Определение № 1389 от 02.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4145/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. Й. Н. от [населено място] срещу въззивно решение № 21 от 17.02.2022 г., поправено с решение № 45 от 25.03.2022 г., постановени по в. гр. д. № 420/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. С обжалваното решение въззивният съд е потвърдил решение № 359 от 09.08.2021 г. по гр. д. № 560/2020 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касаторката против К. Ц. Д. иск с правна квалификация чл. 42, б. „а“, във вр. с чл. 3, б. „в“, предл. 2 ЗН за прогласяване нищожност на нотариално завещание № 1 от 03.08.2015 г., том І, рег. № 3445, нот. дело № 1/2015 г. по описа на нотариус С. К., рег. № 611 на НК, с район на действие Великотърновския районен съд, като направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, тъй като е склонило наследодателя чрез измама да го направи, както и предявените при условията на евентуалност искове с правна квалификация чл. 43, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, предл. 3 ЗН за унищожаване на посоченото нотариално завещание като направено от лице, което по време на съставянето му не е било способно да завещава и направено поради измама; отхвърлени са и обективно кумулативно съединените искове по чл. 55, ал. 1, предл. 1 и предл. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 28 000 лв., получена без основание или на отпаднало основание. По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство Ю. Й. Н. е наследник по закон /дъщеря/ на И. И. М., починала на 01.09.2015 г. С нотариално завещание от 03.08.2015 г. наследодателката е завещала на ответника К. Ц. Д. 1/3 ид. част от недвижим имот, представляващ апартамент № 7, находящ се в [населено място], [улица], със застроена площ от 103 кв. м, с прилежаща изба от 12,64 кв. м и съответните идеални части от общите части на сградата. С договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 160/30.03.2017 г., ищцата е закупила притежаваната от ответника 1/3 ид. част от процесния недвижим имот за сумата 25 000 лв., изплатена в деня на изповядване на сделката. Майката на ищцата и бащата на ответника са живели дълги години във фактическо съжителство в посочения апартамент. Завещателката е страдала от онкологично заболяване - злокачествено образувание на десен бял дроб в четвърти клиничен стадий. От показанията на двамата свидетели на нотариалното завещание - С. Т. и И. И. е установено, че наследодателката е споделила с тях намерението си да направи завещателно разпореждане в полза на ответника с мотив, ако се случи нещо с нея, с оглед онкологичното й заболяване, бащата на ответника да има къде да живее. Тя е изразила свободно и ясно завещателната си воля пред помощник-нотариуса М. С., без намесата на трети лица, след което завещанието е било прочетено на свидетелите и завещателката, която се е съгласила със записаното и доброволно го е подписала. При тези фактически данни въззивният съд е приел, че предявеният иск с правна квалификация чл. 42, б. „а“, във вр. с чл. 3, б. „в“, пр. 2-ро ЗН за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане, поради това, че е направено в полза на лице, което няма право да получава по завещание, е неоснователен. Въпреки че нотариалното завещание е направено на 03.08.2015 г., а завещателката е починала на 01.09.2015 г., т. е. по-малко от месец след извършването му, както и обстоятелството, че наследодателката се е подложила на химиотерапия и е приемала силни болкоуспокоителни лекарства, по делото не са установени твърденията на ищцата в исковата молба, че майка й е била в неадекватно състояние и не е била способна да завещава, тъй като от събраните по делото гласни доказателства е установено, че по време на съставяне на завещанието завещателката е била в добро здравословно състояние, придвижвала се е сама, само е имала лек задух и лека слабост. Тя ясно е изразила завещателната си воля, която е била записана от помощник-нотариуса, след което завещанието е било прочетено на завещателката, която се е съгласила със записаното и доброволно го е подписала, т. е. била е в адекватно състояние и е била способна да завещава. Липсват данни и завещанието да е направено в резултат на измама от страна на заветника, с оглед на което предявените искове за унищожаване на процесното завещателно разпореждане са приети за неоснователни. С оглед отхвърлянето на главния и евентуално предявените искове относно завещателното разпореждане, за неоснователни са приети и заявените претенции за неоснователно обогатяване, тъй като ответникът е бил собственик на продадената на ищцата 1/3 ид. част от имота по силата на завещанието и заплатената от ищцата сума в размер на 25 000 лв. не е получена от него без основание или на отпаднало основание. Искът за разликата над 25 000 лв. до пълния предявен размер от 28 000 лв. също е приет за неоснователен, тъй като ищцата не е доказала факта на плащането на паричната сума от 3000 лв., заплатена на ръка като част от цената по договора за продажба от 30.03.2017 г. Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторката е посочила, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС и съдилищата в страната, както и че разглеждането на касационната жалба в открито съдебно заседание с постановяване на краен съдебен акт ще е от значение за точното прилагане на закона, като и за развитието на правото, но конкретен въпрос не е формулиран. Ответникът по жалбата К. Ц. Д. е подал писмен отговор, в който е изразил становище, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска, респ. за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Допустимостта на касационно обжалване на въззивното решение е предпоставено от разрешаването на правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в ал. 1 на чл. 280 ГПК, както и при вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение /чл. 280, ал. 2 ГПК/. Съгласно дадените в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения формулирането на обуславящия изхода на спора правен въпрос е задължение на касатора и същият определя обективните рамки на извършваната от ВКС селекция на касационната жалба. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да конкретизира и уточни поставения от касатора правен въпрос, но не може да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба. Непосочването на такъв въпрос е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК. В случая предвидените в процесуалния закон изисквания за допускане на касационната жалба до разглеждане не са налице. Изложението не съдържа формулиран от страната материалноправен или процесуалноправен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Наведените доводи представляват оплаквания за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, които не са предмет на проверка в производството по чл. 288 ГПК, в което ВКС не може да извършва анализ на осъществените процесуални действия от съда и страните, нито да преценява събраните доказателства и тяхното съдържание. Не са налице и основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2 ГПК, нито касаторката се позовава на тях. С оглед изложеното касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторката следва да заплати на ответника по жалбата сумата 1930 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция. По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г. о.,