Определение № 627 от 09.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1594/2018 г.

Производството е по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационната жалба на [община], представлявана от кмета М. К., приподписана от адв. Й. Ч., против решение № 2134 от 18 октомври 2017 г., постановено по гр.д. № 1662/2017 г. по описа на апелативния съд в [населено място], с което се потвърждава решение № 6400 от 9 декември 2016 г., постановено по гр.д. № 110/2015 г. по описа на окръжния съд в [населено място] в частта му, с която общината е осъдена да заплати на С. М. Б., с адрес в [населено място], обл. Б., сумата от 35000 лева обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и психически болки и страдания от счупването на тибията (голям пищял), закрито дясно, претърпени вследствие на инцидент, станал на 25.12.2014 г. на път в [населено място], общ. Г., при извършване на ремонтни дейности, ведно със законната лихва от датата на увреждането, общината е осъдена да заплати на Б. и 5267 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди от същия инцидент, ведно със законната лихва от датата на увреждането, и в тежест на касатора са определени разноски. В касационната жалба се поддържа, че то е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Оспорен е изводът на съда, че е недоказано наличието на надлежно обезопасяване на процесния изкоп, разположен косо на черен път, в който се полагали тръби за водопроводната мрежа на [населено място], и за неосветеност и необозначеност на мястото, като основание за това се черпи само от свидетелски показания в полза на ищцата, и без да се взема предвид заключението на експертизата, че най-близкият стълб на уличното осветление е на 3,5 м от мястото на инцидента, при което мястото е било осветено и напълно достатъчно, за да може незапознат с пътната обстановка човек да избегне падане в изкопа. Преобладаващият брой свидетели сочи, че уличното осветление е работело. Твърди се, че са били спазени всички нормативни изисквания за предупреждение и обезопасяване на процесния участък, като ищцата е следвало да положи дължимите внимание и грижа за собствените си живот и здраве и да се съобрази със създадената сигнализация и извършваните строително-монтажни работи. Изразява се несъгласие с приетия размер на обезщетението, тъй като липсва пряка причинно-следствена връзка както между процесните строително-монтажни работи и обезопасяването в тази връзка от една страна, и процесния инцидент от друга, така и между констатираната травма и твърдените от ищцата като претърпени имуществени и неимуществени вреди – трайни последици за здравето на ищцата няма да има, а и съдът е дал превес на съображения като възрастта на пострадалата и икономическата конюнктура в страната, вместо тези за характера, степента и тежестта на увреждането. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, които според касатора са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и при очевидна неправилност. Ответницата С. М. Б., с адрес в [населено място], обл. Б., представлявана от адв. К. П., в отговор на касационната жалба оспорва както наличието на основание за допускане на касационното обжалване, така и наличието на твърдените с касационната жалба пороци на въззивното решение. Третото лице-помагач на страната на общината [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Б., представлявано от управителя В. А., чрез адв. К. С., в отговор поддържат основанията за допускане на касационното обжалване на касатора [община], както и доводите, изложени в касационната жалба. Третото лице-помагач на страна на общината [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. Ш., не взема становище по жалбата. Срещу въззивното решение в същата му част е постъпила касационна жалба и от [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], обл. Б., представлявано от управителя В. А., чрез адв. Й. Ч.. В касационната жалба се поддържа, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно и необосновано по размер, като са взели превес съображения за възрастта и икономическата конюнктура в страната, вместо характера и реалните степен, тежест и интензитет на увреждането, определени са за обезщетяване вреди, които не са пряка и непосредствена последица от процесния инцидент, не е анализирано, съобразено и правилно оценено значението и приноса на всяко едно от констатираните от съда обстоятелства за определяне размера на неимуществените вреди. Твърди се, че липсват данни за допълнително влошаване, състоянието на здравето, осакатявания и загрозявания, трайни увреждания над 6 месеца или други подобни вреди, които да са категорично установени като пряка и непосредствена последица от процесния инцидент и съответно да генерират каквато и да било отговорност за общината или касатора. Като неоснователни се сочат доводи за загуба на работа по причина дълъг отпуск поради временна нетрудоспособност, след като ищцата е имала право да се възползва от закрила по чл. 333 КТ. Сочи се, че проведеното първоначално лечение е било по остарял метод, който при съвременните възможности за оперативно лечение и метална остеосинтеза почти не се прилага, но четири дни по-късно ответницата е била преведена в травматологичната клиника на УМБАЛ „Пирогов” в София, където й е проведено оперативно лечение, при което първоначалният метод на лечение не следва да се взема предвид при определяне размера на обезщетението. Категорично е установено, че травмата няма да има трайни последици за здравословното състояние на пострадалата, като основната функция на крайника е била възстановена и е изпитвана болка само при натоварване и промяна на времето. Подчертано е, че не е взето предвид съпричиняването от страна на пострадалата, която не е проявила необходимата съобразителност, бдителност, предвид това, че инцидентът е станал по време на тъмната част от денонощието, както и това, че е преодоляла изграденото заграждение на процесния изкоп преди да падне в него и с това е допринесла за вредоносния резултат. Въззивният съд е нарушил съдопроизводствените правила, като не е обсъдил всички обстоятелства от значение за размера на обезщетението и не ги е преценил конкретно. За необосновано се сочи заключението, че касаторът не е положил дължимата грижа за осигуряване надлежно обезопасяване на процесния изкоп, а събраните доказателства сочат, че мястото е било достатъчно осветено, и са били спазени всички нормативни изисквания за предупреждение и обезопасяване на процесния участък. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се сочат правни въпроси, разрешени в противоречие със задължителната практика на ВС и друга практика на ВКС и при очевидна неправилност. Ответницата С. М. Б., с адрес в [населено място], обл. Б., представлявана от адв. К. П., в отговор на касационната жалба изтъква доводите си за нейната неоснователност. Ответникът [община], представлявана от кмета М. К., чрез адв. Й. Ч., в отговор на жалбата заявява, че я поддържа по изложените в нея съображения. Третото лице-помагач на страна на общината [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], представлявано от управителя Д. Ш., не взема становище по жалбата. Въззивният съд взема предвид инцидента, станал в тъмната част на денонощието в края на м. декември, при който ищцата паднала в изкоп за полагане на водопроводни тръби, приложената първоначално в болницата екстензия на счупения долен крайник, с търпени силни болки, транспортирането й до болница „Пирогов” четири дена по-късно и извършената там операция, престоят й от десет дена в тази болница, придружавана от сестра си, за което били заплатени такси. Според свидетелските показания, изкопът бил означен с временна сигнализация, а за осветеността на участъка свидетелите си противоречат. Съдът приема, че общината не е доказала наличието на надлежно обезопасяване на ремонтирания участък от черен път, който е би л и единственият начин за преминаване до определени къщи, а ищцата не би могла да реагира адекватно предвид тъмнината дори и на поставени колчета със зелена лента за сигнализация. Счупването с разместване на костните фрагменти на големия пищял на дясната подбедрица е причинило трайно затруднение на движенията за около шест месеца, след което основната функция на крайника е била възстановена, но е изпитвана болка при натоварване и при промяна на времето. Макар да не е установено нарушение на психиката, се наблюдава продължителен период на стрес, като ищцата изпитвала силно притеснение за здравето си и изпаднала в депресия; трудовият и договор бил прекратен, тъй като повече от година била в болнични. Съдът приема, че от стана на ответниците е осъществено бездействие от длъжностни лица, доколкото ремонтът за смяна на тръбопровода и строителния надзор е тяхно задължение – изкопът е заемал почти цялата улица, с място за преминаване между шахтата и изкопа само от един човек, и при тъмна обстановка в края на м. декември, при хлъзгава повърхност, е лесно предвидима повишена опасност за хората. Претърпените от ищцата вреди е счетено да са в пряка причинна връзка с бездействието на лицата, на които е било възложено от общината извършването на строително монтажните работи и упражняването на строителен надзор. За определяне размера на дължимото обезщетение съдът взема предвид възрастта на пострадалата, икономическата конюнктура в страната за същата година, средната телесна повреда, наложила оперативна интервенция с поставяне на метална остеосинтеза, налагаща и операция за нейното отстраняване, изпадането на ищцата в отчаяние и страх, изпадането в депресия с последиците от това, загубата на работата в резултат на продължителните болнични, продължителният период на раздвижване, изпитваните неудобства, тъй като била обслужвана от съпруга си и от сестра си. Размерът е определен за претърпени болки и страдания за период от една година, бе да има трайни последици за здравето. За доказан е приет искът за имуществени вреди. Не съставлява основание за допускане на касационното обжалване общо изведеното от касаторите оплакване, че въззивното решение е постановена при очевидна неправилност. Не се обосновават хипотезите, предполагащи очевидна неправилност – законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя, смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Видно от подробно изложените доводи на касаторите, всъщност поддържаното от тях основание в случая е това по чл. 281, т. 3, предл. трето ГПК – необоснованост на въззивното решение, което не съставлява основание за допускане на касационното обжалване по смисъла на чл. 280 ГПК. Касационният съд приема, че следва да допусне касационното обжалване и по двете касационния жалби по уточнения от съдебния състав въпрос по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на неимуществените вреди по справедливост кои конкретно обективно съществуващи обстоятелства следва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за телесни увреждания. Даденото от въззивния съд разрешение следва да се прецени в светлината на постановките, дадени от ВС в т. ІІ на ППВС № 4/1968 г. Касационното обжалване се допуска само в частта за претенцията за неимуществени вреди, а в частта за имуществени вреди не следва да бъде допуснато, защото касаторите не са поставили правен въпрос, обусловил изхода на спора по тази претенция, съобразно критериите, обвързващо дадени от ВКС в т. 1 на ТР № 1/2009 г. по описа на ОСГТК. За касационното обжалване всеки от касаторите дължи държавна такса от 700 лева. Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение,