Определение № 3406 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3060/2026 г.

Производството е образувано по определение №1085 от 17.03.2026г. по административно дело № 334 по описа за 2026 година на Административен съд Хасково. С посоченото определение на основание чл. 135 ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс е прекратено производството по посоченото дело и е повдигнат спор за подсъдност между Административен съд Хасково и Административен съд София град като делото е изпратено на Върховния съд за разрешаване. Съдебното производство, първоначално образувано в Административен съд Видин, е било по подадена от М. Н., гражданин на Мароко, чрез процесуалния представител, жалба срещу заповед №368з-450 от 18.02.2026г. на директора на ОДМВР-Видин, с която е наредено принудителното настаняване на чужденеца в СДВНЧ при Дирекция „Миграция“, гр. София. Административен съд Видин е направил преценка по отношение на местната подсъдност и е изпратил делото за разглеждане на Административен съд Хасково, който позовавайки се на разпоредбата на чл.135 ал.7 от АПК, предвид липсата на регистрация на чужденеца, е повдигнал спор за подсъдност с Административен съд София град. Независимо от неправилната формулировка в диспозитива на определението – законовата норма на чл.135 ал.7 АПК е за определяне на подсъдност – Когато съдът, на който делото е изпратено по реда на ал.2, намери че то е подсъдно на трети съд, той го изпраща за определяне на подсъдността на съда или състава по ал.3, 4 и 5 в зависимост от положението на третия съд. Съгласно чл.133 ал.1 пр.1 от Административнопроцесуалния кодекс делата по оспорване на индивидуални административни актове се разглеждат от административния съд по постоянен адрес или седалище на посочения в акта адресат. Видно от приложените данни към административното дело и няма спор, че лицето е настанено в [адрес], гр. София. Съгласно чл. 91 ЗГР адресната регистрация на лицето е отразяване на постоянния и настоящия му адрес в регистъра на населението. В разпоредбата на чл. 3, ал. 2 ЗГР е регламентирано, че в регистъра на населението, освен българските граждани, се вписват чужденците, които са получили разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България или са получили статут на бежанец или хуманитарен статут или на които е предоставено убежище в Република България. Следователно, за да бъдат адресно регистрирани на територията на страната ни чуждите граждани следва да имат разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване, да са получили международна закрила по смисъла на чл. 1а, ал. 2 от Закона за убежището и бежанците или да им е предоставено убежище от президента на Република България. Обстоятелството, че лицето няма постоянен адрес на територията на Република България води до извод, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 133, ал. 1, изр. 2 АПК и местно компетентен да се произнесе по повдигнатия от него спор за законосъобразността на административния акт е Административен съд София град. По изложените съображения и на основание чл.135 ал.7 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение