Определение № 2660 от 16.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 791/2024 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД срещу решение №17 от 18.01.2024 г. по в.гр.д.№346/2023 г. на АС Велико Търново. С обжалваното решение е потвърдено решение №105 от 31.05.2023 г. по гр.д.№14/2023 г. на ОС Габрово, с което „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на И. Г. Г. сумата от 30 000 лв., застрахователно обезщетение, в качеството му на ползващо лице по полица №712418071000026 от 16.11.2018 г., ведно със законната лихва от 04.11.2022 г. (предявяване на иска) до окончателното изплащане и сумата от 9141.65 лв., лихва за забава върху застрахователното обезщетение за периода 04.11.2019 г – 04.11.2022 г. В касационната жалба са наведени доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Следва ли при пълно и главно доказване на иска по несъмнен и категоричен начин да бъде установена причинната връзка относима към главния факт на доказване. 2. Може ли правопораждащият факт – в случая декларираната травма, да се извлича от базата на хипотези, вероятности и предположения или съществуването на същия в правния мир следва да бъде установено по несъмнен и достоверен начин. 3. Длъжен ли е въззивният съд в своето решение да обсъди всички релевантни, допустими, надлежно събрани доказателства по делото и прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите изводи. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно. Ответникът по касация И. Г. Г. заявява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на адвокатско възнаграждение пред ВКС. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение въззивният съд, след подробен анализ и преценка на събраните по делото доказателства (вкл. писмена медицинска документация, заключението по допуснатата СМЕ и отговорите на вещото лице в съдебно заседание), е приел, че е налице причинна връзка между удара на десния крак, за който Д. С. С. (застрахована със застрахователна полица №712418071000026 от 16.11.2018 г., застрахователен пакет „Закрила“ – златен, вкл. с покрит риск смърт вследствие на злополука, при който на ползващите лица – наследници, какъвто е ищецът, се изплаща застрахователна сума в размер на 30 000 лв.), е съобщила при преглед на 24.04.2019 г. и настъпилата смърт от тромбоемболия и тромбофлебитни промени в десния крак, каквито изменения не са констатирани в левия крак при аутопсията. Посочил е, че не се установява друга причина, освен удар на десния крак за настъпилите промени в този крайник с характер на тромбофлебит, констатирани при аутопсията, довели до белодробна тромбоемболия, вследствие на която е настъпила кончината на застрахованото лице и е намерил за недоказано възражението на пълномощника на дружеството-застраховател, че смъртта на наследодателката на ищеца е причинена от заболяване. Въз основа на изложеното е достигнал до извод, че се касае за покрит риск по договора за застраховка – смърт вследствие на злополука, поради което е уважил предявените искове. Настоящият състав на ВКС намира, че решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При постановяването на решението си въззивният съд, в съответствие с практиката на ВКС, е извършил е самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства. Преценил е експертното заключение във връзка с другите доказателствени средства, въз основа на което и е достигнал до изводите си относно натрупването на доказателства, създаващи цялостна картина, която безспорно установява факта на настъпилата злополука, довела до смъртта на наследодателката на ищеца. Изложил е мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, така и фактически констатации и правни изводи, като е дал собствено мотивирано разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. В този смисъл по третия от въпросите на касатора касационно обжалване не може да бъде допуснато. Останалите формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпроси са израз на поддържаната от касатора теза за осъществени от въззивния съд процесуални нарушения при решаване на спора, изразяващи се в неправилно приложение на установените от закона правила при доказването. С тези въпроси по същество се оспорва правилността на направените от въззивния съд изводи за осъществено чрез система от косвени доказателства, пълно и главно доказване на настъпила, вследствие на злополука, смърт на наследодателката на ищеца. Необходимо е да се отбележи, че невъзприемането на поддържаните от дадена страна тези само по себе си не означава, че е налице осъществено от съда нарушение при осъществяване на решаващата му дейност, а несъгласието на тази страна с възприетата в решението фактическа обстановка и направените правни изводи, е предмет на преценка на правилността на решението по същество, на основанията по чл.281, т.3 ГПК и извън въведеното с ал.2 на чл.280 ГПК основание за допускане на касационно обжалване – очевидна неправилност, не може да бъде разгледано в настоящата фаза на селекция на касационните жалби. С оглед изложеното и тъй като въззивният съд не е допуснал нарушение на императивна материалноправна норма, на съдопроизводствените правила, установяващи правото на защита и на равенството на страните в процеса, нито фактическите му изводи са направени при грубо нарушение на логическите и опитните правила, не се установява и твърдяната очевидна неправилност. За да е очевидно неправилен, въззивният акт следва да страда от особено тежък порок, който може да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за обоснованост и законосъобразност на решаващите правни изводи на въззивния съд и на извършените от него съдопроизводствени действия, като всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на закона - материален и процесуален, и от нарушаване на правилата на формалната логика при постановяване на акта, представлява основание за отмяна на съдебния акт, но едва след допускане на касационно обжалване при наличие на някое от специфичните за достъпа до касационен контрол основания. Предвид изхода на правния спор касаторът дължи на ответника по касация направени пред ВКС разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,