Определение № 431 от 16.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 938/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на В. В. Х. срещу определение №250 от 03.04.2023 г. по в.т.д.№71/2023 г. на АС Варна. С определението в обжалваната част е потвърдено решение №225 от 02.11.2022 г. по гр.д.№22/2022 г. на ОС Шумен, в частта му, имаща характер на определение, с която е прекратено производството по делото за установяване на съществуване на вземания на „Юробанк България“ АД по договор за банков кредит №HL 40614 от 05.08.2008 г., ведно с допълнителни споразумения към него, за които суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д.№334/2020 г. на РС Шумен, по отношение на В. В. Х.. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на определението, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Обикновени или необходими другари са кредитополучателите - съпрузи и съдлъжници по договор за кредит. 2. Какъв е статутът на кредитополучателите и различен ли е от този на солидарните длъжници при хипотеза длъжник-солидарен длъжник и длъжник-поръчител и ако е еднакъв – защо, и ако има разлика – защо. Спрямо първи въпрос се поддържа, че е налице селективното основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, а спрямо втори – че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Ответникът по касация „Юробанк България“ АД заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно определение. За да постанови обжалваното определение въззивният съд е посочил, че производството по гр.д.№22/2022 г. на ОС Шумен е образувано по предявен от „Юробанк България“ АД установителен иск по чл.422 от ГПК, като по делото не е спорно, че възражение срещу издадената по ч.гр.дело №334/2020 г. заповед за незабавно изпълнение е подадено само от С. И. Х., съответно на банката са дадени указания за предявяване на установителен иск само срещу този длъжник. Установил е, че възражение от В. В. Х. не е подавано, поради което и тъй като двамата кредитополучатели са солидарни длъжници и обикновени другари, което не налага еднаквост на решението спрямо двамата, е достигнал до извод, че установителният иск по чл.422 от ГПК срещу В. Х. е недопустим, а грешните действия на първоинстанционния съд, изразяващи се в приемане на отговор на исковата молба от В. Х., вписването й като ответник в списъци за призоваване, допускането до участие в съдебно заседание на неин процесуален представител и посочването й като ответник в доклада по делото, не могат да доведат до валидно процесуално правоотношение между нея и съда, тъй като липсва насочване на иска срещу нея от страна на ищеца. С оглед изложените в определението мотиви, формулираните правни въпроси не са обусловили решаващата воля на въззивния съд. Фактът, дали ответниците са съпрузи, не е обсъждан в определението, като съдът не се е произнасял и по въпроса относно статута на кредитополучателите и различен ли е той от този на солидарните длъжници при хипотеза длъжник-солидарен длъжник и длъжник-поръчител и ако е еднакъв – защо, и ако има разлика – защо. В този смисъл и при липсата на общата предпоставка по чл.280, ал.1 от ГПК, касационно обжалване не може да бъде допуснато. За пълнота следва да се посочи, че разрешението в ТР №3/2016 г. на ОСГК на ВКС се отнася по предявени от или срещу съпрузите искове за собственост на вещи, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, но не и до процесната хипотеза, при наличие на която в константната практика на ВКС е разяснено, че съгласно разпоредбите на чл.32, ал.2 и чл.36, ал.2 от СК, за задълженията, поети от единия или от двамата съпрузи за задоволяване на семейни нужди, съпрузите отговарят солидарно към кредитора и не са необходими другари в процеса. Кредиторът по свой избор може да насочи иска си за цялото задължение срещу всеки един от солидарните длъжници-съпрузи, като предявяването на иска спрямо единия солидарен длъжник-съпруг не засяга правата на кредитора спрямо другия, нито последният може да противопостави личните възражения на съпруга си към кредитора. Мотивиран от горното Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,