Определение № 735 от 10.03.2025 г. на ВКС по т. д. № 2394/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Дженерали застраховане“ АД срещу решение № 474/16.07.2024г. по в.т.д.№ 464/2024г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решението по т.д.№ 1888/2023г. на СГС. С последното касаторът е осъден да заплати на основание чл.405,ал.1 КЗ на „Мото Пфое Лизинг“ ЕООД сумата 69 283.54лв., съставляваща непогасената част от дължимо застрахователно обезщетение за застрахователно събитие „кражба“ - покрит риск по имуществена застраховка „пълно каско“, сключена с полица № 0320229907015750/15.07.2022г., ведно със законна и мораторна лихви. Решението в частта за отхвърляне на исковете за разликата до пълния предявен размер е влязло в сила. В касационната жалба сe поддържат оплаквания за неправилност на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Изложени са доводи, че оставянето на регистрационния талон в автомобила значително допринася за проявлението на риска и за настъпване на окончателния характер на вредите. Според касатора оставянето на регистрационния талон в МПС допринася съществено както за проявлението на риска „кражба на цяло превозно средство“ по смисъла на ОУ, така и за размера на вредите. Изложени са и съображенията, че при застрахователното събитие „кражба“ на цяло превозно средство, вреда има само доколкото МПС не бъде открито след кражбата, вредата не е директна, безспорна и окончателна, а е висяща, условна, настъпваща финално с невъзможността МПС да бъде издирено в срок. Счита, че в този смисъл неизпълнението на задължението по отношение на свидетелството за регистрация е в пряка връзка с реализирането на риска и вредата от събитието, тъй като способства нейното окончателно настъпване. В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по въпросите: 1/ „ Задължен ли е съдът при формиране на правните си изводи да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?“ с позоваване на практика на ВКС, която касаторът счита за несъобразена при постановяване на въззивното решение. 2/ „ Разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ дава ли основание за редукция на размера на застрахователното обезщетение за кражба на МПС, дължимо по доброволна имуществена застраховка „каско на МПС“, в случай на кражба на застрахованото МПС с оставен в него регистрационен талон, поради неизпълнение на договорното задължение при напускане на МПС да не се оставя в него която и да е част на свидетелството за регистрация?“ 3/ „ Следва ли съдът да прилага разпоредбата на чл. 395, ал. 4 КЗ, отчитайки всички специфики и особености на застрахователното събитие, в случая кражба на МПС, както и интереса на застрахователя ?“ Поддържа се, че по двата материалноправни въпроса въззивното решение не е съобразено с практиката на ВКС (която касаторът неправилно посочва като постановена по приложението на разпоредбата на чл.395,ал.4, изр. последно от действащия КЗ) - решение №22 от 12.09.2013г. по т.д.№ 679/2011 г. на ІІ т.о., решение №79 от 29.06.2012г. по т.д.№802/2011г. на ІІ т.о., решение №22 от 26.02.2015г. по т.д. №463/2014г. на ІІ т.о., решение №211 от 06.12.2012г. по т.д.№1029/2011г. на ІІ т.о., решение №86 от 18.07.2014г. по т.д.№2230/2013 г. на ІІ т.о. Изложени са съображения, че произнасянето на ВКС по посочените въпроси би допринесло и за правилното тълкуване и приложение на закона от съдилищата и за развитието на правото в тази насока като приносът в тълкуването би осигурил разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. Излага се, че оставянето на регистрационния талон в МПС затруднява неговото бързо издирване и като цяло издирването изобщо; че неизпълнението на договорно задължение при напускане на МПС да не се оставя в него регистрационния талон допринася съществено за окончателнинят характер на събитието (от застрахователна гледна точка) и размера на вредите (колкото по - бързо се открие МПС, толкова по - голяма е вероятността вредите да са по - малки, а неоткриването обуславя максимален размер на вредите). В писмен отговор насрещната страна оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на жалбата. За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното: Претенцията на ищеца е за плащане на дължим остатък - разлика между действително дължимата уговорена застрахователна сума 230 945.13лв. и платеното от застрахователя обезщетение в размер на 70% от застрахователната сума -158 510.90лв. Твърденията са за отсъствие на основания за намаляване на обезщетението спрямо действителния размер на вредата във връзка с настъпилото застрахователно събитие „кражба“ на МПС по имуществена застраховка „каско“, по която лизинговото дружество е застраховащ и застрахован. По делото не е имало спор относно възникването на валидно застрахователно правоотношение, настъпването на застрахователното събитие и по отношение на обстоятелството, че към момента на кражбата в превозното средство, в неизпълнение на клаузата на т.66,т.11 от ОУ, се е намирал регистрационният талон, част II. Основанието за намаляване на обезщетението с 30% от застрахователната сума според ответника съответства на обичайната застрахователна практика и произтича от обстоятелството, че наличието на талона в откраднатия автомобил способства извършителят да укрие вещта като създаде за него привидна легитимация на законен ползвател. Въззивната инстанция е очертала като спорен единствено въпросът за наличие на основание за намаляване на отговорността на застрахователя в хипотезата на противозаконно отнемане на застрахования автомобил, в който се е намирал регистрационният талон, част II. Съставът на САС е споделил извода за отсъствие на такова основание като е провел разграничение между разпоредбата на чл.207 от отменения КЗ и формираната по приложението му практика на ВКС и разпоредбата на чл.395 от действащия КЗ. Посочил е, че съгласно практиката по приложението на чл.207,ал.1 от отменения КЗ, намаляването на обезщетението при настъпило застрахователно събитие при аналогична хипотеза, произтича от възможността неизпълнението на задължението да не се оставя в МПС регистрационният талон да затрудни откриването на извършителя и по този начин влияе върху размера на вредата. Обсъдено е, че разпоредбата на чл.395,ал.4 действащия КЗ изисква съществуването на пряка причинно следствена връзка между неизпълнението на задължението на застрахования и настъпването на застрахователното събитие, а съгласно ал.5 на чл.395 КЗ, ако неизпълнението на задължението на застрахования не е в причинно следствена връзка, застрахователят е длъжен да изплати обезщетение. Въззивната инстанция е мотивирала приложението на правната уредба и изискванията на действащия КЗ, на която е подчинено процесното застрахователно правоотношение, възникнало 2022г. и е обосновала, че законът не въвежда презумпция за наличие на причинно следствена връзка между неизпълнението на предвидено в договора задължение на застрахования и настъпването на застрахователното събитие. Акцентирано е, че тази причинно-следствена връзка следва да бъде обективно установена и застрахователят, който е отказал да изплати или е изплатил по-малко застрахователно обезщетение, следва да докаже, че застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на задълженията на застрахования или, че именно това неизпълнение е допринесло за настъпване на събитието. Възприето е, че наличието на причинно - следствена връзка е включено от законодателя като елемент от фактическия състав на възможността за отказ от застрахователно плащане - чл.395,ал.4 и ал.5 КЗ, като съгласно ал.5, отсъствието й не може да обоснове такъв основателен отказ. С тези мотиви е прието, че неизпълнението в конкретния случай на предвиденото в т.66.11 от Общите условия задължение в застрахованото превозно средство да не се оставя която и да е част от регистрационния талон, не води до възникване на право на отказ от плащане на застрахователно обезщетение или за неговото намаляване, тъй като по делото липсват твърдения и не са ангажирани доказателства оставянето на талона в процесното МПС да е предизвикало отнемането му или да е попречило на предотвратяването на отнемането, т.е. необходимата каузална връзка не е установена. С позоваване на решение № 143/19.01.2021 г. на ВКС, ТК, І т. о. по т. д. № 1505/2020 г., е възприето становището относно тълкуването на разпоредбата на чл.395 КЗ. Искането за допускане на касационното обжалване е неоснователно. Първи и трети въпрос са подчинени на тезата на касатора относно специфичния характер на застрахователното събитие „кражба на МПС“ и правните последици при неизпълнение на договорно задължение от застрахования, имащи за цел да минимализират риска и вредите при настъпването му и на довода, че въззивната инстанция не е разгледала в пълнота тези възражения. Съдът е обсъдил това становище, поради което отсъства въведената към първия въпрос допълнителна предпоставка. Във връзка с третия въпрос въззивната инстанция е приела за неоснователно твърдението, че при застрахователно събитие „кражба на МПС“ вредата настъпва окончателно с невъзможността да бъде открит автомобилът с аргумента, че със самото отнемане настъпват вредите от събитието, съответно е възприела извода, че затрудняването на откриването не е факт, който да е в причинна връзка с настъпване на събитието. Същевременно неосъществена е допълнителната предпоставка, въведена и към третия въпрос, тъй като цитираните от касатора решения не са постановени при действието на разпоредбата на чл.395,ал.5 КЗ, която страната не отрича за приложима към настоящия спор. Следва да се има предвид, че от гледна точка на разпоредбите на чл.395,ал.4 и ал.5 КЗ от значение е причинната връзка между неизпълнението на договорно задължение на застраховащия и настъпването на самото застрахователно събитие, а не причинната връзка с вредите, които са следствие от настъпването на поетия риск. Въззивната инстанция изрично е приела, че правото на застрахователя за отказ от плащане на застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие, уредено в действащия КЗ произтича както от интереса на застрахователя (на който касаторът акцентира в последната част на третия въпрос), но и от това дали събитието е следствие от неизпълнението на предвидено в договора задължение, за която връзка законът не въвежда презумпция за наличие, а тя следва да бъде установена при лежаща върху застрахователното дружество доказателствена тежест. Не следва касационното обжалване да бъде допуснато и по втория въпрос. Съгласно изр. второ на чл.395,ал.2 КЗ при настъпило събитие и когато неизпълнението на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите не е предвидено като основание за отказ от плащане, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение само ако настъпването на събитието е следствие на неизпълнението на задължението. В конкретния случай въззивната инстанция е отрекла възможността за редукция (намаляване) именно поради неустановена от застрахователя причинно следствена връзка между неизпълнението от застраховащия по чл. 66.11. от ОУ и настъпването на събитието. Същевременно обжалваното решение е постановено в синхрон с практиката на касационната инстанция по приложението на разпоредбата на чл.395 КЗ - както с цитираното от касатора решение, така и с решение № 604 от 22.10.2024г. по гр.д.№ 1679/2023г. на 4 г.о. на ВКС. Поради това неоснователно е искането за допускане на касационното обжалване в хипотезата на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Несъгласието на касатора с даденото тълкуване на разпоредбата, не може да обуслови допускането на касационното обжалване при тази допълнителна предпоставка. Ответникът в касационното производство претендира разноски за изготвянето на отговор на касационната жалба, за които представя списък и договор за правна защита и съдействие, в който е посочено плащането на договореното възнаграждение от 5 000лв. в брой. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.