и технологична част за обекта с обосновки, избор на оборудване, конструктивни разработки, схеми, и изготвяне на задания за изработка на специализирано оборудване за специализирани процеси по технологичната част на разработката, както и за новите разработки и експериментални уточнения до пуск на мощностите (чл.1.2 от Договора), както и върху специфични разработки и процеси, които в бъдеще при желание на собствениците може да бъдат оценени и направени постъпки за защита в патентното ведомство, като патенти и изобретения които са и предмет на цялостно ноу-хау, което може да се предлага за продажба (чл.1.3 от Договора). От своя страна ищецът поел задължение да плати цена в размер на 225 000 лв., от които 76 000 лв. – за прехвърляне на недвижимите имоти с нотариален акт, а остатъка - чрез банкови преводи на сумата от 129 000 лв. и 20 000 лв. по сметки на ответника, посочени в договора. Договорът бил съставен в три екземпляра, по един за всяка от страните и един за ползване от тях за изготвяне на договор за отдаване под наем на дружество, регистрирано от двамата собственици, което да ползва имота за извършване на ремонт и организиране на производствена дейност. Установено е, че с договор за покупко-продажба от 09.02.2018 г. обективиран в нот. акт № ..., том I, рег. № 673, н.д. № 41/2018 г. на нотариус Е. П., с рег. № 589 на НК, ответникът е продал на С. Г. 1/2 ид.ч. от процесните недвижими имоти. Безспорно било, че с платежно нареждане от 09.02.2018 г. сумата от 76 000лв. била преведена на продавача с посочено основание- нотариален акт, а на 20.02.2019 г. били преведени и сумите от 20 000 лв. и от 129 000 лв., с посочено основание- по договор и нотариален акт. В представен опис на техническа документация на проект, производствена сграда за монтаж на елементи за батерии и контролна апаратура при експлоатацията им [населено място], ул.”Б., било отразено, че документите са предадени от Б. Т. и получени от С. Г. на 16.02.2018 г. Установено е също, че Т. и Г., на проведено на 16.01.2018 г. Общо събрание, са взели решение за създаване на „Бул.Батери БГ” ООД, с предмет-разработване и внедряване на технология за екологосъобразни никел цинкови електрохимични източници за акумулиране и отдаване на ел. енергия, разработване на специализирано технологично оборудване и организиране на производството му. От извлечения от Търговския регистър е установено, че са регистрирани две дружества „Бул.Батери БГ” ООД- със съдружници страните по делото, и „Бул.Батери” ООД- със съдружници Б. Т. и други лица. С договор за наем от 22.03.2018 г, сключен между Т. и Г., като наемодатели и собственици на процесните имоти и „Бул.Батери БГ” ООД, двамата съдружници отдали под наем същите на дружеството. Според изслушаното заключението на съдебно-техническа експертиза, предоставената проектна документация от двете страни е преминала през одобрителни процедури на съответните административни, компетентни органи и е била разглеждана, одобрена и съгласувана като инвестиционен проект, съгласно Наредба №4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. Същата съдържала част Архитектура и не съдържала нищо от посоченото в чл.1.2. от процесния договор. Тази клауза от договора нямала връзка с инвестиционния проект като дефиниция, а била относима по-скоро към Закона за защита на търговската тайна. При изслушването му в съдебно заседание вещото лице уточнило, че в частта, която касае Наредба 4 за обхвата и съдържанието на инвестиционните обекти, имало движение на проекта. В общината два пъти била провеждана процедура по одобряване и съгласуване. Инвестиционен проект го имало в книжата, но отделните компоненти трябвало да бъдат дефинирани изключително стриктно, да има чертеж, габаритни размери, входове. Документацията, включена в част „Технологична”, била развита до някаква степен. Според вещото лице технологична част е започнало да се прави, стигнало се донякъде, но не била развита до край. В съществената си част документацията, според обясненията на вещото лице, не била предадена. Въззивният съд е приел, че в договора страните са уговорили, че освен продажба на процесните имоти продавачът ще прехвърли и собствеността върху 50% от техническа документация. В чл.1.1. от договора било посочено, че 50% върху работен проект за извършване на ремонтни дейности и техническа документация за инвестиционни мероприятия и монтаж и организиране на производствена дейност, са описани и предадени в приложение към договора. В опис /на л.59 от делото/ било отразено, че от ищеца С. Г. на 16.02.2018 г. е била получена техническа документация на проект производствена сграда за монтаж на елементи за батерии и контролна апаратура при експлоатация на процесния обект. Описът бил подписан и от двете страни по делото, и установявал изпълнение на задължение по договора. За да обоснове извод за неоснователност на предявения иск, съдът е посочил също, че в процесния договор не е уговорена крайна дата за предаване в цялост на процесната техническа документация. Част от нея била предадена, внасяна за съгласуване пред съответните общински органи, с оглед посоченото в заключението на вещото лице. При тълкуване на общия смисъл на договора въззивният състав е достигнал до извод, че в него е предвидено създаването на общо дружество между страните, което да продължи осъществяването на проекта, включващо и подготвяне на съответната необходима документация поетапно. Такова дружество било създадено, с цел продължаване на инвестиционната дейност. В тази връзка били и показанията на разпитания по делото св. А., работил в дружеството, и Анекс № 1/2.03.2018 г. към договор от 08.12.2017 г. за изработка и доставка на машини и съоръжения за производство на никел- цинкови елементи и батерии, сключен между „Булбатери” ООД, София и „Xinxu group“, Китай, с който като страна по договора вместо първоначалния купувач е встъпило „Бул.Батери БГ” ООД. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Поставения в изложението към касационната жалба въпрос не може да обуслови достъп до касация, доколкото в мотивите си въззивният съд не е приемал, че само подписването на опис на проектна документация е достатъчно за да установи изпълнение на поето с договора задължение. Приетото е, че описът установява изпълнение на договорено задължение за предаване на техническа документация на проект производствена сграда за монтаж на елементи за батерии и контролна апаратура при експлоатация на процесния обект, но доколкото в договор не е уговорен срок за предаване в цялост на процесната техническа документация, част от нея е била предадена, а останалата част предвид характера на договореното по осъществяването на проекта, предпоставя подготвяне на необходимата документация поетапно, което не обуславя извод за неизпълнение на задължение по договора, респ. за наличие на основание за неговото разваляне. Общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК не е налице, тъй като въпросът не произтича от даденото от въззивния съд разрешение. По отношение на този въпрос не са развити и обосновани и допълнителните критерии по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което следва да се приеме, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. При този изхода на делото, жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение за настоящото производство, установени с представените по делото писмени доказателства, в размер на 4500 лв. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение