Определение № 7341 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4317/2026 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на кмета на с. Лиляче, Община Враца, чрез адв. М. Димитров срещу определение № 394/09.03.2026 г., постановено по административно дело № 60/2026 г. по описа на Административен съд- Враца, с което са оставени без разглеждане жалбата му против решение № 661 по Протокол № 43 от 27.01.2026 г. на Общински съвет – Враца и производството по делото е прекратено. В частната жалба се релевират оплаквания за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и се моли за неговата отмяна и връщане на делото за произнасяне по жалбите. Ответникът по частната жалба- Общински съвет Враца, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени изложените в жалбата оплаквания и становището на ответника във връзка със събраните по делото доказателства, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима- същата е насочена срещу определение, което прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна, за която постановеното определение е неблагоприятно и в срока по чл. 230 от АПК. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административният съд е сезиран с две жалби, подадени от кмета на с. Лиляче, Община Враца против решение № 661 по Протокол № 43 от 27.01.2026 г. на Общински съвет – Враца. С обжалваното решение на общинския съвет на основание чл. 21, ал. 1, т. 8, т. 12 и ал. 2 от ЗМСМА, вр. чл. 8, ал. 9, чл. 14, ал. 1, чл. 35, ал. 1 и чл. 41, ал. 2 от Закона за общинската собственост (ЗОбС) и чл. 4, чл. 20, ал. 2 и чл. 51, ал. 1 от Наредбата за реда на придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество (НРПУРОИ) е приета Програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост през 2026 г. (Програмата) и е възложено на Кмета на община Враца да предприеме всички последващи действия по изпълнение на решението. За да постанови този резултат, административният съд се е основал на чл. 159, т. 1 от АПК. Приел е, че оспореното решение не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, който да подлежи на съдебен контрол. Административният съд е счел, че оспореното от кмета решение на Общински съвет – Враца може да се определи като акт, който изразява единствено намерения за начина на управление на общинската собственост, което не рефлектира пряко и непосредствено върху правната сфера на жалбоподателя, при което не е налице правен интерес от исканата защита и оспорването се явява недопустимо. Определението е правилно. Правилни са изводите на административния съд, че оспореният пред него акт не подложи на самостоятелно оспорване. Решението на Общински съвет – Враца съставлява акт по чл. 8, ал. 9 и ал. 10 от Закона за общинската собственост (ЗОС). Трайната и споделена от настоящия състав на Върховния административен съд е съдебната практика на ВАС (определение № 9499 от 15.09.2015 г. по адм. д. № 9674/2015 г. и определение № 506 от 18.01.2016 г. по адм. д. № 13754/2015 г., двете на VIII отд. на ВАС, определение № 14788 от 30.11.2020 г. по адм. д. № 12390/2020 г., на IV отд. на ВАС, определение № 10094 от 01.07.2019 г. по адм. д. № 6443/2019 г., II отд. на ВАС), че програмата за управление и разпореждане с имоти общинска собственост и нейното изменение е акт без самостоятелно правно значение, тъй като не създава пряко права или задължения за трети лица, стоящи извън общинската администрация. Програмата има значение на вътрешнослужебен акт с организационен характер за органите към съответната община, като същевременно с оглед публичността си има за цел да запознае заинтересованите лица с намеренията на общината по отношение разпореждането и управлението на общинската собственост през съответната година. Приемането на програмата нито изключва възможността за промяна в намеренията на общината, нито освобождава общинския съвет от задължението да постанови конкретно решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗОС по повод придобиването, управлението и разпореждането с общинско имущество. Именно тези последващи решения, издавани за определен имот и за определен вид разпореждане, са тези административни актове, които биха подлежали на съдебен контрол. При така установеното съдържание на оспорваното решение – приемане на Годишна програма за управление и разпореждане с имотите – общинска собственост за 2026 г., е видно, че то не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Според тази разпоредба индивидуален административен акт е изричното или изразеното с действие или бездействие волеизявление на административен орган, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на отделни граждани или организации (§ 1, т. 2 от ДР на АПК). Съществените белези, които определят издадения акт от административен орган като индивидуален административен акт е властническият характер на волеизявлението, насочеността - адресатите на този акт, дали с него се непосредствено се създават права или задължения, или се засягат права, свободи или законни интереси. А по силата на чл. 21, ал. 5 от АПК, не са индивидуални административни актове волеизявленията, действията и бездействията, когато са част от производствата по издаване или изпълнение на индивидуални или общи административни актове или са част от производствата по издаване на нормативни актове. От съдържанието на оспореното решение е видно, че с това решение не се създават права и задължения. Въпреки посоченото в оспореното решение правно основание - чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, с него не се извършва разпореждане или управление с общинско имущество и тъй като за характера на административния акт се съди по неговото съдържание, а не по посоченото правно основание, то същото не подлежи на самостоятелно обжалване. Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,