Определение № 50397 от 05.06.2023 г. на ВКС по т. д. № 1955/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“, [населено място] против решение № 35 от 16.03.2022 г. по гр. дело № 417/2021 г. на Бургаски апелативен съд. Ответникът по касация – Д. Д. Д., чрез пълномощника си – адв. М. Д. е на становище, че касационната жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима. С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът, чрез пълномощника си – юрк. Р. Ц. е поддържал основания по чл.280, ал.1,т. 1 и т.3 ГПК, а също и основания по чл.281, т.3 ГПК.Посочил е, че решението „ противоречи“ на изброена съдебна практика по въпросите „ въззивният съд да се произнесе по всички наведени от въззивника във въззивната жалба доводи и възражения“. Посочено е общо, че въпросите „ по които въззивния съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС били от значение за изхода на конкретното дело“. Направено е оплакване, че съдът не се бил произнесъл „ своевременно“ по твърдение за направено процесуално нарушение от първата инстанция, която допуснала експертиза по несвоевременно доказателствено искане. Изложени са пространни оплаквания за това, че не били обсъдени наведените във въззивната жалба пороци на решението на първостепенния съд / свързани с допуснатата експертиза/, като, според страната, въззивният съд обсъдил това експертно заключение и допуснал същото процесуално нарушение като първостепенния.Поставени са дванадесет въпроса относно това- дали съдът е длъжен да се произнесе по всички доказателства, по допустимостта на доказателство, оспорено в жалбата, до кога е допустимо събирането на доказателства, докъде се простират правомощията за подпомагане на страните, следва ли съдът да осигурява възможности за запознаване с исканията на насрещната страна, може ли да се назначава експертиза по несвоевременно заявено искане, ако страната не е упражнила възможността да докаже факт, може ли съдът да допусне изслушване на експертно заключение, когато съдът не притежава експертни знания може ли да допусне експертно заключение, до кой момент е допустимо връщане на първоинстанционното дело във фазата на събиране на доказателства, нововъзникнало обстоятелство ли е експертното заключение и допускане на експертно заключение възложено на вещи лица дали друго такова, предрешава ли изхода на спора. Страната лаконично и общо е заявила, че това множество от въпроси било разрешено в противоречие с практиката на ВКС. Други доводи не са развити. С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. С т.1 ТР ОСГТК №1 /09г. е дадена дефинитивна определеност на общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК- то съставлява правен въпрос, свързан с решаващите изводи на въззивният съд, довели до постановения и обжалван правен резултат. С оглед така приетото, поставените от касатора дванадесет въпроса са по-скоро фактически, обосновани и насочени единствено към оплакването на страната, за това, че първостепенния съд бил назначил тройна експертиза след определението за даване ход по същество, като е възобновил съдебното дирене по искане на противната страна, което според него,съставлявало процесуално нарушение обосноваващо извод за допускане на делото до касационно обжалване. Страната,обаче, не е отчела процесуалните действия на въззивният съд, нито значението им за разрешаване на спора, нито е съобразила допустимостта на събиране на доказателства, съобразно установените процесуални правила. Напълно е изгнорирано, че и въззивният съд е изслушал тройна експертиза, че първоначалната експертиза, изслушана от окръжния съд е дала два противоречиви отговора на въпроса за механизма на ПТП, че съдът е могъл и служебно да назначи такава експертиза, когато делото не е изяснено относно съществените факти по спора, а съдът не разполага с нужните знания. Тези фактически данни правят оплакването неоснователно, дори и ако същото бъде преценявано, с оглед основанията по чл.281 ГПК, което е без правно значение за тази фаза на производството. За да е релевантен всеки един от въпросите, насочени само към това процесуално нарушение, твърдяно още във въззивната жалба, по което според страната, съдът не се бил произнесъл то е следвало да бъде обосновано и как това нарушение се е отразило на крайния резултат. Такива доводи не са изложени, липсва следователно обосноваване на релевантността на въпросите и то на всеки един от тях, а не общо изразеното оплакване относимо към неправилност на решението. Липсата на конкретика води до извод и за липса на релевантно въведено общо основание. Извън това, дори и да бъде приет някой от тези въпроси за релевантен общо изложеното относно противоречие с практиката на ВКС не обосновава и довод за допълнителен критерий. Страната не е развила каквито и да било съображения относно всеки едни от поставените въпроси - първо относно неговата релевантност и второ конкретно от разрешенията на кои от изброените общо актове, страната счита, че съдът се е отклонил и е направил извод, който влиза в противоречие с нея. Не решението, а разрешението на правния въпрос следва да бъде обосновано като такова в противоречие с разрешаването му в съдебен акт на ВКС, за да бъде обоснован релевантно критерий за допускане на решението до касационно обжалване. Касаторът не е изложил каквито и да било доводи по поддържаното само като текст основание по чл.280, ал.1,т3 ГПК, съобразно разясненията дадени с т. 4 ТРОСГТК № 1 / 09г. Следователно, с оглед така депозираното изложение на касационните основания не следва да бъде допуснато касационно обжалване на акта на въззивния съд. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение