Определение № 1226 от 18.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3026/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Стойка Х. Г. срещу въззивно решение № 78 от 07.04.2023 г., постановено по в. гр. д. № 89/2023 г. на Сливенския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 30 от 31.01.2023 г. по гр. д. № 757/2022 г. на Новозагорския районен съд, с което по предявения от Е. Г. С. и С. Генчева С. срещу Стойка Х. Г. иск с правна квалификация чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването на съсобствен между страните недвижим имот с идентификатор [№] по КККР на [населено място]. Ответниците по жалбата Е. Г. С. и С. Генчева С. са подали писмен отговор, в който са изразили становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендират разноски. Върховният касационен съд, състав на I г. о., при извършената служебна проверка намира, че подадената касационна жалба е процесуално недопустима. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела, постановени в производства за разпределяне ползването на съсобствен имот по чл. 32, ал. 2 ЗС. Ето защо касационната жалба е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство следва да се прекрати. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК касаторката следва да заплати на ответниците по касация направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство в размер на 1000 лв. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о.,